Ултиматумът на Тръмп изтече, а Украйна не се отказва от земите си въпреки Путин. Силна резолюция за мира в ЕС (ОБЗОР – ВИДЕО)
„През последните сто години Русия е нападнала 19 държави – някои от тях по три или четири пъти. И нито една от тези държави не е нападнала Русия“, заяви ръководителят на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз Кая Калас. Бившият естонски премиер припомни, че всякакви мирни преговори трябва да се основават на фундаментални принципи – зачитане на суверенитета, независимостта, териториалната цялост и правото на самоотбрана на Украйна.
Още: Европа и Украйна имат още един коз в спора със САЩ
Думите ѝ идват на фона на дискусиите около 28-точковия мирен план, изготвен от американския пратеник Стив Уиткоф, но под явното влияние на Кремъл, защото в Bloomberg изтекоха негови разговори с директора на Руския инвестиционен фонд Кирил Дмитриев и съветника по външна политика на диктатора Владимир Путин – Юрий Ушаков. Западни и украински анализатори и официални лица вече определиха плана като капитулация на Украйна, защото блокира пътя ѝ към НАТО, дава на Руската федерация контрол над Донбас, връща руското влияние в страната през църквата и по други методи, ограничава украинската армия и др. Твърди се, че планът вече е редуциран до 19 точки след включване на Киев в разговорите, а тези дискусии ще продължат.
Още: За да обсъдят формулата за мир: Украйна и САЩ ще се срещнат в идните дни (ВИДЕО)
Путин не иска мир и го показва ясно
На 27 ноември диктаторът Владимир Путин обаче показа категорично, че мирът не е възможност на този етап. Първоначално той започна речта си пред медиите с конструктивен тон спрямо САЩ, като нарече плана на Доналд Тръмп „обещаваща рамка“, декларира „сериозна готовност“ за преговори и дори се съгласи да обсъди въпроси, свързани с европейската сигурност. Стопанинът на Кремъл обаче отново посочи признаването на руския суверенитет над Крим и Донбас като „ключов момент“ в преговорите – момент, който направи 28-точковата версия на американския мирен план напълно неприемлива за Украйна. Въпреки че за тази клауза се твърди, че е била премахната от последния проект, руският лидер даде ясно да се разбере – Москва иска тя да бъде върната. Той не вижда компромисно решение.
Руският диктатор отново започна да поставя под въпрос легитимността на Володимир Зеленски, твърдейки, че това прави невъзможно сключването на правно обвързващо споразумение. Киев отдавна разглежда такава реторика като средство за бавене и избягване на реални преговори. Че украинският президент не е легитимен, е руска опорка, която се разпространява от всички кремълски власти, защото мандатът на Зеленски бил изтекъл, а той всъщност е замразен заради военното положение.
Путин, разбира се, е подкрепен от своя сателит и съюзник Беларус. Диктаторът Александър Лукашенко, който се срещна със стопанина на Кремъл в Киргизстан, каза, че двамата са оценили мирния план на САЩ като документ, който не е финален. „Когато бъде пратен по дипломатически канал към руснаците, тогава може да се обсъждат някои специфични неща“, впечатли с лексика Лукашенко пред медиите. Той добави, че Путин смята документа за „добра основа за преговори“. Беларуският лидер заяви: „Нека екипът на Тръмп да не се обижда, но планът е съставен набързо. Не искам да казвам, че е писан на коляно, но е писан бързо. Трябва да бъде представен в смилаема форма“.
Още: Лукашенко заплаши Зеленски: Приеми мирния план на САЩ, за да не загубиш Украйна
Ултиматумът на Тръмп за Украйна изтече – тя няма да предаде свои територии
Междувременно The Atlantic обръща внимание на друг важен детайл – Доналд Тръмп бе дал на Украйна срок до 27 ноември, Деня на благодарността в САЩ, да приеме плана от 28 точки за мир. Ясно е, че Зеленски не го подписа и че няма да подпише такъв, ако това изисква отказ от територия, защото подобно нещо е изрично забранено от Конституцията на Украйна, напомни ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак в интервю за американското списание.
