При тези симптоми НЕ чакайте: Д-р Качешмаров каза кога грипът става опасен, защо да се тестваме за ХИВ и как да разпознаем чикунгунята
-
- февруари 20, 2026
Лекарят обяснява още как да свалим температурата правилно, кога кашлицата вече е тревожна и кои усложнения се подценяват най-често
Лекарите! Онези герои в бели престилки, които ни спасяват, когато е най-тежко и при които въобще не обичаме да ходим, дори и за профилактика.
Една голяма част от тях са именно личните лекари. По закон всеки от нас трябва да има такъв – човек, към когото да се обърнем, когато не се чувстваме добре и от когото да потърсим помощ.
Вече общопрактикуващият лекар д-р Станимир Качешмаров ни разказа за ежедневието на един личен лекар, какво представлява профилактичният преглед и кои изследвания са „хвърляне на пари“. Посочи още и какво не знаят пациентите за правата и задълженията си.
Ето какво каза д-р Станимир Качешмаров пред БЛИЦ:
– Нека обърнем внимание на актуалната тема – грипа. Смятате ли, че тази година грипният сезон е по-различен и как?
– Тази година грипният сезон е по-различен по няколко причини и начина. Първо имаме много голям брой процент ваксинирани с грипна ваксина възрастни над 65 години, което ги пази.
Тази група и по статистиките, които се дават от РЗИ, беше една от пощадените с най-малък процент заболяемост, защото там около 30% на национално ниво са ваксинирани.
Другото различно за този грипен сезон е, че актуалният грипен серотип, който в момента е в България, получи доста на брой мутации, които му позволиха в малко по-голям процент от случаите да зарази дори ваксинираните пациенти. Но те го изкарват много леко и може и въобще да не разберат.
Специално за София, поне в моята практика, не се усети такъв голям натиск, както други години, от грипно болни пациенти.
– Възможно ли е все още да е дошла вирусната вълна в София?
– Възможно е. Имаше доста повишена заболеваемост около Коледно-новогодишните празници, в края на декември и малко до средата на януари. Но мога да кажа, че няма сериозен натиск в момента от страна на грипа.
– А кои хора са най-изложени на усложнения от грип?
– Малките деца, пациентите над 65 годишна възраст и всички с някакви хронични сърдечно-съдови, метаболитни заболявания.
Защото високото кръвно, диабетът, щитовидната жлеза – те не са контраиндикации за поставяне на ваксина. Напротив, те са индикация, че пациенти с тези заболявания, да бъдат ваксинирани. Така че аз ги съветвам да го правят.
Ваксинопрофилактиката е мисия в моята практика и смея да се похваля, че ваксинирам около 50% от подлежащите ми пациенти в групата над 65 години. Докато националният процент е около или малко над 30%.
Същото нещо важи и за другите ваксини, които са по национални програми. Категорично те работят и трябва да бъдат използвани от пациентите.
– Опасно ли е да изкараме грипа „накрак“?
– Само на крак няма да е опасно, ако е на цялото тяло е опасно. (Смее се – бел. а.). Тук има един мит, който искам да развенчая. През зимата или есенно-зимния сезон, като се разболеем, ние всичко кръщаваме грип. А то не е.
Когато е истинската форма на грипния вирус, може да бъде сериозно заболяване, което да протече с не малка вероятност и с усложнение – най-често пневмония. Затова аз и в моята практика и съветвам всички да тестват пациентите си, които имат някакво остро респираторно заболяване,
Защото, ако е грип, имаме съответните конкретно противогрипни медикаменти, които пък нямат никакъв ефект, ако не е грип. Затова тестваме пациентите. Ако е грип даваме правилното лечение, ако не е грип пак даваме правилното лечение, но с друг вид терапия.
– А ако не сме си направили такъв тест, при какви симптом незабавно трябва да потърсим лекарска помощ?
– Задух, температура, която ви кара да се чувствате отпаднали, да нямате сила за нищо. Хората са различни и при различни нива на температурата се чувстват зле. Но за висока температура може да се счита над 38-38,5. Също и кашлица с отделяне на секрети. Това са симптомите, които трябва да ви накарат да потърсите помощ.
– Ако няма възможност човек да отиде на лекар веднага – в рамките на 1-2 часа, освен с температуропонижаващи, какво може да направи, докато отиде на лекар?
– Чисто по методите на физиката – студени компреси на главата, на челото, без оцет, не сме салата (смее се – бел. а.). Просто студена вода, за да няма топлина. Ако става въпрос за дете, дори може да се сложат чорапки, които са студени. Чак увиване със студени чаршафи е малко радикална мярка и трябва да бъде внимателно прилагана, за да не преохладим детето или човека. Студени душове по-скоро не.
