Коледните пости започват: време е да пречистим тялото и душата си
Днес, 15 ноември започва Рождественският пост, или постният период преди празника Рождество Христово. Този свят период на въздържание и подготовка ни призовава към смирение и дълбоко преосмисляне, за да можем да посрещнем достойно тайнството на Христовото раждане. Според Типика (богослужебния устав) на Българската православна църква (БПЦ), Рождественският пост е втори по своята продължителност в църковната година, отстъпвайки единствено на Великия пост.
Рождественският пост е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия). Това дава възможност на вярващите да съчетаят трудовете на ежедневието с духовния си подвиг, който ги води към Светлината.
В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни – това е време за взаимно опрощение и последващо заговяване (консумиране на блажна храна), съпроводено с разговори и създаване на вътрешна нагласа за встъпване в предстоящия период, посветен на славното Христово Рождество.
Какво се консумира през Рождественския пост?
Църковният устав определя въздържанието по следния начин: През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на поста, обаче, с изключение на строгите постни дни сряда и петък, се разрешава консумацията на охлюви, миди, октоподи и други, които също се приемат за постни храни. Традиционно, като облекчение и благословение, на 21 ноември – Въведение Богородично, и на 6 декември – Никулден, се консумира и риба.
Подготовка за свето Причастие
Всеки, който се готви за изповед и за свето Причастие, трябва да знае, че е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Постът е лична мярка на духовния живот, съобразена с индивидуалните сили и здравословно състояние. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си или с енорийския си свещеник, като му съобщи и мнението на лекаря, за да не бъде тялото пренебрегнато в стремежа към духа и да не се навреди на здравето.
История на Рождественския пост
Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Спасителя, станало сравнително късно – през 12-и век. Това било в тясна зависимост от окончателното определяне на датата на самото Рождество, което се формира като втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника
Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 г. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала – през 375 г., Александрия – през 432 г. при св. Кирил Александрийски, Йерусалим – при патриарх Ювеналий. В този ранен период датите, на които това събитие било отбелязвано, също били различни: в западните църкви – на 25 декември, в Антиохия – на 4 януари, в Александрия – на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари.
Едва в края на четвърти и началото на пети век настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започнали да го празнуват на 25 декември.
Преди това определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил честван заедно с Богоявление. В този период Св. Теофил Александрийски говори за дванадесетдневен пост.
По-късно, след отделянето на двата празника, Богоявленският пост бил сведен до един ден.
През 1166 г. Константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово, с което официално бил скрепен този важен период в църковния календар, утвърждавайки пътя на подготовка за срещата с Богомладенеца.
Нека тези четиридесет дни бъдат време за духовен растеж и милосърдие.
Be the first to leave a review.









