От класната стая до бялата престилка: д-р Сибел Ибраимова се завърна в СУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово
-
- януари 25, 2026
Има дни, в които училищният двор звучи различно. Не по-шумно, а по-смислено. Дните, в които не звънецът събира учениците, а една човешка история – истинска, изстрадана, заслужена. Такъв ден преживя СУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово, когато в любимото си училище се завърна неговата възпитаничка д-р Сибел Ибраимова – млада лекарка по дентална медицина, днес практикуваща в дентална клиника в столицата.
Гостуването ѝ не беше просто среща. Беше мост – между мечтите на децата и реалността на професията, между „искам“ и „мога“, между ученическите чинове и големия свят, който чака смелите.По инициатива на класните ръководители д-р Ибраимова разговаря с ученици от VI до XII клас. В открита и приятелска атмосфера, без дистанция и с онзи топъл тон, който казва „и аз бях като вас“, тя разказа за своя професионален път – за решението да избере медицината, за трудните моменти по време на обучението, за изпитанията, които каляват характера, и за вътрешната мотивация, която не позволява да се откажеш, дори когато ти е най-тежко.
Думите ѝ не звучаха като лекция. Звучаха като разговор – искрен и необходим. Учениците задаваха въпроси за избора на професия, за обучението по медицина, за бъдещото си развитие. А тя отговаряше не с готови фрази, а с личен опит – с увереността на човек, който е минал по пътя и знае къде се губи посоката… и как се намира отново.
В тези минути, докато очите в залата следваха всяка нейна мисъл, се случваше нещо повече от среща: раждаше се смелост. Защото най-ценният урок не е в това да чуеш колко е трудно, а да разбереш, че трудното е преодолимо. Че постоянството не е талант, а избор. Че мечтите не идват при тези, които чакат, а при тези, които работят.
Срещата беше полезна и вдъхновяваща – не просто мотивационна, а човешка. Показа на младите хора, че успехът не е случайност, а път, по който се върви ден след ден – с упорит труд, дисциплина и вяра.
На финала ръководството и педагогическият колектив на училището, начело с директора г-жа Вангелия Петрелийска, поднесоха на д-р Ибраимова прекрасна картина – символичен жест на признателност и уважение. Благодариха ѝ за отделеното време, за споделения опит и за вдъхновението, което остави у учениците.
А тя си тръгна така, както се връщат хората, които не са забравили откъде са тръгнали – със светлина в погледа и със следа, която остава.
Защото най-голямата победа не е да стигнеш върха. Най-голямата победа е да се върнеш и да подадеш ръка на тези, които тепърва тръгват.
Be the first to leave a review.
