Инвестиционна програма или листовка за усвояване? Как кметът Калин Гелев превърна инвестициите на Сапарева баня в аритметика без стратегия
-
- декември 5, 2025
Община Сапарева баня влезе в 2025 година с инвестиционна програма за над 13,1 милиона лева. На хартия документът изглежда амбициозен – дълъг списък с пътища, водопроводи и обещания за „подобряване на средата“. Но при по-внимателен прочит стана ясно, че това бе не план за развитие, а календар на усвояване. Списъкът прилича повече на счетоводна таблица, отколкото на документ, създаден да води една община напред. Липсват приоритети, липсват индикатори, липсва логика. И най-вече – липсва визия за хората.
Пари има, смисъл няма. Около 75% от всички инвестиции са финансирани с външни средства – от МРРБ, ДФ „Земеделие“ и Националния план за възстановяване. С други думи, общината не инвестира, а просто следва пътеките на парите.
Разбивка на средствата по източници
Над 80% от бюджета е насочен към пътища, канализация и ВиК обекти. Къда са?
Това би звучало разумно, ако не се повтаряше всяка година с почти идентични проекти и числа. Документът реално рециклира старите намерения – само с нови стойности. Получава се цикличен строителен календар, в който все „ще се ремонтира“, но никога не става ясно какво реално е завършено.
Сред примерите за абсурди личат основен ремонт на физкултурния салон за 164 хил. лв. без конкретен проектант; експозиционна сграда за „културно наследство“ за 1,3 млн. лв. в град без уреден център; и високопроходим автомобил за лесничейството за 20 хил. лв., докато канализацията в Сапарево все още не е завършена. Дребни примери, които издават голяма управленска безпосочност.
Разпределението между населените места – Овчарци, Ресилово, Сапарево – ясно показва стремеж на кмета Калин Гелев да удовлетвори всички, за да не обиди никого. Вместо стратегически приоритети, се наблюдава равномерно пръскане на средства, което задоволява електорални интереси, но не решава реални проблеми. Така се губи ефективността – получаваме множество „направени“ обекти, но никакъв осезаем ефект.
Много от сумите са подозрително кръгли – 350 000, 500 000, 1 000 000 лв. Няма анализ на реалната стойност, нито ясна разбивка на етапи. Така бюджетът изглежда писан „на око“ – симптоматично за община, където строителството е не толкова инструмент за развитие, колкото за политическа демонстрация на активност.
Калин Гелев, дългогодишен кмет на Сапарева баня, успешно създаде имидж на стабилен управник. Но днешната инвестиционна програма показва друго лице – управление в инерция. Програмата е писана така, че да изглежда отчетена пред министерствата, да съдържа „по нещо за всички“ и да остави вратичка за удобно разместване на средствата, ако обстоятелствата наложат това.Сапарева баня навлиза в поредна година на инфраструктурен автопилот. Планиране без визия, цифри без смисъл, управление без посока. Вместо развитие – козметика по улиците и дупки в управлението. Тази инвестиционна програма не е план за бъдеще, а доказателство за липса на компетентност и лидерство. Калин Гелев може би е запазил политическото равновесие, но очевидно е загубил стратегическата посока, в която трябва да движи своята община.
Цена на равновесието: как управлението на Калин Гелев тласка Сапарева баня към необратим застой
Когато развитието се превърне в отчет, а инвестициите – в инструмент за политическо оцеляване
В сърцевината на Сапарева баня днес се гради всичко – и същевременно не се гради нищо. Строи се, копае се, асфалтира се. Общината изглежда „жива“, но под лъскавата повърхност прозира една тревожна диагноза: системна липса на визия, управление чрез навици и бюджетна инерция, която подкопава бъдещето на града.
Моделът, наложен години наред от кмета Калин Гелев, е класически пример на т.нар. „институционално самозадоволяване“ – управление, което съществува предимно, за да се доказва само на себе си. Всяка година цифрите в инвестиционната програма растат, но общественото качество намалява. Този парадокс не е въпрос на лош късмет или временна неуредица, а на последователна политика, която носи необратими последствия.
