БЕРБО В МИНИСТЕРСТВОТО: ЕДНО „ДОКОСВАНЕ“ ИЛИ ПОРЕДНИЯТ ШАМАР ЗА НАРОДА?
-
- февруари 17, 2026
От Таблоиден Дейли Прес специално за „Топ Преса“
Чувам, че народът пак е във възторг. Българинът обича да е във възторг, това му е основното агрегатно състояние между две псувни. Този път поводът е светлата идея Димитър Бербатов да стане министър на спорта. И защо не? В крайна сметка ние отдавна сме превърнали държавното управление в една скъпо платена Висша лига по нищоправене. Логично е начело да застане човек, който владее до съвършенство изкуството да стои на терена и да чака топката да му падне на крака, без да си дава много зор.
Бербатов е интелигентно момче, спор няма. Рисува хубаво, говори английски по-добре от всички предишни премиери, взети заедно, и има онази лежерна аристократичност на човек, който знае, че и да не тича, парите пак ще капят. Това е идеалният профил за български министър. Представям си го как влиза в министерството – първата му работа ще е да смени мокета с тревно покритие и да забрани тичането по коридорите, защото „класата е вечна, а бързането е за аматьори“.
Всъщност аргументите са железни. Най-важното е, че не се поти. Това е ключово. В българската политика, ако се потиш, значи или крадеш прекалено бързо, или те е страх от прокуратурата. Митко е над тия неща. Той ще управлява спорта с едно докосване. Освен това обича изкуството. Вместо скучните обществени поръчки за ремонт на физкултурни салони (които така или иначе се разпадат на втория месец), той може да организира курсове по карикатура за младежта. По-полезно ще е. Поне ще се научат да рисуват как изтичат европейските фондове. А и човек, който години наред се опитва да пребори Перуката и компания, е свикнал да блъска глава в стена – безценен опит за всеки държавен служител у нас.
Но има и един лек проблем. Спортът в България не е като в Манчестър Юнайтед. Тук няма сър Алекс, който да ти дъвче дъвката на ухото и да ти казва какво да правиш. Тук има бай Иван, който отговаря за парното в залата в Горно Нанадолнище, и леля Пепа, която е скрила ключа за съблекалните, защото „децата цапат“. Бербатов като министър ще бъде като картина на Дали, закачена в хоремага на село. Красиво е, скъпо е, ама никой не разбира какво прави там, докато си пие ракията.
И най-вече – ние, българите, имаме удивителния талант да намразваме любимците си в момента, в който им дадем власт. Днес викаме „Бербо, президент!“, утре ще викаме „Оставка, мързел!“. Защото в България прошка няма само за успелите.
Така че, нека го сложим министър. Ако не друго, поне пресконференциите ще са красиви. Той ще гледа замечтано в нищото, ще скицира нещо на салфетка, а ние ще ръкопляскаме, убедени, че най-после сме станали европейци. Докато не осъзнаем, че пак сме си в „А“ окръжна и съдията е свирил край на мача още преди да сме излезли от съблекалнята.
Айде, със здраве и не прекалявайте с очакванията, че после боли глава.
Be the first to leave a review.
