Поли Паунова: Ирония за сметка на истината
-
- януари 4, 2026
Без грам срам, Поли Паунова вчера решава да иронизира интервюто на Явор Дачков с Борисов, доказвайки, че всичко е просто един добре подготвен сценарий. Права е! Интервюто на Дачков е типичен пример за концептуална празнота, подобно на това, което Паунова проведе с Асен Василев преди нова година. И в двете ситуации присъстват само опорки, без истинска дискусия, без един единствен неудобен въпрос или провокация, без споменаване на цифри и реални скандали.
Както в таблоидите, например, никога не можете да видите остра критика към Борисов, така и в по-сериозните издания установяваме липсата на значима критика към ПП и ДБ. Наглостта на вторите, които с гръмки думи говорят за журналистика и свобода на словото, е просто цинизъм. Не, това не е журналистика.
Паунова не може да бъде наречена журналист – тя клепа пред камерата, произнасяйки опорки, но не и истински свободно слово. Вместо да търси истината, тя придава вид на „интервю“, а всъщност само повтаря и легитимира удобните на модераторите и политиците доскоро установени схеми. Така се получава печалната действителност, в която медиите служат не на обществото, а на интересите на властта, трансформирайки се от наблюдатели в клакьори в политическото представление.
Кога ще дойде времето, в което журналистите ще престанат да бъдат просто гласове на опорки и ще започнат наистина да търсят и задават важните въпроси, стоящи зад фасадата на политическите шоута? Засега, обаче, зрителите остават с усещането, че вместо ценни находки, получават единствено поредния фарс, прикрит под маската на „интервю“.
Поли Паунова, с безочлива самоувереност, заявява, че може да коментира и иронизира интервюта, които всъщност представляват просто доносници на политическите позиции, вместо да търсят истината. Нейната критика към Явор Дачков е смехотворна, тъй като сама тя не предлага нищо различно от него: диалози, в които удобството на опорките е приоритет пред реалната дискусия. И в двете интервюта отсъстват ключови теми, неудобни въпроси и реални факти. Сякаш интересът на обществото за истината изчезва, заместван от театралните числа на „феноменалната“ журналистика.
Тази несигурност на Поли показва как медийната среда се е трансформирала в арена на удобна манипулация, където идеите умират, а свободното слово бива закопано под тежестта на предизвикателствата на всяка властова структура. Вместо да разследва, да задава въпроси, които наистина притесняват обществото, тя просто възпроизвежда официалните версии за събитията, доказвайки, че не е журналист в истинския смисъл на термина. Тя е просто идеален представител на новата медийна ثقура, в която новинарското слово е заменено с удобни подмени и фалшиви програми, зад които се крият интересите на политическите играчи.
Така вместо журналистика, получаваме ползотворна симбиоза между медии и политически интереси, в която самокритичността е заменена с поклонение и кланяне. Времето минава, а истинските предизвикателства остават извън обхвата на “интервютата” — нищо не е променено, а стремежът към истината изглежда все по-безнадежден.
Be the first to leave a review.
