Къща без деца – огън да я гори: Бабинден е! Какви са поверията и традициите, които пазят началото на живота
-
- януари 21, 2026
На 21 януари България се прекланя пред едно от най-светлите начала – раждането. Денят на родилната помощ, по-известен в народната памет като Бабинден, е празник на женската сила, на търпението, на болката и чудото, което я следва – живота. Празник, в който се срещат древните езически вярвания и съвременната медицина, обредът и науката, благословията и професионалната отдаденост.
От 1951 година насам 21 януари е обявен официално за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите – хората, които всеки ден държат в ръцете си най-голямото богатство на едно общество. Не статистики. Не бюджети. А новородения човешки живот.
Празник на началото
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – онези възрастни жени, които в миналото са бабували на младите невести, помагали са при раждането, пазили са тайните на живота и са били първата закрила за майката и детето. Празник езически, роден в далечните праславянски времена, преживял векове, Възраждане, войни и промени – защото докато има деца, ще има и Бабинден.
Днес част от обредите са избледнели, но смисълът остава жив – почит към жената, която помага животът да се появи.
Ритуалите, които благославят
Още преди изгрев майките с деца до тригодишна възраст тръгват към чешмата за прясна вода. В котлето пускат стрък босилек или здравец – за здраве и сила. Вземат сапун и нова кърпа и отиват в дома на бабата-акушерка, за да я „полеят“.
Обредното поливане се извършва под плодно дърво, на прага или върху дръвника. Жените подават сапуна, поливат вода да се измие бабата и я даряват с пешкир. Тя от своя страна избърсва ръцете си в полите на невестите – за да са плодовити, да раждат леко и с радост. Закичва ги със здравец, вързан с бял и червен конец – символи на живота и кръвта.
Смехът не липсва. Бабата хвърля вода нагоре и подскача три пъти:
„Да рипкат децата, да станат бели и червени! Колкото капки – толкоз здраве и берекет!“
Вяра, предавана от ръка на ръка
На Бабинден водата, минала през бабините ръце, се вярва, че има пречистваща сила. С нея се мие лицето на детето, благославя се майката. До 40-ия ден след раждането огънят в огнището не бива да угасва – за да не угасне и животът. Раждането се пази в тайна, защото първите дни са най-опасни.
Народът ни е оставил и своите строги поверия:
бременната не бива да краде или да яде скришом – за да не носи детето белези;
всичко, което пожелае, трябва да ѝ бъде дадено – за да е здраво детето;
не бива да се плаши – защото страхът оставя следи.
„Къща без деца – огън да я гори“, казва народната мъдрост. А друга допълва: „Кое е по-голямо от царя? Детето.“
От обреда към болницата
Днес бабите-акушерки са лекари, акушерки, гинеколози. Бялата престилка е наследник на народната благословия. В този дух на 21 януари в столичния „Майчин дом“ официално ще бъде открита художествената композиция „Началото на живота“ – символ на мисията, която тази институция носи повече от век. През 2026 година ще се навършат 50 години от откриването на сградата, в която се помещава най-старата АГ болница в България, дала живот на десетки хиляди български деца.
Само цифрите говорят красноречиво – през 1977 година там са родени 6887 деца, а през 1987-а – 6796. Всяко число е съдба. Всяка съдба – надежда.
Празникът, който ни напомня кои сме
Бабинден не е просто фолклор. Той е памет. Памет за жените, които са раждали в болка и надежда. За бабите, които са благославяли. За лекарите и акушерките, които днес пазят живота с умения, знания и сърце.
В ден, в който България се тревожи за бъдещето си, Бабинден ни напомня най-важното – докато се раждат деца, има смисъл да вярваме.
И да благодарим.
На онези, които посрещат живота първи.
Be the first to leave a review.
