Фискалния съвет: Как промените в Кодекса за социалното осигуряване ще повлияят на допълнителното пенсионно осигуряване?
-
- февруари 9, 2026
Фискалният съвет с цялостна оценка на предложените промени в Кодекса за социалното осигуряване: баланс между иновации и предизвикателства в допълнителното пенсионно осигуряване
На 17 декември 2025 г. Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане предложения за промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), които засягат допълнителното пенсионно осигуряване. В отговор Фискалният съвет излезе със становище, което разглежда необходимостта, целесъобразността и ефективността на предлаганите законодателни изменения, със специален акцент върху втория и третия стълб на пенсионната система.
Основни принципи при оценката
При изготвянето на становището Фискалният съвет се ръководи от ключови принципи: дългосрочна финансова устойчивост на системата, ефективно взаимодействие между трите стълба на пенсионната система, защита на осигурените лица като по-слаба икономическа страна, както и съответствие с европейските стандарти и доказани добри практики.
Същност на предлаганите промени
Предложенията за промени се фокусират върху няколко основни направления:
-
Въвеждане на мултифондов модел в капиталовата пенсионна система (втори и трети стълб) чрез създаване на подфондове с различен инвестиционен и рисков профил, съобразен с жизнения цикъл на осигурените. Универсалните пенсионни фондове (УПФ) ще включват три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен, като осигурените ще могат да избират фонд според възрастта и предпочитанията си. За лицата с до три години до пенсиониране изборът е ограничен до консервативния подфонд. В доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се допуска по-голямо разнообразие на подфондове, но задължително трябва да има балансиран фонд. Средствата на осигурените остават индивидуални, лична собственост и са гарантирани по подобие на банков депозит.
-
Разширяване на допустимите инвестиции, включващо нови финансови инструменти както на паричния, така и на капиталовия пазар, като акции на растежни пазари, борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Въвеждат се по-високи изисквания за квалификация на персонала в пенсионноосигурителните дружества (ПОД).
-
Установяване на ясна нормативна уредба за изплащане на средствата от УПФ след пенсиониране, чрез въвеждане на три вида пенсионни продукта: пожизнена пенсия (с минимален праг от 15% от минималната пенсия), разсрочено изплащане (при средства над определен праг, но недостатъчни за пожизнена пенсия) и еднократно изплащане (при средства под трикратния размер на минималната пенсия). Законодателно се дефинира понятието „пенсионен продукт“ в КСО.
-
Гаранции за осигурените лица – размерът на пожизнената и разсрочената пенсия няма да може да е по-малък от сумата на внесените осигурителни вноски.
-
Подобряване на правото на избор – лицата, навършващи пенсионна възраст между 2022 и 2025 г., ще могат да упражнят правото си на избор до една година преди възрастта за пенсиониране, като този срок постепенно ще се увеличава до пет години преди пенсиониране към 2038 г.
-
Поетапно намаление на таксите и удръжките на ПОД – инвестиционната такса се предлага да се състои от фиксирана и променлива част (процент от доходността), като фиксираната част ще се намалява с времето, а променливата ще расте. Предлага се и стъпаловидно намаление на таксата за управление на осигурителните вноски в рамките на десет години.
Положителни акценти
Фискалният съвет изтъква като основни положителни моменти:
-
Засилване на индивидуалния избор и риск-мениджмънт, позволяващо адаптиране на инвестиционната стратегия към възраст и профил;
-
По-добро информирано решение на осигурените лица;
-
Повишена предвидимост чрез обвързване на изплащането с определени прагове на средствата;
-
Детайлна регламентация на фазата на изплащане и яснота относно правата на осигурените;
-
Укрепване на сигурността, предвидимостта и прозрачността в дейността на ПОД;
-
Съгласуване с европейските стандарти за защита на потребителите.
Всички тези аспекти са в пълно съответствие с принципите на капиталово покривна пенсионна система.
Идентифицирани слабости и предизвикателства
В същото време становището обръща внимание на редица нерешени въпроси и рискове:
-
Недостатъчно разгърнат въпрос за адекватността на втория стълб – липсва ясна визия какъв реален ресурс ще бъде акумулиран и какъв доход ще осигури той, като се има предвид текущата 5% осигурителна вноска и непълните трудови биографии.
-
Липса на задълбочен икономически и актюерски анализ, който да прогнозира ефекта върху управленските разходи, възвръщаемостта и размера на втората пенсия при различни сценарии.
-
Риск от неподходящо поведение на осигурените лица, което може да доведе до избор на инвестиционни профили, несъобразени с възрастта и риска, и съответно по-ниски пенсии.
-
Потенциално нарастване на таксите вследствие на сложността на мултифондовия модел, например такси за управление на подфондове или трансфери, което може да намали натрупванията.
-
Необходимост от прецизиране на методите за индексация на пожизнените пенсии, за да се избегне обезценяване спрямо инфлацията и продължителността на живота.
-
Допълнително натоварване на контролните органи, особено Комисията за финансов надзор, която ще трябва да осъществява по-интензивен надзор върху мултифондовите схеми.
Оценка на промените в третия стълб – доброволното пенсионно осигуряване
Включването на третия стълб в законодателството се оценява като положителна стъпка, но липсва ясна визия за ролята му в цялостната пенсионна система. Остават неясни въпроси относно мястото на третия стълб, преодоляване на ниското участие и стимулиране на доброволното осигуряване.
Препоръки за усъвършенстване
Сред препоръките на Фискалния съвет са:
-
Фокусът на обсъжданията да бъде поставен върху реалната адекватност на бъдещите пенсии, а не само върху регулацията на дейността на ПОД.
-
Разработване на държавна политика за развитие на третия стълб, включително чрез стимули и интеграция с политики за дългосрочни спестявания.
Заключение
Фискалният съвет подчертава, че вторият и третият стълб не трябва да се разглеждат като спомагателни, а като ключови инструменти за осигуряване на адекватен доход в старост в контекста на демографския натиск и ограничен капацитет на разходопокривния модел. Настоящата реформа трябва да измести фокуса от формалното усъвършенстване на надзора към реалните резултати за осигурените – натрупвания, доходност и заместващи доходи. Третият стълб следва да бъде интегриран в публичната политика за финансовата грамотност, дългосрочните спестявания и данъчните стимули, за да допринесе за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери.
Be the first to leave a review.