Той подчерта, че никой разумно мислещ човек не би подписал отстъпване на украинска земя. „Докато Зеленски е президент, никой не трябва да очаква, че ще се откажем от територия“, заяви Ермак. Киев е готов да обсъди само едно нещо – къде трябва да минава линията на фактически контрол между страните. Става въпрос за определяне на линията на контакт, а не за легитимиране на окупацията, посочи още украинският представител, в чийто дом днес, 28 ноември, се извършват обиски: Антикорупционните органи на Украйна влязоха в дома на Андрий Ермак – ръководителя на офиса на Зеленски.
САЩ откъснали напълно Европа от мирните преговори
Тръмп е откъснал Европа от преговорите за мир в Украйна и това ясно си личи от новина, че германският канцлер Фридрих Мерц е научил за мирния план на Уиткоф от вестниците – американците не са му казали нищо. За съюзник от неговото ниво това е било като шамар в лицето, пише The New York Times. Според източници на изданието екипът на канцлера се е опитал няколко пъти да се свърже с Тръмп, за да разбере какво представлява документът и защо Берлин е бил поставен пред свършен факт. Европейските лидери са знаели, че САЩ подготвят някакъв план, но никой не е очаквал той да благоприятства Москва и ефективно да изключва европейците от решенията за война, която се води на техния собствен континент.
Въпреки всичко Европейският съюз не спира да търси начини да използва руски пари – а именно замразените активи на Руската централна банка – за финансиране на Украйна. Макар законодателният орган да няма тези правомощия, той оказва натиск върху изпълнителната власт на блока. Европейският парламент прие резолюция, в която пише, че всяко мирно споразумение трябва да предвижда пълно обезщетение от страна на Москва за материалните и нематериални вреди и щети, които тя е причинила в Украйна. Членовете на ЕП призовават ЕС и неговите държави членки да приемат и приложат без по-нататъшно забавяне правно и финансово обоснован „репарационен заем“ за Киев, обезпечен от замразени руски активи. Те поясняват, че съдбата и условията за инвестиране на тези активи не подлежат на преговори без участието на ЕС. Европарламентът настоява също така, че никакви санкции на ЕС не трябва да бъдат отменяни, преди да бъде договорено и изпълнено мирно споразумение. В случай че Русия откаже да се включи в сериозни мирни преговори, членовете на ЕП призовават ЕС да наложи допълнителни „съществени санкции“.
Вследствие на последните инициативи на администрацията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна пленарната зала прие резолюцията с 401 гласа „за“, 70 „против“ и 90 „въздържали се“. В нея Европарламентът призовава ЕС и неговите държави членки да проявят лидерство в „този решаващ геополитически момент“ и да продължат да работят с Вашингтон и други единомислещи партньори, за да гарантират, че „преговорите за справедлив и траен мир се основават на принципите на международното право“. Членовете на ЕП считат, че всеки устойчив мир трябва да бъде предшестван от ефективно прекратяване на огъня и подкрепен от солидни гаранции за сигурност от страна на ЕС и САЩ към Киев – равностойни на тези по член 5 от Договора за НАТО и член 42, параграф 7 от Договора за ЕС – за да се предотврати, възпрепятства и незабавно да се противодейства на всяка нова агресия.
Още: Турция ще прати миротворци в Украйна при три условия
Членовете на ЕП също така заявяват, че всяка временно окупирана украинска територия няма да бъде призната от ЕС и неговите държави членки като руска територия. Подчертавайки необходимостта от европейско участие във всички мирни преговори, тъй като изходът от войната в Украйна ще има „дълбоко въздействие върху цялата европейска сигурност“, те повторно заявяват, че „нито едно решение по отношение на Украйна не трябва да се взема без участието на Украйна и нито един въпрос, засягащ Европа, не трябва да се решава без участието на Европа“.
