Цвета Рангелова откри дълга, но загуби сметката
-
- ноември 8, 2025
Цвета Рангелова отново реши да обясни на народа колко зле е държавата във фейсбука си. Този път с бомбастични числа и драматичен патос за „дългово робство“. В нейната вселена Министерството на финансите е не просто институция, а нещо като зъл магьосник, който всяка година хвърля милиарди върху масата и казва: „От днес всички сте длъжници!“
Звучи впечатляващо, но само докато не отвориш документа, който тя цитира.
В проекта на Бюджет 2026 г. наистина има заложен параметър за „максимален размер на новия държавен дълг“ – 20,5 милиарда лева. Това обаче не означава, че държавата ще вземе тези пари утре сутрин и ще ги похарчи за заплати. Това е таван, не задължение.
Бюджетният закон винаги определя лимит, в рамките на който Министерството на финансите може да оперира, ако е нужно. Така е и в Германия, и във Франция, и в Чехия, и в Полша. Таванът се определя, за да има финансова гъвкавост при покриване на дефицити, падежи и инвестиции. Това не е заем, който се тегли наведнъж. Това е възможност, а не касов бон. Но, както обикновено, Цвета Рангелова взема факт, изолира го от контекста, украсява го с малко апокалипсис и го пуска като лозунг: „19 милиарда миналата година, 20 милиарда тази – 40 милиарда дълг!“ Звучи страшно. Но е грешно.
През 2025 г. България не е изтеглила „19 милиарда лева нов дълг“. Това е общият лимит за външно и вътрешно финансиране, включително за рефинансиране на стари задължения. Преведено на човешки език: държавата е върнала стари заеми и е взела нови при по-добри условия. Това се нарича управление на дълга. И е нормална практика във всички страни, които не искат да изпаднат в технически дефолт. Да наречеш това „заробване“ е все едно да обвиниш човек, че си е прехвърлил ипотеката към банка с по-ниска лихва, за да му е по-леко.
Още по-забавна е частта с „текущите разходи“.
Цвета твърди, че всички тези пари отиват „предимно за заплати на държавния сектор“. Тук вече говорим за фантазия, не за факт. В мотивите на бюджета ясно е записано, че дългът се използва за покриване на дефицит, за капиталови разходи, за рефинансиране на падежиращи облигации и за стабилизиране на фискалния резерв. Заплатите са част от бюджета, да, но не са „основната причина“ за дълга. Ако беше така, България щеше да е в банкрут още през 2013 година. Това, което убягва на Цвета, е простата икономическа логика: дългът е инструмент.
Ако се използва разумно, той поддържа ликвидността на държавата, осигурява средства за инвестиции и помага при сътресения. Ако се използва безконтролно, тогава става проблем. Но за това има закони, контролни органи, лимити и европейски правила. Към момента България е далеч под прага от 60% дълг към БВП, определен от Пакта за стабилност и растеж на ЕС. В края на 2024 г. дългът беше около 28-29% от БВП – един от най-ниските в Европа. За сравнение: Франция – 111%, Германия – 64%, Италия – 140%. Да се говори за „дългово робство“ при тези числа е все едно да обявиш човек със стогодишна ипотека за финансов магнат, а студент със студентски заем за олигарх.
После идва великата аритметика на ужаса: „по 100 милиона на ден“.
Нека си представим, че дългът е една сметка в ресторант, която плащаме ежедневно. Само че така не работи фискът. Държавният дълг се управлява по график, с падежи, с различни инструменти, с вътрешни и външни емисии, със среден срок на погасяване над 8 години. Да делиш общия таван на 365 дни и да обявяваш „по 100 милиона на ден“ е все едно да кажеш, че ако си купиш апартамент с 30-годишен кредит, „всеки ден дължиш по 100 лева“. Звучи добре във Facebook, но е абсурдно. И финалният шедьовър: „Администрацията гласува под строй, за да си получава заплатите“.
Цвета, с цялото ми уважение, но това е чиста обида към хората, които работят. Да сведеш десетки хиляди лекари, учители, пожарникари и чиновници до „армия от роби на заплатата“ показва колко далеч си от реалността. Повечето от тези хора гласуват различно, някои изобщо не гласуват. Но ти явно си решила, че държавният служител е част от конспирация, която движи света.
Истинският проблем на България не е, че държавата поема дълг. Проблемът е как се харчат средствата. Дали отиват в инвестиции, дали стимулират растежа, дали подобряват ефективността. Това е темата, която заслужава разговор. Но не – Цвета предпочита простата формула „всички са престъпници, всички са роби“.
Така е по-лесно. Няма нужда да четеш, да мислиш, да смяташ. Просто пускаш пост с три емотиконки и 20 нули и чакаш аплодисменти. Фактите, за жалост, не пляскат. Те се проверяват. А ако Рангелова наистина иска да води битка за финансов морал, нека започне с елементарна дисциплина: да цитира източника, да посочи реда в бюджета, да покаже какво точно означава „всичко за заплати“.
Да, не звучи толкова ефектно, но поне ще е вярно. Бюджетът не е приказка. Това е документ. Дългът не е робство. Това е инструмент. А политик, който не разбира нито едното, нито другото, е просто актьор, който не знае текста си, но вика най-силно на сцената.
Be the first to leave a review.
