На 22 януари 18-годишното момче беше намерено мъртво в село Нова Махала, Община Батак. Полицията разследва случая като самоубийство

Чуйте децата, преди да е станало късно! Какво се знае за самоубийството и как тормозът в училище отне живота на 18‑годишния Билгин

18-годишно момче е намерено мъртво, полицията разследва самоубийство. Ученици на момчето казват, че то е било жертва на дългогодишен тормоз от страна на своя учителка. Тя обаче отрича, а институциите твърдят, че сигнали и индикации за проблем не е имало.

На 22 януари 18-годишното момче беше намерено мъртво в село Нова Махала, Община Батак. Полицията разследва случая като самоубийство.

Случилото се предизвика напрежение сред местните хора. В понеделник ученици от училището на починалия Билгин Алишев излязоха по коридорите му в знак на протест.

Те обвиняват една от учителките на Билгин в тормоз и психически натиск над момчето. Те скандираха „Оставка“ в коридорите на учебното заведение и носеха плакати с надписи: „Тормозът не е дисциплина“, „Чуйте децата, преди да е късно“, „Билгин имаше мечти“ и „Не го чухте навреме“.

Съученици и майката на 18-годишния Билгин разказват за години на системен психически натиск от страна на учителка по английски език – Елихан Хаджийска. Свидетелствата им очертават картина на дете, което последователно е търсило справедливост, но е срещало единствено нови удари от училищната система.

Майката на Билгин описва сина си като честен, възпитан и изключително способен:
„Той никога не лъжеше. Никога… Беше много добро момче. Имаше бъдеще. То беше отнето.“

Тя подчертава, че владеел отлично английски:
„Моят син знаеше перфектно английски… свободно, без да се притеснява.“

Според хората именно това е провокирало негативното отношение на учителката, тъй като се говори, че тя не владее добре езика и се дразни на всички, които ходят на частни уроци:
„На нея това явно е пречело, защото знае повече от нея.“

Съучениците разказват, че всичко започва през 2021 г. с дребен конфликт извън училище между две момчета. Учителката Елихан Хаджийска, която няма пряко отношение към случката, научава за спора и решава да се включи с коментари пред всички ученици, като ги настройва срещу едното от момчетата в спора – Билгин.
„Започна да обижда… да клевети… да настройва всеки срещу него.“

Те признават, че са мълчали и днес съжаляват за това:
„Всички мълчаха… от страх, за да няма уронване на авторитета на училището.“

Кулминацията настъпва по време на т.нар. „комисия“ — неофициална среща, свикана от учителката, на която е отправена поредната доза заплахи към избрани ученици, че няма да бъдат допуснати до матура:
„Не е била комисия. Нито директорът е дал заповед, нито класният бил уведомен.“

Учениците описват как Билгин е бил унижаван пред целия клас:
„Започнаха да му викат… да го унижават пред целия клас.“
„Не му дадоха думата да говори.“

Единственият учител, който се е опитал да го защити, е бил прекъсван.

Съучениците виждат как Билгин рухва след всяка нападка:
„Той стоеше пред нас разтреперан… искаше да говори, но не му позволиха.“

Въпреки страха, Билгин е говорил открито, когато е имал възможност. На изнесен урок по гражданско образование пред външен експерт той събира смелост и ясно заявява:
„Учител в това училище ме тормозеше в продължение на 2 години.“

След което, по думите на учениците:
„Имаше коментари от сорта на: ‘Нямаше ли друга работа да го каже точно там?’“

Билгин търси и помощ от психолог, тъй като високият му морал и чувство за справедливост често се сблъскват с реалността и липсата на адекватна подкрепа дори от директора. В последните дни от живота си той се затваря в себе си. Майката потвърждава:
„Тялото е чисто… без лекарства, без наркотични вещества… Чисто на психологическа основа.“
„Което е 4–5 години тормоз.“

Във фаталния ден, след като вижда Билгин безжизнен, неговата близка приятелка изпада в шок. Без да губи време, тя решава да съобщи на учителката по английски език.
„Отидох до тях. Извиках я. Казах ѝ какво се е случило“, разказва момичето. „А тя ми отговори: ‘Аз помислих, че си тук, за да ми се извиниш, че не ми влизаш в часовете’. Това ѝ беше реакцията.“

Момичето се опитва да обясни сериозността на ситуацията. Отговорът, който получава, я оставя без думи:
„Тя ми каза: ‘Аз не вярвам на номерата на Билгин’.“

Сълзите ѝ не променят нищо:
„Викам: ‘Добре, не вярвате на номерата на Билгин. Аз съм пред вас, треперя, плача — и на мен ли не ми вярвате?’“

Ще задаваме въпросите… и няма да се откажем, докато не получим отговор.
Защо учителката е продължила да преподава след като има съмнения в нейните педагогически похвати и знания?
Колко лесно и безпристрастно могат да се проверят уменията на един учител?
Опитвали ли са колеги на учителката по английски — включително съпругът ѝ Ахмед Хаджийски, който също работи като начален учител, да прикриват сигнали или информация за поведението ѝ към ученици, и допринесло ли е това мълчание за ескалацията, довела до трагедията?
Защо директорът не е реагирал на многократните сигнали?
Кой носи отговорност, когато едно дете се бори само срещу система, която трябва да го защитава?

Случаят „Билгин Алишев“ вече не е само лична трагедия. Днес той става обществен сигнал за промяна и за край на мълчанието.

„Системен провал“

Обвиненията в Нова Махала идват, след като преди година стана известен друг случай на тормоз от страна на учителка – този път на физическо, сексуално и психическо насилие над 4-годишно дете в Каблешково. До момента властите не са съобщили какво е развитието на разследването там.

От „Националната мрежа за децата“ (НМД) използваха случая, за да припомнят за „системния провал на образователната, социалната и здравната система да защити децата“.

В своя позиция организацията настоя за спешни и цялостни мерки за превенция, ранно разпознаване и адекватна реакция при всички форми на насилие и тормоз в училищата – физически, психически, вербални и институционални.

В България има спешна нужда от „системна грижа за психичното здраве на учениците“, посочиха оттам.

„Докато институциите залагат основно на санкции срещу тийнейджърите с нежелано поведение, подобни случаи на продължително прикриване на насилие в училище стигат до крайната граница – смъртта на дете, която никога не трябва да се прекрачва“, казаха още от НМД.

Те припомниха и че в случай на съмнение или тревога, всяко дете или възрастен може да подаде сигнал или да потърси подкрепа на:

  • Спешен номер 112

  • Национална телефонна линия за деца 116 111

  • Национална телефонна линия за онлайн безопасност на деца 124 123

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search