Първото и най-осезаемо от тях е икономическата зависимост. Когато близо четири пети от бюджета идват от външни програми, общината постепенно губи способността да определя сама себе си. Решенията за развитие се вземат в министерствата, а не в Сапарева баня. Така местната икономика остава изцяло реактивна – тя зависи от това „коя схема е отворена“, а не от това какво е нужно на хората. Загубата на икономическа самостоятелност е първата стъпка към административна стерилност.
Второто негативно последствие е урбанистичният хаос, който ще струва на града години възстановяване. Липсата на дългосрочен план за устройството на територията превръща всяка нова инфраструктура в временна. Улици, които се ремонтират днес, се разкопават след година заради липсваща канализация. Сгради се появяват без мисъл за транспортен достъп и зелени площи. Визията на града се разпада на фрагменти – един асфалт тук, едно осветление там. Няма градска логика, има проектна пантомима.
Трето – и най-опасно – идва обезценяването на местната демокрация. Когато кметът превръща бюджета в инструмент за поддържане на политическо равновесие, институционалната критика изчезва. Общинският съвет се превръща от коректив в ръкопляскаща аудитория. Хората се научават да не питат „защо“, а само „колко ще получим“. Това е тиха ерозия, която унищожава гражданската активност и превръща публичното пространство в сцена за отчетни спектакли.
Експертите предупреждават, че тези процеси имат дългосрочен ехо-ефект. Според анализ на Института за регионални политики, публикуван през 2024 г., общини, които поддържат такава „външно финансирана зависимост“ повече от десет години, губят между 20 и 30% от реалната си инвестиционна стойност – просто защото нямат продължение след програмния цикъл. Там, където няма собствена визия, няма и бъдеще.
В Сапарева баня този момент вече е настъпил. Младите напускат, икономическата активност се свива, а администрацията продължава да се отчита с километри асфалт. Това може да изглежда като резултат – но всъщност е симптом. Градът се поддържа в административна кома, в която има постоянни движения, но няма развитие.
И ако днес все още изглежда, че управлението „се справя“, утре ще стане ясно, че всъщност пропуснатото време не се наваксва. Инвестициите без идеи са като къщи без основи – стоят, докато първият трус не ги събори. В случая със Сапарева баня този трус вече е реалност: загубата на доверие, инициативност и стратегическа посока.Град, който някога бе символ на възраждането чрез балнеотуризъм, днес бавно се превръща в пример как устойчивото финансиране може да убие устойчивото развитие. Калин Гелев успя да задържи властта, но я превърна в система, която живее от проекти, а не от идеи. А когато последният проект приключи, няма да остане нищо за строене – освен нови оправдания.
Мнението на експертите пред toppresa.com
1. Икономист: Стоян Панчев, Експерт от „Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП)
„Когато една община основава цялата си инвестиционна стратегия на външно финансиране, тя неизбежно стига до икономическа атрофия. Настъпва загуба на финансов рефлекс – администрацията свиква да потребява, не да създава стойност. В дългосрочен план това е като да стоиш на команден ток – ако спре захранването, цялата система колабира. Сапарева баня рискува точно това – пълна зависимост от донорите и нулева способност за самостоятелно развитие.“
2. Урбанист: арх. Димитър Петков, Център за стратегическо развитие на териториите
„Най-големият проблем при подобен модел на управление е, че никой не проектира бъдещето – проектират се само обекти. Град без визия за пространствена структура, транспорт, и демография се разпада от собствената си безсистемност. Сапарева баня губи своята морфология и идентичност, защото е оставена без концептуална рамка. След пет години ще се наложи да се плаща тройно, за да се поправи днешната безпосочност.“ Думите на двамата експерти очертават реалната картина: икономическо изтощение, урбанистичен хаос и политическа стагнация. Тези процеси не раждат криза внезапно – те я натрупват бавно, докато хората вече не помнят кога точно е започнала деградацията.
Сапарева баня не е в упадък поради липса на средства – тя се срива заради липса на мисъл. Управлението на Калин Гелев е парадоксално устойчиво: то стои стабилно, защото не се движи напред. Но в историята на малките общини има едно непроменливо правило – застоят винаги завършва с катастрофа.
Be the first to leave a review.