В текста се отбелязват усилията на американската администрация за прекратяване на агресивната война на Русия срещу Украйна. Въпреки това се счита, че нееднозначната политика на Вашингтон по отношение на Киев е „в ущърб за постигането на устойчив мир“. Членовете на ЕП също така подчертават, че всяко мирно споразумение не трябва да налага ограничения върху способността на Украйна да защитава своя суверенитет, независимост и териториална цялост (т.е. да не се ограничава украинската армия). Те повторно заявяват, че Украйна има свободата да избира своите съюзи в областта на сигурността и политиката, в които участва, без Русия да има право на вето върху тях (т.е. членството в НАТО и ЕС).
Още: Путин май е забравил руската приказка за златната рибка – накрая ще има само едно пробито корито
Войната в Украйна: развитие на бойните действия
Ново увеличение на военната интензивност в Украйна на дневна база отчита украинският генщаб. На 27 ноември са станали 247 бойни сблъсъка спрямо 213 на 26 ноември, т.е. с 34 повече. Руснаците са хвърлили 133 управляеми авиационни бомби (КАБ), като това е с 29 по-малко на дневна база. В Курска област на Русия, където уж руснаците прогониха напълно украинските сили, са пуснати 11 от авиобомбите. Руският артилерийски обстрел е в мащаб 3470 изстреляни снаряда, като това е с около 540 по-малко за денонощие. Руската армия е използвала около 2814 FPV дрона, което е с около 1570 по-малко спрямо предходното денонощие, сочат обобщените данни от сутрешната сводка на украинския генщаб.
В Покровското направление, където са най-интензивните сражения, са спрени 59 руски пехотни щурма за денонощието, твърди украинската армия, а в спомагателното от юг Олександриевско направление са станали още 29 сблъсъка. На второ място по интензивност на сраженията е направлението към Константиновка с 31 сблъсъка, а 29 е имало в Лиманското направление. При Гуляйполе в Запорожка област украинците са отбили 20 руски атаки, а в Славянското направление – 13. В друга част от Запорожка област – направлението към Орехов – е имало 10 сражения за денонощието.
Украинският лейтенант с позивна „Алекс“, който поддържа Telegram канала „Офицер„, акцентира върху ситуацията при Гуляйполе. Тя „може би се е стабилизирала, но вероятно това е по-скоро тактически ход, като новопристигналите части наистина са успели да забавят или дори да спрат настъплението на врага, потискайки възможността за по-нататъшни успехи“, отчита той. Но предупреждава: „Въпреки това на оперативно ниво в тази посока все още остават проблеми поради завземането от врага на Ровнопиля (североизточно от Гуляйполе, бел. ред.) – доминираща височина на терена, чрез която е възможно да се създадат проблеми от фланга към тиловите райони на нашите части“.
Най-малко петима украински военнопленници са били екзекутирани от руски войници по време на хаотичното си оттегляне близо до Гуляйполе, съобщи украинският мониторингов проект DeepState, за който се твърди, че е свързан с военното разузнаване. Информацията гласи, че украински войници са били пленени и разстреляни на 26 ноември близо до село Зелени Хай, което е непосредствено източно от Гуляйполе. „Врагът е заловил войниците в гората, подредил ги е на ред и ги е разстрелял след разпит“, твърди DeepState в Telegram. Това бе потвърдено впоследствие от украинската прокуратура – съобщението ѝ гласи, че военнопленниците са били „убити хладнокръвно“ от руските сили.
Още: Роднините на Путин ни продадоха на Китай, затова воюваме: Разказ на танкист (ВИДЕО)
В интервю за „Интерфакс-Украйна“ на 27 ноември говорителят на Южните отбранителни сили Владислав Волошин потвърди, че украинските сили са се оттеглили от позициите си в района, но една единица „се е оттеглила от окупираните позиции по некоординиран начин“. Така е бил изложен един от фланговете на оперативната структура в този район и „личният състав на съседната единица се е оказал без прикритие. Врагът, възползвайки се от тази ситуация и от трудните метеорологични условия, е проникнал във фланга на отбранителните сили“, допълни той, цитиран от Kyiv Independent. Волошин не потвърди екзекуцията на украински военнопленници. Той заяви, че подробностите за случилото се „в момента се изясняват и проверяват“, но добави, че няколко украински войници са в неизвестност. В явна препратка към съобщенията за екзекутирани военнопленници, Волошин добави, че „Украйна ще се свърже със съответните правозащитни и съдебни органи, за да накаже извършителите“, ако бъдат открити доказателства за военно престъпление.
