„Зелен Преход“ или Зелeн Хаос? Защо предвидените 5 Милиарда за климата в България няма да оправят енергийната бедност.
5 млрд. лева са предвидени по социалния план за климата, който обхваща периода от 2026 до 2032 година. Едно от основните предназначения е да подкрепи уязвимите домакинства, бизнеси и ползватели на транспорт, които ще бъдат засегнати от покачването на цените на горивата и енергията в резултат на зеления преход. Обаче – експерти алармират за нуждата от по-прецизно разпределение на средствата и оценка на уязвимите групи поради риск от неправилно разходване на бюджета.
5 милиарда лева. Такава е колосалната сума, предвидена за т.нар. Социален план за климата, който трябва да подкрепи уязвимите домакинства, бизнеси и транспортни ползватели в България между 2026 и 2032 година. Официалната цел е благородна – да се смекчи удара от покачващите се цени на горивата и енергията, предизвикани от зеления преход. Но дали тези средства ще стигнат до тези, които най-много се нуждаят, или ще се изгубят в лабиринта на българската бюрокрация и неефективност?
На хартия: Амбициозен план с четири стълба
Планът изглежда всеобхватен и обещаващ:
Обновяване на жилищни сгради: Предвижда се енергийно обновяване както на многофамилни, така и на еднофамилни къщи. Целта е намаляване на енергийната консумация и съответно – на сметките.
Създаване на енергийни общности: Идея, която може да доведе до по-ефективно използване на възобновяеми източници и споделяне на енергия на местно ниво.
Подкрепа за енергийно бедните: Конкретни мерки за подпомагане на домакинствата, които са най-засегнати от високите енергийни цени.
Финансиране на устойчив транспорт и технологии: Инвестиции в по-екологични транспортни решения и иновативни технологии, които да намалят зависимостта от изкопаеми горива.
Звучи като солидна основа за постигане на климатичните цели, успоредно със защита на социално уязвимите групи. Защо тогава експертите алармират за сериозни проблеми?
Провокацията: Експертни критики, които не могат да бъдат игнорирани
Въпреки оптимистичната фасада, изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност ENEFFECT, Драгомир Цанев, изрази сериозни опасения в ефира на „Социална мрежа“ по NOVA NEWS. Неговите критики не са просто дребни забележки, а по-скоро червени флагове, които поставят под въпрос ефективността на целия план:
Ограничен обхват на помощта: Според експертни изчисления, предвидената помощ ще достигне до едва 1% до 2% от енергийно бедните домакинства в България. Ако това е вярно, тогава как можем да говорим за „социален план“ в истинския смисъл на думата? Това по-скоро прилича на пилотна програма, а не на мащабна национална стратегия. Дали останалите 98% от енергийно бедните ще бъдат оставени да се справят сами с високите сметки?
Липса на ясен механизъм за подбор: Едно от най-големите притеснения е липсата на ефективна система за събиране и анализ на данни, която да оценява реалната енергийна бедност. Без ясни критерии и прозрачен процес, рискът от неправилно разходване на бюджета и насочване на средствата към „правилните хора“ вместо към „нуждаещите се“ е огромен. Как ще гарантираме, че парите ще отидат там, където са най-актуални?
Недостатъчен капацитет на общините: От 265 общини в България, по-малко от половината имат опит с енергийни проекти. Това поражда сериозни въпроси относно равнопоставеността при достъпа до средства. Дали по-слабо развитите и по-малки общини ще бъдат ощетени, просто защото нямат нужния административен капацитет и опит да кандидатстват и управляват подобни проекти?
Цанев подчертава и тревожния факт, че дори при пълно усвояване на средствата за саниране, те ще покрият едва 12-13% от нуждаещите се сгради. Това означава, че по-голямата част от остарелия жилищен фонд в България ще продължи да бъде енергиен прозорец към небето, независимо от милиардните инжекции.
Решението: Прост отговор на сложен проблем?
Според Драгомир Цанев, пътят към ефективност минава през:
Постоянно работещ механизъм: Вместо кампанийни програми, е нужна система, която функционира целогодишно.
Целогодишен достъп: Да се даде възможност на домакинствата и общините да кандидатстват по всяко време, а не само в определени кратки периоди.
Стимули за самоучастие: Безлихвени кредити, които да мотивират хората да инвестират собствени средства, вместо да чакат само безвъзмездна помощ.
Ясни критерии: Прозрачност и обективност при оценката на проектите и избора на бенефициенти.
В заключение: 5 милиарда лева – шанс или провал?
Социалният план за климата може да бъде ключов инструмент за смекчаване на социалните последици от зеления преход. Но само ако се приемат сериозно експертните критики и се въведат механизми за реална прозрачност, справедливост и ефективност. В противен случай, тези 5 милиарда лева рискуват да се превърнат в поредната, скъпоструваща, но куха PR акция, докато българските домакинства продължават да се борят с енергийната бедност.
Въпросът е: Готови ли сме да превърнем този амбициозен план в реалност за всички, или ще позволим той да се превърне в поредната илюзия?
Be the first to leave a review.