Над 10 000 декара изпепелени: Рекордната жега, градушките и пожарите съсипаха реколтата – фермерите пред фалит!
Фермери фалират, нивите горят, държавата мълчи
Какво ще ядем тази есен? Кой ще ни нахрани догодина? А ще има ли изобщо кой? Българската земя се изпепелява пред очите ни, а онези, които я хранят – земеделците – са на ръба на оцеляването. Сушата не просто чука на вратата – тя е вече вътре, обхванала с жадните си ръце ниви, напоителни системи и човешки съдби.
Над 10 000 декара с дини в Северна България са унищожени – напълно. Фермерите, които години наред хранят страната с родно производство, сега не могат да платят дори заплатите на работниците си. Над 200 души остават без препитание. „Системата е убийствена – не работи. Докато чиновникът в София прелиства документи и не вдига телефона, докато министерството си играе на бюрокрация, земята ни загива!“, казва с горчивина фермерът Александър Ангелов.
НЯМА ВОДА – НЯМА ХРАНА
„Взимаме вода от язовири, но разрешителните за напояване са кошмар. Всичко е така усложнено, че на практика е невъзможно. Институциите не комуникират, времето ни умира, а реколтата с него“, споделя Ангелов.
А в Гоцеделчевско положението е дори по-страшно. След бурите и градушките дойде вълна от ужасяващи жеги. Дебитът на река Места – основният източник на вода за десетки хиляди декари – намалява драстично. Земята се пука, а с нея и надеждата на производителите.
КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА?
Фермерите настояват за незабавна среща с министъра на земеделието Георги Тахов. Искат помощ, но по-важното – искат някой да ги чуе. Защото ако това не се случи сега, утре ще бъде късно. Много късно. „Ние сме дългогодишни производители. Хората разчитат на нас и на българската диня. А сега… сега ни няма“, казва Евгени Минчев.
А мълчанието от страна на министъра продължава. Отговор – никакъв. Само горещини, пепел и унищожена реколта.
НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС
Това вече не е проблем само на земеделците. Това е въпрос на национална сигурност. Няма храна. Няма вода. Няма политика за справяне със сушата, няма стратегия, няма реакция. Ако държавата не се намеси – и то незабавно – няма да ядем не само български дини. Няма да има домати, чушки, грозде, зърно. Ще сме зависими от чужд внос, от ценови шокове и спекула.
ЗА ФИНАЛ: Сушата не е временна. Климатът се променя. Но безхаберието е още по-опасно.
Докато държавата се крие зад „процедури“, българското село изчезва. И когато наесен на пазара няма да намерим български дини, нека си спомним – това не е природно бедствие. Това е държавно престъпление.
Be the first to leave a review.