И ако температурата е толкова висока, задължително медикаменти. Независимо към момента има ли няма температура, трябва да се редуват. Има различни групи медикаменти, които могат да се редуват през няколко часа, докато температурата се овладее. Особено това нещо важи за децата.
– Но това може ли да повлияе по някакъв начин на последващата диагноза. Т.е. ако човек първо вдигне висока температура, успее да я свали и след това отиде на лекар, когато вече няма.
– Най-правилният подход в този случай е температурата да бъде измерена, а не усещана. Защото ние много усещания можем да имаме, но температурата се мери. Няма проблем да сте я свалили, когато сте вече при лекаря, но ако кажете, че сте я измерили 39,7 у вас, той ще ви повярва. Ако лъжете, това няма смисъл за вас.
Най-правилният подход е да я измерите в къщи. Това няма да повлияе на теста или на находката в белия дроб, просто вие ще се чувствате малко по-добре, когато сте в кабинета. Меренето трябва да се случи с надежден измервателен уред.
– А според Вас термометрите, които се продават по аптеките, надеждни ли са, говори за електронните термометри и как да разберем дали даден уред е надежден?
– За апаратите за кръвно е една много по-широка тема. Там има доста по-строги критерии как да разберем дали този апарат върши, или не работа. За термометрите няма чак толкова строг контрол. Най-общо казано, ако сме го купили от аптека, а не са ни го върнали като ресто в хранителен магазин, значи най-вероятно той работи.
И да една скоба. При измерването на температурата не ни интересуват десетите. Няма чак такова значение дали температурата е била 37,8, или е била 37,4. Нас ни интересува тенденцията. Дали от 39,7 става 40,1 или от 39,7 става 38,5. Дали е точната десета, няма такова значение. Затова винаги съветвам пациентите – да имат един термометър, като да използват само него и да гледат тенденцията, а не конкретната стойност.
– А на колко време е хубаво да се мери температура, когато сме болни?
– Два-три часа. Важно е да се мери сутрин, да се мери вечер и през останалото време, ако има проблем. Това, че температурата е била вечер по-висока, е свързано с обичайните циркадни ритми на организма. Но колкото и да се дигне, имаме граница от 37, която е нормата. Ако по принцип имате температура 36,3 и дигне се до 36,8, тя все още остава нормална. Просто става променена.
В медицината рядко лекуваме по показанията на термометър. Лекуваме човека по неговото общо състояние. Ако има температура 37,2, но може да обиколи Витоша или да върши ежедневната си работа на 100%, без някакви ограничения, без да изпитва някакъв физически дискомфорт, без да изпитва задух, няма да е чак толкова стряскащо.
Може да си пуснем общи кръвни изследвания, да видим все пак някои маркери, които биха ни дали информация. Но не трябва да се притесняваме, ако имаме 37,2 и нямаме тежест в гърдите, болка, затруднено дишане. Последното, обаче, особено при възрастни хора, вече може да е друг симптом на нещо по-сериозно.
– Кои са най-честите усложнения, които предизвиква грипът? Споменахте пневмонията.
– Най-честите усложнения са бронхит, трахит, т.е. една продължителна, суха кашлица след оздравяването. В повечето случаи това е най-честото усложнение, което трае дълго време, след като острата инфекция е преодоляна.
– Кои са най-честите грешки в самолечението?
– Най-честите грешка е да се лекуваме без да сме си направили тест. Можем и вкъщи да си направим теста, това не е някакъв big deal, но ако приемаме противогрипни вирусни медикаменти, а не сме с грип, в това няма никакъв смисъл. Всеки лекарски продукт има описания в листовката каква е препоръчителната му доза. Иначе когато отидем на лекар, той знае каква доза да изпише и как да комбинира лекарствата. Всяко самолечение крие риск. Дори с един аналгин може да крие риск.
– Може ли да посочите едно нещо, което ако се приложи в цялата държава, да ограничи разпространението на група?
– Ваксинацията. Ако бъде приложена на достатъчно голям процент хора в цялата популация, това ще доведе до самоконтролиране на вируса. И съответно няма да имаме висока заболеваемост. Т. н. имунитет над определен процент, свива хората, които са възприемчиви, и вирусът няма какво да заразява. Той се самоограничава. Така че едно единствено нещо, това е противогрипната ваксина.
– Ако добавим и предпазните маски…
– Предпазните маски са изключително мощно средство за предпазване от всякакви въздушно-капкови инфекции, но е нереалистично да очакваме, че при грипна епидемия хората ще тръгнат да носят маски така често, както беше по времето на ковид. Но да, това е нещо, което доказано от науката работи.
– Да поговорим за една по-екзотична болест. Вече има доказани случаи на чикунгуня у нас, какво трябва да знаем за нея? Как се разпознава?
