20 литра в секунда от р. Канина: Ново инвестиционно предложение заплашва водите на река Канина край с. Горно Дряново!
-
- февруари 12, 2026
Докато Огняново и околните села се борят с безводието и сухите периоди, в РИОСВ – Благоевград тихомълком „пропълзя“ предложение за мащабно водовземане от р. Канина. Фирма „МБХ“ ЕООД планира мащабно водовземане от р. Канина за нуждите на интензивен рибарник в с. Горно Дряново, разположен в сърцето на защитена зона „Натура 2000“. „Топ Преса“ представя пълния разрез на проекта – от благословията на архитектите до опасните юридически вратички.
Нова екологична въпросителна (бомба) надвисва над община Гърмен. На 11.02.2026 г. РИОСВ – Благоевград обяви инвестиционно предложение от „МБХ“ ЕООД с управител Емил Хаджиев. Документацията предвижда целогодишно водовземане от повърхностните води на река Канина за нуждите на съществуващ обект „Рибарници“ в местността „Лъката“, с. Горно Дряново.
Уведомлението е достъпно чрез Публичния регистър с данни за извършване на процедурите по ОВОС, на електронен адрес:
👉 https://www.riosvbl.org/index.php/2013-10-16-16-09-59/first-note/35429-pis-vaz-2026-ip-24
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ „ТРИУМФ“
Проектът не е случаен, а стъпва на сериозна институционална подготовка. За обекта „Рибарници“ има издадено Удостоверение за търпим строеж от Главния архитект на Община Гърмен (изх. № УТ-2084-120/26.07.2022 г.). Самите съоръжения, състоящи се от осем каскадни бетонови басейна със застроена площ от 407 кв. м и обем 628,5 куб. м, са разположени в имот с идентификатор 16763.18.65. Инвеститорът разполага и с изричното писмено съгласие за ползване на съоръженията (изх. № 94-00-936-001/10.09.2025 г.).
ТЕХНИЧЕСКИЯТ ГИГАНТ: 630 720 КУБИКА ВОДА ГОДИШНО!
Параметрите на проекта са стряскащи за мащабите на река Канина в периоди на маловодие:
• Дебит: Инвеститорът планира да тегли до 20 литра в секунда, което прави общо 630 720 куб. м годишно.
• Производство: Предвижда се отглеждането на 20 тона дъгова пъстърва на година.
• Зарибяване: Ежемесечно ще се купуват между 55 500 и 60 000 малки рибки.
• Водовземане: Извършва се на кота 802,1 м чрез „примитивно“ съоръжение от три гофрирани тръби и бетонов фундамент, откъдето водата пътува по 374-метров водопровод до обекта.
ЮРИДИЧЕСКИ АНАЛИЗ И СКРИТИТЕ РИСКОВЕ
Изготвеният преглед на документацията показва, че инвестиционното предложение следва формалната процедура по чл. 95 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), като е стартирано чрез уведомление до компетентния орган – РИОСВ – Благоевград. На този етап обаче производството е в начален стадий и предстои административният орган да извърши преценка за необходимост от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Именно в рамките на тази преценка се съдържат ключовите правни и екологични рискове.
Съгласно приложимото законодателство, дейности, свързани с водовземане от повърхностни водни тела и интензивно отглеждане на аквакултури, попадат в обхвата на Приложение № 2 към ЗООС и подлежат на преценка за необходимост от ОВОС. Това означава, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи дали конкретният проект изисква пълна процедура по оценка или може да бъде реализиран без такава. Именно тук възниква съществен въпрос относно достатъчността на представените данни и задължението на органа да анализира не само индивидуалното, но и кумулативното въздействие върху водното тяло.
Особено значим е фактът, че имотът попада в границите на две защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – BG0001030 „Родопи – Западни“ и BG0002076 „Места“.
В този контекст приложима е разпоредбата на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, която изисква извършване на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, при наличие на вероятност от значително отрицателно въздействие върху защитена зона, компетентният орган е длъжен да изиска задълбочена оценка, а не да се задоволява с декларативни твърдения за липса на въздействие. В противен случай съществува риск от нарушение на чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО (Хабитатна директива), което би могло да доведе до оспорване на административния акт и до санкции.
Правният анализ на параметрите на водовземането поставя фокус върху принципа за недопускане на влошаване на състоянието на водните тела, закрепен в Закона за водите и в Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО. Водовземането в размер до 20 л/сек при целогодишен режим изисква доказателства, че ще бъде гарантиран минималният екологичен отток.
Липсата на ясно разписан механизъм за непрекъснат мониторинг на реалния дебит в маловодни периоди поставя въпроса дали административният орган ще разполага с достатъчна фактическа основа, за да установи отсъствие на риск от влошаване. В съдебната практика на Върховния административен съд е утвърдено разбирането, че непълнотата на екологичната оценка или неизясняването на релевантни обстоятелства представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото разрешение.
Допълнителен правен аспект представлява аргументът за „възвратимост“ на водите. От гледна точка на водното право, обстоятелството че водата се връща в реката след използване, не освобождава ползвателя от задължението да гарантира, че в участъка между водовземането и точката на заустване няма да се наруши екологичното равновесие. В случай че в периоди на маловодие изтеглянето на посочения дебит доведе до практически сух участък, това би могло да се квалифицира като недопустимо въздействие върху водното тяло и неговите местообитания, независимо от последващото заустване.
Съществува и въпросът за качеството на заустваните води.
При интензивно рибовъдство отпадните води съдържат органични вещества, азотни и фосфорни съединения. Ако не е предвидена ефективна система за пречистване, административният орган следва да анализира съответствието с изискванията на Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване и да установи дали утайниците и ръчното почистване са достатъчни като техническо решение. В противен случай би могло да възникне риск от нарушение на екологичните стандарти за качество на повърхностните води.
Не на последно място стои въпросът за кумулативния ефект.
Законът изисква оценяване на съвкупното въздействие на всички съществуващи и планирани дейности в съответния речен участък. Ако в района има други водовземания, туристическа инфраструктура или земеделски дейности, административният орган следва да отчете общия натиск върху водното тяло. Пренебрегването на този анализ би представлявало непълнота на административното производство.
В обобщение, законосъобразността на евентуалното разрешение ще зависи не само от формалното спазване на процедурата, но и от задълбочеността на екологичната и правна оценка. При отсъствие на изчерпателен анализ на въздействието върху защитените зони, минималния екологичен отток и качеството на водите, съществува реален риск от административни и съдебни спорове, както и от противоречие с националното и европейското екологично право.
От позицията на обществения интерес, редакцията на Информационна агенция Топ Преса заявяваме, че река Канина не е технологично съоръжение, а естествена екосистема и жизнен ресурс за региона. Ако институциите допуснат формално „отбиване“ на процедурите, отговорността няма да бъде само административна – тя ще бъде историческа.
Времето на тихите решения за публични ресурси трябва да приключи.
Be the first to leave a review.