„Източната група сили (на руската армия – бел. ред.) продължава широката си офанзива в източните области Днепропетровск и Запорожие. Основните ѝ усилия са съсредоточени в посока Гуляйполе, като полковете на дивизията са напреднали с до един километър по фронта. Традиционно, Източната група сили съобщава за успехи само когато те са действително постигнати, без да ги предрешава“, пише военнопропагандният руски Telegram канал „Два майора„.
Въпреки „недовършените битки“ в Покровск, руските сили започнали да напредват на запад, твърди той. „Врагът е принуден да признае началото на битката за Гришино – руските въоръжени сили щурмуват сградите в югоизточната част на града“, гласи информацията на руския канал. Според друг военнопропаганден източник – „Рибар„, поддържан от бившия говорител на руското военно министерство, руските войски завършвали „прочистването“ на северната част на Покровск и заемали позиции в източните покрайнини на Гришино.
Междувременно 7-ми десантно-щурмови корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски съобщиха, че Силите за отбрана на Украйна възпират противника в Покровск от по-нататъшно настъпление. И не само това, но и връщат контрола си върху определени територии: Прочистихме почти 12 кв. км в Покровск, атакуваме в южните части: Сводка на генерал Сирски и 7-ми корпус (ВИДЕО).
Руското военно министерство се хвали, че е превзета Васюковка – тя се намира северозападно от Соледар и североизточно от Константиновка. „Повишената активност на тази фронтова линия може да създаде нов елемент на напрежение, отдръпвайки вражеските сили от Северск и Константиновка (Северск е на североизток от Васюковка – бел. ред.)“, твърди „Два майора“.
„Рибар“ пък обръща внимание на северната част на Харковска област, където руснаците се опитват да превземат Вовчанск. Според канала руските сили хем завършвали „освобождаването“ на града, но в същото време още водели сражения в две селища на юг от него – в Лиман и Вилча.
Вовчанск е в развалини. Русия се опитва да превземе града от 565 дни, дори заснема пропагандни клипове, в които обявява победа и вдига знамена. Но 57-ма бригада на украинската армия и подкрепящите я части все още държат позициите си.
През нощта на 28 ноември (от 18:00 часа 27 ноември) Русия атакува Украйна с една балистична ракета „Искандер-М“ и 72 ударни дрона. По предварителни данни към 09:00 ч. – украинската ПВО е свалила или обезвредила 63 дрона тип „Шахед“, „Гербер“ и други типове в северната, южната и източната част на страната. Удари от балистичната ракета и от 9 безпилотни летателни апарата са регистрирани на 5 места, а на една локация има и паднали отломки от свалени въздушни цели, гласи сводката на Военновъздушните сили на Украйна.
Руското министерство на отбраната съобщи, че ПВО е свалила 136 украински дрона през нощта: 46 над Ростовска област, 30 над Саратовска област, 29 над анексирания Крим, 12 над Черно море, 6 над Брянска област, 5 над Волгоградска област, 2 над Воронежка област, 2 над Московска област, 2 над Азовско море, 1 над Курска област и 1 над Калужка област. Губернаторът на Воронежка област Александър Гусев съобщи, че отломки от безпилотни летателни апарати са ударили покрива на жилищна сграда в една община. В друга община е бил повреден прозорец на бензиностанция. Няма пострадали.
Припомнете си обаче какви цели попаднаха в обхвата на украинските удари през нощта: 136 дрона: Атака след атака срещу руски енергийни обекти и военни летища (ВИДЕО).
actualno.com
Be the first to leave a review.









