Българите подават сигнали с години, британците решиха случая за 48 часа: Каквато ни е държавата, такива са и институциите… и чадърите над ДАИ
-
- октомври 1, 2025
ДАИ, добър ден!“ — една фраза, която звучи не като поздрав, а като предупреждение. От десетилетия Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), по-позната като ДАИ, е синоним на нещо между държавен контрол и махленски рекет. И докато български граждани, превозвачи и бивши служители подават сигнали от години, нещо наистина се случи едва когато… британското посолство повдигна вежда. След 48 часа имаше задържани.
Бързо, чисто, ефективно — като в някой сериал на BBC. Само че ние не живеем в сериал, а в реалността на България, където ако нямаш чуждестранен паспорт и дипломатическо писмо, сигналът ти най-вероятно отива в кошчето за боклук на някое бюро в агенцията.
Случаят: служители на ДАИ поискали подкуп от шофьорите, превозващи сценичната техника за концерта на Роби Уилямс в София. Вместо да се покланяме пред шоуто, се поклонихме пред позорното шоу на родната корупция. Британците обаче не са свикнали с нашето „може и така, и така“, и буквално разплетоха случая за два дни. Пратен сигнал – на следващия ден задържани. А у нас – сигнали се подават от десетилетия, резултатът: нула.
„Съкращаван съм три пъти от агенцията. Явно не им се вписвам във вътрешните правила“, казва Красимир Пъргов, бивш служител на ДАИ. Под „вътрешни правила“ четем: не се мъкни със съвест на работа, защото ще пречиш. Според него агенцията е класически пример за държавно учреждение, функциониращо като организирана група, където чадърът от „горе“ е толкова плътен, че дъжд не капе – камо ли правосъдие.
И Пъргов не е сам. Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, нарича ситуацията „нормативно узаконена корупция“. Не става дума само за 100 или 200 евро, а за цял механизъм – създаден, поддържан и тихо наблюдаван от институции, които удобно се правят, че не знаят.
Петър Вутов от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България добавя, че британското посолство направило за 48 часа това, което институциите ни не направиха за 10 години. „По-притеснителното е, че много други сигнали просто са замитани.“, казва той. Но какво се очаква, когато „проверяващите“ и „проверяваните“ често се познават по малко име?
Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията е още по-прям: „Административната корупция е достигнала нивата от 1999 г.“ – годините, в които думите „реформа“ и „борба с корупцията“ звучаха като вицове. Днес просто звучат като дежавю.
Има ли честни служители в ДАИ? Разбира се. Но, както самите участници казват, системата ги изхвърля – защото пречат. Пречат на механизма, пречат на „мокрия подпис“, пречат на онзи телефонен разговор, който решава „да мине“ или „да не мине“ един камион. Това не е институция, това е кръгова отбрана – с униформа.
Решения? От 10 години се предлага идеята за независим контролен орган. Уви, тя още се „обсъжда“. Само че докато я обсъждат, на пътя продължава да се прилага законът на плика. Корупцията не само не е преборена – тя е интегрирана, институционализирана и най-лошото: нормализирана.
А въпросът, който остава да виси: Ако британското посолство може да получи справедливост за 48 часа, а български граждани – не за 10 години, то на кого точно служат нашите институции?
Явно не на гражданите. А на някой с по-силен чадър.
Be the first to leave a review.
