Актьор между формати, Благоевград и пътят към екрана! Как се променя ролята на Ники Станоев в киното и телевизията през годините

Започнахме разговора с мисълта за сцената, на която е излязъл за първи път в града, в който завърши актьорско майсторство, в град, който пази спомена за онези първи стъпки: Ники Станоев. Спокойният му глас излъчва увереност. Казва, че началото му е било театър. Сцена, светлина, реакция на живо. Оттам пътят му минава през телевизия, кино, шоу формати и във всеки от тях той носи една и съща решимост да бъде достъпен, да е забавен, но не повърхностен.

В телевизионния формат той бе победител във формата на Народен артист, което даде началото на публичното му утвърждаване. Оттам скокът към ситкома. В популярния сериал Домашен арест той влиза като Райко, роля, която го прави разпознаваем. Тук се откроява първият голям преход. От шоу лице към актьорски образ с припокриване на комедия и драма. Той не просто играе на сцената. Той се вписва в образ, който зрителят приема.

След това идва киното. Не просто българското, но и участия в международни продукции. Във филми като The Expendables 3 той има малка роля, но това е знак, че актьорът търси разширение на територията си. В същото време у нас той участва във филма Опасни шматки. Комедия, която го показва в нова светлина. По грубоват. По директен. С нюанс предупреждение.

Важно е да се отбележи, че ролите му се променят. Телевизията му даде възможност да бъде близък до публиката. Образ, който е част от ежедневието. Киното, особено големите продукции, го извади извън рамката на националната реалност и го изправи пред международен зрител. А шоу форматите със стендъп, с водещи роли му позволиха да покаже себе си. Не просто персонаж. Личност.

При разговора ми с него той спомена, че един от ключовите моменти е намерението да не бъде само присъствие, а принос. В град като Благоевград той е преминал през театър. Първа сцена, която го кали. А именно там той осъзнава, че екранът не е същото като светлината, която пречупва лице и глас на живо. Той подчерта, че телевизията изисква бързина и камерно присъствие. Докато киното време, изчакване, емоция, която се улавя.

Публиката често го сравнява със Зуека. И двамата са откроими комици. Това внимание му даде тласък в началото, защото хората по-лесно го приемаха като смешния герой, който ще ги разсмее. Името му започна да се върти в разговорите около популярните лица в телевизията. Това отвори врати.

Но приликата създаде и капан. Част от зрителите очакваха той да бъде копие. Същите реакции, същия тип шеги, същата енергия. Така се появи предизвикателството да доказва, че има собствен характер на сцената. Не всеки е готов да види актьор извън шаблона, който си е създал в главата.

Днес тази прилика вече работи по друг начин за него. Тя остава като първа асоциация, но вече следва разпознаването на самия Ники Станоев. Той успя да покаже, че не е вариант на някого, а собствен играч с глас, стил и зрял избор на роли. Това превръща сравненията от бреме в доказателство, че може да надрасне всяка рамка.

Към днешния ден ролите му звучат по зрели. Не толкова заради възрастта, а заради изборите. Той не избира само лесни герои. Опасни шматки е пример как той влиза в жанр, в който може да шокира, а не просто да забавлява. Той говори за персонажа си като за машина. Не идеална. Не е героичен по стария модел. Но функционира в рамката на обществото, на слабостите му, на грешките му. Тази промяна показва, че актьорът е поел по пътя на рисковете. Не само да се покаже, а да се покаже по начин, който оставя следа.

Телевизионният формат, който започна с игран образ, продължи чрез участие като водещ в предаването Събота вечер по националната телевизия. Там лице и авторитет се сляха. Това е момент, в който екранът не просто показва героят му, а той самият. С поведение, идея, позиция.

Когато си тръгвахме, той каза. Всяка роля ме променя, но същевременно аз променям моите роли. И това е сърцевината. Не е само актьорска кариера. Трансформация е. От артист шегаджия към актьор с мисия. От телевизионен образ към кино лице. От човек на метода към личност, която съзнава публичната си функция.

Обръщайки поглед назад към Благоевград, към онези първи стъпки, виждаме не само началото, а основата на една актьорска траектория. Там, сред камерното пространство на театъра, той е научил едно просто правило. Зрителят трябва да почувства. Не само да види. Днес, независимо дали екранът е малък, голям или е сцената на живо, Ники Станоев продължава да работи по това чувство. И това е неговото отличие.