Седналият Гоце и изправеният въпрос: как увековечаваме своите герои
Паметникът на Гоце Делчев в град Гоце Делчев (Неврокоп) вече повече от четири десетилетия заема централно място не само в градското пространство, но и в общественото съзнание. Той е едновременно символ на историческа памет и повод за дългогодишни спорове, които периодично се възраждат сред местната общност. В основата на тези дискусии стои един на пръв поглед прост, но всъщност дълбоко смислов въпрос – защо патронът на града е изобразен седнал.
Фигурата на Гоце Делчев, представена в цивилни дрехи, в момент на покой и размисъл, съзнателно се отклонява от класическата монументална традиция на изправения, патетичен герой. Художественият замисъл на скулптора Димитър Боновски насочва вниманието не към жеста и движението, а към вътрешната сила на личността – към Гоце Делчев като стратег, идеолог и морален ориентир. Седналата поза внушава устойчивост, авторитет и увереност, които не се нуждаят от показност. Тази идея намира естествено продължение и в думите на Делчев, изписани върху паметника: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“ – послание, което звучи не просто актуално, а изненадващо модерно и днес.
Въпреки това, общественото възприятие не винаги следва логиката на художествената интерпретация. За немалка част от жителите на града образът на революционния водач е свързан с изправена фигура, с движение и устрем, с визуална енергия, която ясно да заявява борба и решителност. Именно тук се ражда напрежението между изкуството и народната представа, между символа и очакването. В Неврокопско този спор никога не е бил напълно заглъхнал – той съществува като тих обществен диалог, предаван между поколенията.
На този фон „Топ Преса“ съзнателно реши да провокира разговор, като представи реалистичен визуален проект на Гоце Делчев в изправена поза. Целта не е противопоставяне на съществуващия паметник, нито поставяне под съмнение неговата стойност, а отваряне на пространство за сравнение и размисъл. Проектът задава въпрос, който надхвърля конкретната фигура: какъв образ на героя говори по-силно на съвременното общество – този на спокойния мислител или на изправения революционер.
В крайна сметка дебатът около паметника не е спор за форма, а за съдържание. Той отразява начина, по който днешното общество търси връзка с историческите си личности и се опитва да ги разчете през собствените си ценности. Гоце Делчев е бил и двете – човек на идеите и човек на действието. Затова въпросът как да бъде представен не е еднозначен. Решението не принадлежи нито на скулптора, нито на медията, а на самата общност, защото паметниците не са само това, което виждаме в бронза и камъка, а това, което разпознаваме в тях като част от себе си.
Be the first to leave a review.









