Светинята в клисурата на Меникио: Манастирът „Св. Йоан Кръстител“ край Серес – живо византийско наследство на час от България
-
- декември 8, 2025
Дванадесет километра източно от Серес, по тесен и криволичещ път, който се изкачва към клисурите на планината Меникио, манастирът „Св. Йоан Кръстител“ (Тимиос Продромос) посреща посетителите с каменна тишина и мирис на бор. Комплексът е един от най-значимите късновизантийски монашески центрове в Централна Македония и естествена спирка за българската публика – едновременно за поклон и за среща с жива традиция, на едва няколко часа от границата.
Манастирът е сгушен в дълбока клисура, където природата подсилва усещането за уединение. Зидовете, килиите и храмът образуват компактно пространство, в което камък и дърво доминират над всеки детайл, а звънът на клепалото отмерва времето по-сигурно от часовник. Пътят от Серес е добре обозначен с указатели към „Ι. Μ. Τιμίου Προδρόμου“, а последните километри изискват внимателно шофиране. Паркирането е организирано непосредствено край манастирските стени, но в празнични дни е разумно да се пристигне по-рано.
Историята на обителта отвежда към XIII век – епоха, в която регионът преживява духовен подем и строителна активност. През вековете манастирът преминава през изпитания, но запазва ролята си на духовен ориентир и убежище за книжовност и иконопис. Днес пластовете на времето се четат в зидарията с тухлени пояси, в арковидните мотиви, в стенописните фрагменти и в старата богослужебна утвар. Впечатлението е не от „музей на открито“, а от пространство, където архитектурата служи на молитвата, а тишината има собствена тежест.
Духовният живот е стегнат и видим за всеки, който стъпи зад портата. Годишният празничен цикъл, посветен на св. Йоан Предтеча, събира местни и поклонници от целия регион; около големите дати дворът светва от свещи и миряни, а песнопението изпълва клисурата. В делнични дни обителта пази същата дисциплина, но дава шанс на гостите да усетят ритъма на молитвата отблизо.
През последните години се полагат целенасочени усилия за консервация и обновяване. Укрепват се корпуси, възстановяват се гостни пространства и се поддържат стенописни повърхности, като отделни помещения представят предмети от монашеския бит. Подкрепа идва от компетентните гръцки институции и регионални програми, което позволява работата да се развива устойчиво и без компромис със средата.
За българската публика това място е особено достъпно и смислено. Пътуването може да се комбинира с разходка в Серес и с посещение на близки исторически обекти. Посетителите е добре да съобразят облекло с манастирския етикет – покрити рамене и колене, сдържано поведение и тишина в двора и храма. Снимането в интериор може да е ограничено, а използването на дронове не се допуска. Най-удобно е да се пристига през дневните часове, а при организирани групи е желателна предварителна координация. В района се говори основно гръцки, но базова информация често може да се
получи и на английски.
Перспективата пред обителта е на продължаващо възраждане – със съчетание от опазени архитектурни пластове, активен духовен живот и разумно отворени пространства за посетители. Това не е просто красива локация, а концентрат на история, изкуство и вяра. Всеки сезон носи своята светлина над клисурата на Меникио, а всяко завръщане добавя нов пласт към личната карта на това близко и голямо място.
Be the first to leave a review.
