2,31 промила власт: когато управлението на национално богатство се сблъска с върховенството на закона
-
- януари 20, 2026
Инцидентът с директора на Национален парк „Рила“ Красимир Андонов далеч надхвърля рамките на обикновено пътнотранспортно произшествие. Той се превърна в показателен пример за институционален дефицит, политическа протекция и системна липса на ефективен контрол при управлението на ключови държавни структури. Управлението на автомобил с 2,31 промила алкохол в кръвта, в комбинация с положителна проба за канабис, последвано от катастрофа в населено място, е поведение, което влиза в пряк конфликт не само със закона, но и с елементарните стандарти за обществена отговорност.
Според официалната информация, първоначално оповестена от Pirinsko.com и впоследствие потвърдена от органите на МВР, Андонов напуска пътното платно в с. Боровец, община Кочериново, и се удря в сграда на гробищния парк. Самият факт на комбинирана употреба на алкохол и наркотични вещества поставя случая сред най-тежките възможни нарушения на българското наказателно законодателство, независимо от това дали са нанесени телесни повреди на трети лица.
От юридическа гледна точка деянието попада в хипотезите на Наказателния кодекс, които предвиждат наказателна отговорност при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 1,2 промила и след употреба на наркотични вещества. Това вече не е административно нарушение, а престъпление от общ характер, за което законът предвижда лишаване от свобода, глоба и отнемане на свидетелството за управление. Допълнителен, но изключително важен аспект е длъжностното качество на лицето. Като директор на национален парк Андонов заема позиция, която по дефиниция изисква завишени стандарти на поведение, морална устойчивост и личен пример. Законът за държавния служител и етичните кодекси в публичната администрация третират подобни действия като тежко уронване престижа на институцията, което само по себе си е основание за дисциплинарна отговорност и освобождаване от длъжност.
В този контекст възниква и неизбежното сравнение с практиките в други европейски държави. В страни като Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските държави подобен случай би довел до незабавна оставка или временно отстраняване от длъжност още в първите часове след публичното оповестяване на инцидента. Там принципът на политическа и институционална отговорност действа превантивно – не се изчаква финалът на съдебното производство, за да бъде защитен общественият интерес и доверието в институциите. Управлението след употреба на алкохол и наркотици от ръководител на държавна структура би било възприето като несъвместимо със заемания пост, а всякакви опити за политическо прикриване биха предизвикали тежки последици за съответната партия и администрация.
В българския случай общественото възмущение се задълбочава от дългогодишните политически зависимости около фигурата на Красимир Андонов. Той е широко възприеман като кадрово протеже на местните структури на ГЕРБ в Благоевградска област, с ясно очертани покровители и подкрепа от влиятелни партийни фигури. Практиката в дирекцията на Национален парк „Рила“ да се назначават кадри и близки на представители на партията поражда сериозни съмнения за системно нарушаване на принципите на прозрачност, професионализъм и равен достъп до публична служба. Тези съмнения подкопават легитимността на институцията и създават усещане за превръщането ѝ в инструмент на политическо влияние, а не в орган, защитаващ обществения интерес.
Името на Андонов не за първи път се появява в негативен публичен контекст. Предходни скандали, включително разпространението на видеоклип, свързан със зверски побой пред нощен клуб в Благоевград, допълнително поставят под въпрос личните и професионалните му качества. Когато подобни прояви се натрупват, те вече не могат да бъдат обяснявани като „лични грешки“, а очертават модел на поведение, несъвместим с ръководенето на институция от национално значение.
Случаят предизвиква сериозни щети и върху политическия образ на ГЕРБ в региона. Анализатори го определят като пореден резултат от дългогодишна кадрова политика, основана повече на лоялност и вътрешнопартийни зависимости, отколкото на експертност и морален авторитет. Разделението на „наши“ и „ваши“, за което отдавна се говори в местните структури, води до отстраняване на професионални и доказани кадри и в крайна сметка се връща като обществен и институционален бумеранг.
В обобщение, случаят с директора на Национален парк „Рила“ не е просто инцидент на пътя. Той е лакмус за състоянието на държавното управление, за способността на институциите да реагират адекватно и за готовността на политическите сили да поемат отговорност за кадрите си. Въпросът вече не е дали е нарушен законът, а дали държавата ще покаже, че стандартите за поведение важат с еднаква сила за всички – особено за онези, на които е поверено управлението на националното богатство.
Be the first to leave a review.
