Когато гайдата говори: Родопа се прекланя пред своя вечен майстор– Бай Дафо
-
- декември 4, 2025
Преди 25 години, на 4 декември 2010 г., в родопското село Гела си отиде от този свят великият гайдар Дафо Трендафилов.
С неговото заминаване Родопите загубиха не просто музикант, а символ – човек, чието дихание превръщаше гайдата в молитва, а всяка негова мелодия в спомен, който се предава като родова памет.
Родопският мъдрец, роден от планината
Дафо Манолов Трендафилов се ражда на 17 януари 1919 година в Гела – село, където облаците сякаш докосват земята, а песента се ражда с всеки изгрев.
На едва 14 години взема гайда в ръце и между него и инструмента се случва нещо, което само Планината може да обясни — сърцето му става част от дървото, от мяхa, от гласа на кабата.
Човекът, който даде живот на над 800 гайди
През 1965 година става майстор на гайди.
До края на живота си е изградил повече от 800 каба-гайди – всяка със собствен характер, собствен дух.
Гайдите на Бай Дафо не просто свирят — те разказват.
Разказват за каменните пътеки на Родопа, за болката, за радостта, за дълбоката, тиха българщина.
Първият учител по гайда в Широка лъка
През 1971 г., при откриването на Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, Дафо Трендафилов е избран за първия преподавател по гайда.
21 години — повече от две десетилетия — Бай Дафо учи децата да слушат преди да свирят, да чувстват преди да натиснат пискуна, да уважават традицията, преди да я докоснат.
Над 250 ученици са минали през ръцете му.
А методът му е легенда: „слухово-подражателният“ — без ноти, без книги, само ухо, душа и търпение.
Защото според него:
„Гайдата не се учи – гайдата се усеща.“
Гласът на Родопа в киното и песента
Звукът на неговата гайда звучи в незабравими български филми:
- Краят на песента
- Капитан Петко войвода
- Време разделно
Той е съпроводът в два албума на Радка Кушлева — родопската славейка.
На Роженските поляни, заедно с оркестър „100 каба гайди“, Бай Дафо накара земята да трепери, а хората да плачат — от гордост.
„Думай, гайдо, думай…“ – наследството
През 2005 година излиза албумът „Думай, гайдо, думай“, в който са събрани 25 негови безсмъртни изпълнения.
Най-популярното сред тях – „Остани сбогом, Стара планино“ – е песен, която не свири, а стене.
Която не звучи, а живее.
Човек, творец, легенда
Дафо Трендафилов не беше просто гайдар.
Той беше пазител на корена, глас на Родопа, учител на поколения.
Беше последният от онези хора, които не просто свирят мелодии — те ги раждат.
И макар тялото му да си е отишло преди 25 години, звукът му още шепти по родопските ридове.
Във всяка гайда, която ученик на Бай Дафо днес свири.
Във всяка песен, която се понася от Широка лъка до Гела.
Във всяко българско сърце, което потрепва при звука на кабата.
Поклон!
Поклон пред майстора.
Поклон пред учителя.
Поклон пред легендата.
Поклон пред Бай Дафо — човека, който превърна Родопите в музика.
Be the first to leave a review.
