Без час по религия засега: спират обществените обсъждания за изучаването на религия в училище
-
- януари 15, 2026
Красимир Вълчев оставя на следващия министър две реформи: оптимизирани програми по профилирана подготовка и повече теми за AI в уроците по различни предмети
Обществените обсъждания за въвеждането на часове по религия и добродетели в българското училище се спират, тъй като законопроектът, който трябваше да регламентира промяната, почти сигурно няма да бъде приет. Това обяви министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев по време на своя визита в Пловдивска област. По думите му, въпреки че програмата „Добродетели и етика“ за първи клас вече е напълно разработена, при липса на законова рамка няма основание тя да бъде подлагана на обществено обсъждане. „При това положение няма да пристъпваме към такова“, заяви Вълчев.
Законопроектът – обсъждан, но без шанс за приемане
Въвеждането на задължителен час по религия и добродетели беше част от законопроект за изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Той предвиждаше учениците да изучават задължително дисциплината, като избират между три програми – православие, ислям или неутралната „Добродетели/етика“.
До края на януари се очакваше програмата „Добродетели/етика“ да бъде предложена за обществено обсъждане. Според министъра обаче темата вече е била широко дискутирана. „Имаше работна група, но и манипулативни настроения, че се бърза. Не се бърза. Законопроектът беше внесен още през юни и се обсъждаше до началото на декември. Голяма част от темите в него – над 20 – се обсъждат от години“, подчерта Вълчев.
Той изрази увереност, че макар настоящият законопроект да не бъде приет, част от предложенията ще намерят място в бъдещи законодателни промени, тъй като по повечето от тях вече е налице солиден обществен и експертен консенсус.
Акцент върху възпитателната функция на училището
Според министъра на образованието в оставка в бъдеще ще се постигне съгласие, че българското училище трябва да засили своята възпитателна функция, да развива социално-емоционалната интелигентност на учениците и да отделя повече внимание на здравното възпитание. Това обаче не може да стане само чрез законови текстове, а изисква и промени в учебните програми.
Именно тук идват двете ключови реформи, които Вълчев оставя като „готови за бърза промяна“ на следващия министър.
Първа реформа: оптимизиране на програмите по профилирана подготовка
Първата мярка засяга програмите по профилирана подготовка в гимназиален етап. Според Вълчев те са твърде амбициозни и ненужно натоварващи, като в тях е „свален материал от висшето образование“.
„Тези програми демотивират учениците и ги отказват още в началото да се включат в профили. Нямаме нужда от свръхамбициозност, при положение че голяма част от децата така или иначе продължават във висшето образование“, заяви той. По думите му прекомерната сложност не води до по-добри резултати, а напротив – учениците научават по-малко, защото са демотивирани.
Втора реформа: повече теми за изкуствения интелект
Втората ключова промяна е свързана с разширяване на съществуващите учебни програми с теми за изкуствения интелект. Става дума за актуализация на предмети като компютърно моделиране, информационни технологии, информатика, техника и предприемачество, както и други дисциплини.
„Изкуственият интелект става част от живота ни. Не говорим за задълбочени теми, а за базови понятия, интегрирани в различните предмети“, уточни Вълчев.
И двете реформи са напълно подготвени и очакват решение на следващия министър – дали да бъдат публикувани за обществено обсъждане или процесът да бъде временно замразен заради ограничените правомощия на служебното ръководство.
Нови учебни програми и регионални дискусии
Министерството вече е публикувало концепциите за нови учебни програми по всички предмети от 5. до 12. клас, като отново бъдещият министър ще реши дали да продължи обществените обсъждания. До края на март трябваше да се проведат регионални дискусии с учители и експерти, които да формулират задания за работните групи, пишещи новите програми. В Пловдивска област част от тези срещи вече са факт.
„Предишните промени в учебните програми се правеха без ясно дефинирано задание. Сега стартирахме разговори, които, убеден съм, ще продължат“, заяви Вълчев.
Повече свобода за училищата и промяна в приоритетите
Сред темите, които според него трябва да продължат да се обсъждат, са образователната структура, външните оценявания, матурите и моментът на завършване на основното образование. Особен акцент министърът постави върху нуждата училищата да получат по-голяма свобода.
Идеята е да се премине от режим на строго контролирани иновации към „акредитирани иновации“, при които училищата с по-високи резултати ще могат да правят по-свободни изключения от правилата. Там, където резултатите са ниски, фокусът трябва да бъде върху повече часове по български език и математика за наваксване на дефицитите.
В този контекст Вълчев коментира и дисбаланса в часовете по чужди езици, които в гимназиален етап при интензивно обучение достигат близо 1000 часа – повече от българския език и математиката взети заедно. „Чуждият език остава важен, но учениците трябва да имат време и за български, и за математика, и за природни науки – най-пренебрегваните предмети в българската образователна система“, заключи той.
Be the first to leave a review.
