Как общината може да отключи блокирания селски имотен пазар около Сандански
-
- януари 13, 2026
Селата около Сандански не страдат от липса на интерес. Къщи има, дворове има, гледки има. Има и купувачи – българи и чужденци, търсещи живот извън града. Това, което липсва, са имоти, които могат да бъдат продадени законно. Пазарът не е в застой по икономически причини, а поради дългогодишно натрупани правни, регулационни и административни дефицити. Именно тук ролята на общината се оказва ключова – не като наблюдател, а като активен участник в решението.
Най-честият проблем в селата е разминаването между фактическата и правната реалност. Къщи съществуват физически от десетилетия, но земята под тях не е обособена като самостоятелен урегулиран поземлен имот. Придаваеми части не са актувани, регулацията е стара и неприлагана, а собствеността често е в идеални части между наследници или роднини, които никога не са стигнали до формално разделяне. В тези случаи имотът е годен за живеене, но непродаваем, а банките и купувачите логично отказват да поемат риска. Общината може да промени това, ако поеме инициатива за системно изчистване на придаваемите части и създаде предвидима, ускорена процедура за тяхното актуване и последваща продажба на собствениците. При пакетен подход и фиксирани срокове десетки подобни имоти могат да бъдат „върнати“ на пазара в рамките на месеци, а не години.
Друг сериозен блокаж идва от остарялата регулация, при която улици минават през съществуващи къщи или обратно – части от сгради попадат в улична мрежа по план, без това никога да е било реално приложено. Тези казуси не могат да бъдат решени от собствениците сами. Те изискват общинска ревизия на регулационните планове и политическо решение, че реалността на терен трябва да бъде отправната точка, а не чертежи от преди 40–50 години. Без такава ревизия цели квартали в селата ще останат извън икономическия оборот, независимо от търсенето.
Особено болезнен е проблемът с наследствените имоти. В много случаи липсва не само съгласие между наследниците, но и базово разбиране какви са възможните решения извън съда. Години наред имоти стоят заключени заради лични конфликти, а единственият формален изход – съдебната делба – е бавен, скъп и често неприложим за хора с ограничени ресурси. Общината може да играе конструктивна роля, като създаде достъпна услуга за наследствено посредничество с участието на юрист и медиатор. В много случаи доброволното споразумение е възможно, ако някой обясни ясно последствията и вариантите, преди конфликтът да се превърне в хроничен.
Не по-малко важен е въпросът с незаконното и полузаконно строителство в селата – къщи, изградени без строителни книжа, копирани проекти, вътрешни преустройства без разрешение. Тук подходът на пълно отрицание не работи. Тези сгради вече съществуват и често са единственият актив на собствениците. Ограничена, ясно дефинирана политика за узаконяване на стари селски къщи, съчетана с техническо заснемане и разумни такси, би превърнала „мъртви“ активи в легални имоти. За общината това означава повече данъкоплатци и оживяване на местната икономика; за пазара – реално предлагане.
Всичко това изисква промяна в мисленето: от пасивна администрация към активен регулатор и партньор. Общината не може да продава имотите вместо собствениците, но може да създаде условия те да станат продаваеми. Това включва ясна информация, предвидими процедури, ускорени административни действия и готовност да се решават натрупвани с десетилетия проблеми. В противен случай селата около Сандански ще продължат да изглеждат пълни с живот, но празни откъм сделки – с търсене, което няма какво да купи.
Истинското отключване на селския пазар не минава през маркетинг и лозунги за „нов живот на село“. Минава през документи, регулация и воля за действие. И именно на местно ниво тази воля може да даде най-бърз и видим резултат.
Be the first to leave a review.
