Водата притиска Струмица. Дъждът оголва старите слабости

Струмица, 10 януари 2026 година. Водата вече не е абстрактна заплаха. Тя е на улиците, на дворовете и в реките, които се надигат под тежестта на безспирния дъжд. Дъжд, който изведе на показ слабите точки в инфраструктурата и организма на един район, свикнал на спокойни зими.От сутринта реките около Струмица преливат. Водата на Калковска река се качи над коритото и заля прилежащите ниви. Пътят между Валандово и Удово е частично блокиран от наноси и плодородна пръст. За хората, които поемат по този маршрут, движението е трудно. Камиони маневрират внимателно, леките коли се отклоняват към второстепенни пътища.

Жителите на селата край реките говорят за потоп в дворовете. Водата е навлязла в мазета и стопански постройки. Фермери споделят, че част от реколтата от овощни градини вече се губи под вода. Те казват, че подобни наводнения не са рядкост, но този път интензитетът е по-голям от обичайното.

Екипи на общините и на пожарната служба работят по отводняване и почистване на пътища. Машини изтеглят кал и камъни, местят ги от основни трасета към странични терени. От центъра за управление на кризи съобщават, че ситуацията се следи непрекъснато и че очакват още валежи.

„Вярваме, че можем да овладеем това, но водата ни поставя на изпитание“, казва кметският представител на една от засегнатите общини пред коресподент на Топ Преса. Той призовава хората да спазват забраните за движение по наводнени пътища и да следят официалните съобщения.

В съседните села някои семейства решиха да напуснат жилищата си временно и да се приютят при близки, за да избегнат риска от внезапно вдигане на водата. Никой не говори за паника, но тревогата личи в погледите на хората. Метеоролозите предупреждават, че дъждът може да продължи и през следващите дни. А това означава, че нивата на реките може да останат критични. За Струмица и околностите това е изпитание за устойчивостта на инфраструктурата и за способността на общностите да реагират бързо и организирано.

На места вече има разрушени участъци от второстепенни пътища и наводнени участъци от земеделски земи. Въпросът, който гражданите си задават, е прост, но тежък: докога ще се търси баланс между природните сили и човешката готовност? Отговорът предстои да се види в следващите дни.