Сандански има полиция, но престъпниците не се страхуват от нея
-
- ноември 25, 2025
Законът е в Сандански, но не го виждаме на улицата
В Сандански се случва нещо по тревожно от побой. Случва се унижение на държавата. В квартал Спартак две момчета, братята Кочеви, добре познати на полицията, спират автомобил, изкарват от него Слави Цеков, син на полицейски служител, и го пребиват посред бял ден. Часът е около 18.00. Хората виждат. Бащата на момчето вижда. Полицията пристига чак след като побоят вече е нанесен.
Това не е обикновена физическа агресия. Това е показност. Който удря сина на полицай, удря самата институция. Удря в сърцето на закона.
Според информацията, публикувана от Struma.com, случилото се е част от продължителен системен тормоз над семейството на Слави. Тормоз на метри от управлението на полицията.
Братята са арестувани на място. Случаят е докладван на прокуратурата. Това е факт. Но не е достатъчно.
В публикацията се задава най честният въпрос. Къде е полицията, когато престъпниците не се страхуват от полицията. Местното управление е в криза. Началникът е в болничен. Няма титуляр. Вътре кипят вражди и напрежение. А отвън криминалният контингент действа уверен и усмихнат.
Тук започва тежката част. Не заради боя. А заради безсилието.
Когато престъпници, вече познати на полицията, преследват момче със семеен автомобил, спират го насред квартал и му нанасят побой, само един извод може да бъде направен. Те не очакват възмездие. А липсата на страх е доказателство за липса на контрол.Системата изглежда парализирана. Водещи позиции в местната полиция остават в ръцете на временно изпълняващи. Това създава хаос. Размива отговорността. Силовите структури без лидер са като армия без командир. Слухи за политически зависимости и покровителства витаят между редовете на публикацията. Полицаите виждат това. Гражданите виждат това. Престъпниците най добре го виждат.
Когато служителите на реда усещат липса на защита от собственото си ръководство, естествено възпират инициативата си. Никой не иска да бъде герой в система, която не го защитава. Така престъпността започва да пише правилата. А полицията чете след тях и подписва протоколи.
Случилото се със Слави Цеков е лакмус. Защо точно син на полицай
Защото това е съобщение. Побой над символ, че законът в този град вече не е сила. Ако полицията не може да защити своите, какво остава за всички останали
Рискове, които вече са тук
Сандански не е голям град. Всеки знае кой кой е. Когато престъпни групи започнат да се чувстват недосегаеми, когато се появи увереност, че могат да наказват публично, се ражда нов ред. Ред на страха. Ред на мълчанието. Хората започват да избягват полицията, вместо да я търсят. Доверието се изяжда отвътре. После улицата започва да си търси справедливост сама. А това води към граждански хаос.
Няма да има мир без силни институции.
Сандански трябва ясно да чуе това. Престъпността не е просто статистика. Тя е послание. Публиката в квартал Спартак е разбрала посланието много добре. Законът е в кризисен щаб. Престъпниците са на терен. Проведени са арести. Но въпросът остава отворен.
Кой всъщност владее улицата
Мълчанието не е решение. Необходима е проверка на управлението на МВР в Сандански. Необходима е безкомпромисна намеса от по високо ниво. Не е достатъчно да се пишат доклади до прокуратурата. Не е достатъчно престъпникът да бъде задържан за ден. Трябва престъпникът да се страхува от свободата си след ден.
Ще търсим отговори. Ще изискаме позиции от МВР и институциите. Ще следим случая до край. Защото една битка вече е загубена. Но войната за ред и законност в Сандански не може да бъде отстъпена.
Be the first to leave a review.
