Как един бивш общински съветник докара 50 000 лв. загуби на Благоевград и спечели над половин милион от гърба на града
-
- ноември 12, 2025
Бившият съветник Христо Ковачки, известен като Мамакажа, превърна обществените ресурси в частен капитал. В нормална държава това би било скандал. В Благоевград е ежедневие.
Благоевград е град с история, университет, култура и претенции за европейска визия. Град, който винаги се е гордял със своите хора. Но в последните години в него се настани друг вид самочувствие – самочувствието на тариката. Тук се цени не този, който работи, а този, който „се оправя“. На този фон изгрява Христо Ковачки, познат на благоевградчани като Мамакажа – човек, който успя да съчетае политиката и бизнеса така, че дори след като напусна общинския съвет, парите продължиха да текат в същата посока.
Неговият случай е не просто история за местен играч с амбиции. Той е учебник за това как се прави бизнес на гърба на обществото, без да се наруши нито един член от Наказателния кодекс. Ковачки беше част от управлението на общината, гласуваше решения, свързани с публични ресурси, а едновременно с това развиваше хотелиерски бизнес, черпещ именно от тези ресурси. И макар формално вече да не е в общинския съвет, икономическата му сянка остава. Водата, която би трябвало да е на гражданите, е в неговите басейни. Санкциите, които би трябвало да плаща бизнесът, поема хазната.
Във всеки нормален град подобно преплитане на интереси би било повод за оставки и проверки. В Благоевград то минава за „успешен мениджмънт“.
| Източник | Действие | Ефект за общината | Ефект за Ковачки |
|---|---|---|---|
| Минерална вода от общински извор | Неподаден отчет, санкция за общината | –1 000 лв. глоба, загуба на контрол върху публичен ресурс | +120 000 лв. годишна печалба от хотели и басейни |
| Конфликт на интереси при гласувания (в миналия мандат) | Установен от КПКОНПИ, без последици за длъжността | –41 375 лв. загуби чрез санкции и пропуснати ползи | +250 000 лв. потенциална печалба от решения в негова полза |
| Сдружение „Предел махала“ | Финансиране по общински програми без реална отчетност | –8 000 лв. отчетени като разход | +30 000 лв. прехвърлени към свързани лица |
| Преференциални наеми и имоти | Отстъпки при ползване на общински терени и помещения | –3 000 лв. годишни пропуснати приходи | +80 000 лв. печалба от поднаем и търговска дейност |
| Административни услуги и енергия | Разходи покрити чрез общински структури | –5 000 лв. годишно | +20 000 лв. спестени лични средства |
Общо за последните 3 години:
Загуби за общината: около 50 000 лв.
Печалба за Ковачки: над 500 000 лв.
Тази таблица не е само сбор от числа. Тя е синтез на механизъм. Всяка редица показва една дупка в системата, един пропуск в контрола, една „случайна“ грешка, която неизменно води до частна изгода. Глобата от 1000 лв. за непредставен отчет за минералната вода е дреболия на фона на печалбите, които се генерират от нея. Хотели, спа-комплекси и басейни ползват общински ресурс, докато самата община плаща санкции за пропуски. Така общественият интерес се изпарява в топлата пара на частните джакузита.
Решенията, които Ковачки гласува като съветник, по-късно се оказаха пряко свързани с негови или близки фирми. КПКОНПИ го санкционира за конфликт на интереси, но това нито доведе до реална отговорност, нито възстанови нанесените щети. В юридически план всичко изглежда чисто – подписите са наред, договорите формално спазени, процедурите приключени. В морален план обаче това е огледало на една безгръбначна управленска култура.
Българското законодателство ясно забранява лице, заемащо публична длъжност, да участва в решения, от които има частен интерес. Но законът не може да предвиди безсрамие. Санкцията на КПКОНПИ беше административна, не наказателна. Тя не лиши Ковачки от възможността да продължи да участва в икономическия живот на града, нито да ползва публични ресурси чрез фирми и сдружения. Липсата на последици обезсмисля самия смисъл на закона. Когато глобата е по-малка от печалбата, нарушението се превръща в стратегия.
Тук няма правен спор, има морална пустош. Когато публичен ресурс се използва за лична облага, обществото би трябвало да реагира. В Благоевград реакцията е мълчание. Хората си казват „така е навсякъде“, а тази фраза оправдава всичко – от дребното хитруване до голямата кражба. Моделът на Ковачки е устойчив, защото се храни от общата апатия. От липсата на гняв. От мисълта, че „няма смисъл да се борим“.
Така наречените „благоевградски успехи“ понякога миришат повече на пот от сауна, отколкото на честен труд. Докато някои се радват на топлите минерални басейни, други плащат с данъците си глобите за липсата на отчетност. Иронията е пълна: общината е наказана, защото не е контролирала самата себе си. А човекът, който е участвал в това бездействие, се радва на стабилен бизнес и дълбок покой.
Благоевградчани обичат да казват, че са умни и работливи хора. Само че мълчанието им пред такива случаи звучи като одобрение. В този град не се наказват тарикатите, а им се възхищават. Те стават пример за „успех“. Защото тук да си успял не значи да си постигнал, а да си минал метър.
Христо Ковачки не е просто бивш общински съветник. Той е олицетворение на система, в която правилата са за другите, а печалбите – за своите. Докато в Благоевград хората продължават да гледат на такива като него с усмивка и намигване, този град ще продължава да тече като минералната си вода – навън, към частните басейни, далеч от обществения. интерес.
ВРЕМЕ ЗА ПРОКУОР!
Прокуратурата в Благоевград има дълга традиция да вижда нарушенията, но рядко да ги довежда до съд. Случаят с Христо Ковачки е показателен. Има актове, проверки и дори решение на КПКОНПИ за конфликт на интереси. Има данни за пропуски по Закона за водите, глоба за общината, обществени договори, които очевидно обслужват частни интереси. Това би трябвало да е достатъчно, за да се образува досъдебно производство за престъпление по служба. Но такова няма. Прокуратурата остава в познатата си поза – на наблюдател, който регистрира фактите, без да действа.
Юридическият прочит е прост: има достатъчно основания за проверка по чл. 282 от Наказателния кодекс – длъжностно лице, което не е изпълнило служебните си задължения, с което е причинило значителни вреди или е облагодетелствало другиго. В случая вредите са за общината, а облагодетелстван е бизнесът на бившия съветник. Дори при формално спазени процедури, прокуратурата има правомощие да търси отговорност за т.нар. прикрита корупция – когато личната изгода се маскира зад законна дейност. Но у нас такива казуси рядко стигат до обвинение.
Проблемът не е в липсата на доказателства, а в липсата на воля. В Благоевград обвинителната власт от години пази статуквото. Прокуратурата действа активно, когато става дума за медиен шум, но мълчи, когато намирисва на местна власт и влияние. Така обществото свиква, че конфликтът на интереси е административна грешка, а не престъпление. Че санкцията е глоба, а не съдебна отговорност. Законът е обезсилен не защото е лош, а защото не се прилага за правилните хора.
Морално това е по-голямо престъпление от всяка корупционна схема. Защото прокуратура, която не упражнява контрол, всъщност го продава. Когато обществото вижда нарушения, а обвинителят не ги вижда, възниква въпросът кой от двамата е сляп. В случая с Христо Ковачки отговорът е очевиден – не става дума за слепота, а за доброволно заслепяване. И докато прокуратурата си затваря очите, законът в Благоевград ще продължава да е препоръчителен, а не задължителен.
Be the first to leave a review.
