Новият съученик: Как AI променя уроците, учителите и домашните — проблем или решение за образованието?
-
- септември 12, 2025
В прага на новата учебна година, когато децата подреждат тетрадки, а учителите подготвят уроците си, в класната стая вече е влязъл един нов, невидим, но мощен участник — изкуственият интелект. Той не сяда на чина, не вдига ръка и не преписва от съседа. Но променя всичко.
С навлизането на ChatGPT и подобни AI инструменти, включително новите им „учебни режими“, образованието е на кръстопът. Дали технологиите ще се окажат съюзник на знанието или подкопават основите му? Това е въпрос, който вълнува както преподаватели, така и родители — а все по-често и самите ученици.
„AI не е враг и не е приятел. Той е инструмент“, казва Мариян Йорданов, преподавател по приложно програмиране, който от години следи интеграцията на новите технологии в училищата. „Зависи как ще го използваш.“
Точно в това се крие сърцевината на проблема — в употребата. Когато изкуственият интелект се използва за готови домашни, за механично преписване или дори за имитация на съчинения, той се превръща в лесен начин за заобикаляне на усилието. Но когато се ползва за проверка на правопис, за обяснение на сложни термини на разбираем език, за генериране на идеи или за насърчаване на собственото мислене — тогава AI може да бъде мощен съюзник.
Истината е, че новото поколение вече използва изкуствения интелект. Често по-добре от учителите си. И това не е проблем само по себе си. Проблемът е, когато няма правила, посока и разбиране. Когато машината започне да мисли вместо човека, а не да го подтиква да мисли.
Затова ролята на учителя също се променя. Той вече не е просто източник на знание, а фасилитатор — водач в океан от информация. Той трябва да научи учениците не само как да използват AI, но и как да го поставят под съмнение. Защото, както признава самият Йорданов: „Той невинаги е прав. Даже доста често греши.“
Знанието в ерата на изкуствения интелект не се състои само в това да знаеш фактите. Състои се в способността да разпознаеш кое е вярно и кое — подвеждащо. Да търсиш, да сравняваш, да мислиш критично. Да останеш човек.
За да не се стига до механично преписване, учителите трябва да променят и начина, по който задават домашни работи. Не просто въпроси с еднозначни отговори, а задачи, които изискват лично мнение, анализ, интерпретация. Например — есе с добавено заключение, написано изцяло от ученика. Или казус, в който трябва да се защитят позиции. Такива задачи са трудно изпълними от изкуствен интелект, защото изискват човешка емоция и оригинално мислене.
Колкото и да се оплакваме, ерата на технологиите вече е тук. Харесва ли ни или не, изкуственият интелект няма да изчезне. Нито от класната стая, нито от живота ни. Колкото по-бързо приемем това и се научим да го използваме правилно, толкова по-малко ще бъде заплахата и толкова по-голяма – ползата.
Но ключовата дума тук е „правилно“. Да не позволим на AI да замести мисълта. Да не го използваме за заобикаляне на трудното. Да го впрегнем като партньор, но не и като заместител. И най-вече — да не забравяме, че образованието не е просто натрупване на информация, а възпитание на умение да чувстваш, да разсъждаваш, да грешиш и да се учиш.
Изкуственият интелект няма сърце. Няма съмнение, няма състрадание, няма сълза на очите, когато ученик за пръв път разбере нещо сам. Точно затова – той никога няма да бъде пълноценен учител. А учениците – поне докато сме хора – няма да бъдат просто алгоритми.
В крайна сметка, AI в класната стая не е проблем или решение. Той е възможност. Въпросът е – какво ще направим с него.
Be the first to leave a review.
