Липсата на реалност в политическата реторика на Андрей Новаков
-
- декември 3, 2025
Европа и войната: две различни скорости на мислене
Докато светът се опитва да намери трайна формула за прекратяване на войната – чрез дипломация, икономическо възпиране и технологичен диалог – Андрей Новаков се позиционира на противоположния полюс. Българският евродепутат говори не за мир, а за въоръжаване; не за стратегическа деескалация, а за индустриален „ренесанс“ на оръжейната продукция.
Тази реторика, колкото удобна за определени политически среди в Брюксел, носи белезите на липса на реализъм. Европа няма ресурсната независимост, която предполага резкия преход към военно самозадоволяване. Освен това пренасочването на бюджета към оръжейния сектор противоречи на европейската философия за „умиротворяване чрез развитие“ – модел, който отличи континента след 1945 г.
Истинският европейски интерес не е в надпревара с оръжията, а в иновации, енергийна устойчивост и дипломатическа тежест. Европа не губи чрез деескалация – губи, когато замества моралната си сила с шум на оръдия.
Кухата политическа поза на един „европейски“ координатор
В България Андрей Новаков заема и друг пост – областен координатор на ГЕРБ в Благоевград. Тази двойна роля – брюкселски говорител и местен партиен архитект – изисква баланс между думи и резултати. А именно резултатите липсват.
Благоевград е сред областите, където ГЕРБ бележи най-слаб социален и политически импулс след Пазарджик. Партията губи влияние сред младите, бизнесът се дистанцира, а нови граждански структури запълват вакуума. При едни евентуални контрапротести срещу централното управление е съмнително дали повече от шепа партийни активисти биха застанали до Новаков публично.
Вместо да консолидира реална гражданска енергия, той създава фасада – сцена от речи без съдържание. Говори за европейски ценности, но не показва дисциплина на резултати. Лидерството не се измерва в участия по телевизии, а в способността да убеди собствения си град, че политиката има смисъл.
Отговорността, която обществото вече изисква
Андрей Новаков бе издигнат от ГЕРБ като младото, динамично лице на европейската линия. Но вместо да бъде нов глас на прагматизма, той се превръща в символ на куха политическа витрина – бляскава отвън, без съдържание вътре.
Време е българските политици, особено онези с достъп до европейската трибуна, да разберат, че в XXI век обществото разчита на трезви решения и реални резултати. Когато икономиката се бори с несигурност, а гражданите с растящи разходи, говоренето за оръжия вместо за мир е не просто грешка, а вреда – за държавата, за Европа и за политиката като цяло.
Андрей Новаков не е войн, нито визионер – той е представител на едно поколение политици, които избират да говорят вместо да действат. Европа има нужда от инженери на мира, не от пиари на военното мислене.
И ако в Благоевград няма кой да излезе зад него, това не е защото хората не разбират политиката – а защото разпознават празнотата ѝ.
Be the first to leave a review.
