ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: Манастирът „Света Богородица Икосифиниса“ – светинята край Серес и българската следа в нея
-
- януари 16, 2026
Сгушен високо в северните склонове на планината Пангео, на границата между Серес и Кавала, манастирът „Света Богородица Икосифиниса“ днес изглежда тих, снежен и почти откъснат от времето. Но тази тишина е измамна. Защото Икосифиниса е от онези места, които помнят народи, войни и избори – включително и българските.
Основан през 518 година, манастирът е една от най-старите действащи православни обители в Централна Македония. Векове наред той е бил духовно убежище, културен център и място на вяра за поколения монаси и поклонници. Днес, под снежната си премяна, Икосифиниса изглежда почти приказно – но историята ѝ не е приказка.
Манастирът и времето
Разположен на около 750 метра надморска височина, достъпен по тесен планински път между селата Кормища и Никищан, манастирът е преживял Византия, Османската империя и бурните национални конфликти на Балканите.
Вътре се съхраняват изключителни образци на християнското изкуство – иконостас, приписван на Петър Филипов от Дебърската школа, и стенописи от XIX век, дело на зографа Матеос Йоану и монаха Ананий. Но духовното богатство на Икосифиниса далеч не се изчерпва с изкуството.
Българите в историята на Икосифиниса
В края на XIX и началото на XX век манастирът е активен духовен и културен център на елинизма в Източна Македония – в период, когато регионът е арена на остро национално съперничество. Българското население в района, както и българската държава, са пряко свързани с тези процеси – понякога като участници, понякога като противници, понякога като носители на решения с тежки последици.
През 1917 година, по време на Първата световна война, българската войска влиза два пъти в манастира. Изнесени са книги, ръкописи и църковна утвар – част от които днес се намират в България, други са изгубени за историята. Монасите са арестувани и отведени в България, където остават в продължение на две години.
През 1943 година, във вихъра на Втората световна война, манастирът е опожарен от български части. По чудо оцелява единствено църквата.
Това са факти. Тежки, неудобни, но реални.
След пепелта
През 60-те години на XX век манастирът е възстановен. Днес той е женски, действащ манастир, подчинен духовно на Драмската митрополия. Вратите му са отворени за поклонници, а тишината му носи онова усещане, което само преживелите много места притежават.
На входа стои табела на български език – рядко срещан жест в този регион. Тя не обвинява, а моли. За справедливост. За връщане на реликви. За памет.
Защо тази история е важна
Икосифиниса не е просто гръцки манастир.
„Света Богородица Икосифиниса“ е балкански манастир.
И е част и от българската история – не само в моментите, с които можем да се гордеем, но и в онези, които изискват зрялост да бъдат признати.
Снегът по покривите не изтрива миналото. Но може би го прави по-тихо – достатъчно, за да бъде чуто…. А това е първата стъпка към уважението.
Be the first to leave a review.