– Ако някога сме чували за глобалното затопляне и сме си мислили, че това са някакви глупости, ето това е един от неговите ефекти. Вид комар, който в България не се е срещал до преди 10-15-20 години, вече нормално си живее у нас, особено по морето. Този комар е основен преносител на въпросния вирус. Той ни хапе и съответно ние можем да бъдем заразени и да се разболеем.
Срещу този вирус няма някакво конкретно лечение, по-скоро укрепващи мерки. Той има симптоми, които се препокриват с една обща настинка, главоболие, отпадналост, болка в мускули и стави. Това, което е различно, че може да има обрив по цялото тяло и болката, в конкретно ставите, да продължи по-дълго време.
Чикунгуня е вирусна инфекция, пренасяна от комари Aedes aegypti и Aedes albopictus, снимка: Shutterstock
– Какво трябва да направи човек, ако подозира, че се е заразил?
– Ако се изключат всички други симптоми, или мине острият период и тази болка в ставите пресистира, трябва да се обърнем към лекар. Тогава може и да се мисли в тази посока, но това са все още толкова екзотични инфекции за нашата страна, че не се сещаме толкова за тях.
– Много хора пътуват в чужбина и ако дойде един пациент и Ви каже, че пътува до дестинация, в която я има тази болест, какви мерки бихте му препоръчали да вземе, за да се предпази?
– Тези препоръки не са само за нея. Има издаден списък от РЗИ с препоръчителни ваксини за пътуване по определени държави, за да се предпазим от характерните за конкретното място инфекции, на които тук не сме свикнали. Иначе като цяло това са репелентите, които да не позволят на различни насекоми да ни хапят.
– Смятате ли, че има все още стигма между ХИВ/СПИН у нас и на какво ниво е профилактиката?
– Щом има ново заразени пациенти с ХИВ, значи трябва да се говори все повече и повече и профилактиката трябва да се прави. В България годишно може би има средно към 200-250 нови пациенти, диагностицирани с ХИВ, което значи, че инфекцията е тук.
Има рискови групи, които са по-застрашени от този вид инфекция. Първо това са зависими към наркотични вещества хора, които използват игли. И втората група, това са мъжете, правещи секс с мъже (това е официалният термин).
Аз бях част от екипа, който изготви последната препоръка за поведение при ХИВ инфекция в извънболничната помощ и в общественото здраве. Това са двете сфери, по които работихме.
Когато човек има някакво съмнение, колкото и минимално да е то, трябва да провери статуса си. Всеки знае трябва ли да се съмнява или не, защото ако човек стои изолиран някъде, няма от какво да се притеснява, по въздуха не може да се хване. Но ако си „вършал“ по морето 2 месеца и имаш някакви подозрения, по-добре е да си направиш един тест.
Има безплатни анонимни тестове. В интернет има цялата информация, всяко РЗИ има кабинет за тестване и консултации за ХИВ, така че не боли, бързо е и е анонимно. Никой не може да разпространява информация за резултата от теста без вашето изрично съгласие.
Снимка: Shutterstock
– А вашите пациенти търсят ли Ви за съвет в тази област?
– Рядко. Аз знам в моята практика за един единствен пациент, доказан с ХИВ-инфекция, като тази информация ми е разкри той.
Аз няма как да я разбера, въпреки, че имам достъп до медицинското досие на лицето. Ако пациент не реши сам да сподели, аз няма как да знам. Най-вероятно в тези географски ширини все още има някаква стигма по тази тема, макар че от един ежедневен битов контакт с пациент с ХИВ, рискът да се заразим е нула.
– Защо се страхува хората да се изследват – защото не са достатъчно информирани, или защото се притесняват от резултата?
– Няма смисъл да се изследва всеки. Тези, които се притесняват от резултатите, се притесняват, защото има най-вероятно някаква причина.
Винаги съветът ми е бил, дори при най-малко съмнение, по-добре да знаеш, отколкото да не знаеш какъв е твоят ХИВ статус.
Има и рискови групи, в които попадаме и ние лекарите, стоматолозите и т.н., които е желателно на няколко години да се тестват.
– Има ли някаква периодичност колко често трябва да тестват рисковите групи?
– На някаква периодичност, която те сами си определят или след някакъв инцидент, който е свързан с потенциално заразяване от кръв, от игла, от някаква манипулация. Има протокол за поведение при потенциално заразяване. Тоест, ако аз се убода на игла, за която се съмнявам, че може да има нещо, има специален протокол, по който да действам. Той е разписан в тези препоръки и те са публично достъпни.
– Има ли в закона посочено лекарите колко често трябва да се тестват?
– Официално мисля, че няма разписано в протокола за поведение. На съвестта на човек е.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
Be the first to leave a review.
