След трагедията край Петрохан, педофилския скандал, който разтърси общественото доверие към институции и структури, както и последвалия трус около местно НПО, редакцията на Топ Преса започна системна проверка на връзките между държавни органи и организации, които публично се позиционират като морален коректив и защитник на обществения интерес. Фокусът падна като начало върху Национален парк Рила и сътрудничеството му с няколко влиятелни екологични неправителствени организации. Въпросът е прост. Когато НПО участват в управлението, консултирането и проектите на държавна структура, има ли прозрачност за финансовите и институционалните отношения.

Публичната информация показва, че в годините НП Рила е работил съвместно с организации като Българска фондация Биоразнообразие, Сдружение за дива природа Балкани, Българско дружество за защита на птиците и местни екосдружения. Партньорството се описва като експертно, проектно, образователно. Мониторинг на видове, участие в работни групи, становища по планове за управление, доброволчески инициативи. Това звучи професионално и полезно. Но остава ключовият въпрос. Къде свършва експертизата и къде започва влиянието върху решения, които засягат публични ресурси и милиони левове европейско финансиране.

През последните години паркът управлява проекти с многомилионни бюджети по европейски програми и международни механизми. Това са средства за инфраструктура, управление, опазване. Когато НПО участват като партньори или консултанти, обществото има право да знае какви са финансовите параметри, има ли договори, има ли възнаграждения, има ли конфликт на интереси. До момента няма публично обявени конкретни плащания от бюджета на парка към тези организации, но липсата на публикувани договори не означава автоматично липса на финансови отношения. Именно затова Топ Преса инициира процедура по Закона за достъп до обществена информация с искане за конкретни договори, суми и проекти за периода 2015 до 2025 година.

Сянка върху управлението на НП Рила хвърли и катастрофата от януари 2026 година, при която директорът Красимир Андонов бе установен с 2,31 промила алкохол и положителен тест за марихуана след пътен инцидент край Кочериново. Случаят бе широко отразен. Обществото видя цифрите. Видя и мълчанието след това. Има ли дисциплинарни мерки. Има ли проверка от министерството. Има ли оценка за това как подобен инцидент влияе върху доверието към институцията. Отговорите са оскъдни.

Тук въпросът вече не е личен. Той е системен. Когато ръководството на стратегическа защитена територия е въвлечено в скандал с алкохол и наркотици, а същевременно паркът работи с организации, които претендират за високи морални стандарти и обществена отговорност, логично е да се попита. Имало ли е реакция от партньорите. Имало ли е публична позиция. Или стандартите важат само когато критиката е насочена навън.

Топ Преса поставя и друг въпрос. Участват ли едни и същи НПО едновременно в експертни съвети, проектни партньорства и публичен натиск по същите теми. Това не е обвинение. Това е тест за институционална хигиена. В демократична среда гражданският сектор е необходим. Но когато се преплита с държавна власт и бюджет, прозрачността не е пожелателна. Тя е задължителна.

След Петрохан обществото научи тежък урок за пропуските в контрола. След педофилския скандал стана ясно колко лесно институции могат да подценят сигнали. След случая с директора на НП Рила видяхме как управленският авторитет може да бъде поставен под съмнение за една нощ. Сега въпросът е дали ще има пълна ревизия на всички връзки, договори и зависимости, или темата ще бъде заметена с формални отговори.

Топ Преса заявява ясно. Ревизията не е атака срещу природата. Тя е защита на обществения интерес. Ако всичко е прозрачно, проверката ще го потвърди. Ако има пропуски, обществото трябва да ги знае. Защото националният парк не е ничия частна територия. Той е публичен ресурс. А когато публичният ресурс среща пари, влияние и скандали, въпросите не са неудобни. Те са задължителни.