Свети Паисий Светогорец: „Безразсъдната любов към децата ги прави негодни в живота“
-
- юни 28, 2025
Забелязал съм, че днешните деца, особено тия, които имат образование, биват повреждани в домовете си, в семействата си. И въпреки че са добри деца, стават негодни за нищо. Не могат да мислят, изпадат в едно безчувствие. Опропастяват ги и ги развалят собствените им родители. Понеже родителите са преживели трудни години, искат децата им да не се лишават от нищо. Не развиват в тях любочестието, тъй че децата да се радват, когато търпят лишения. Разбира се, родителите правят това с добро намерение. Да лишиш децата си от нещо, без те да разбират защо, е варварско. Но нека им помогнат да придобият монашеско съзнание и самите деца да се радват, когато търпят някое лишение – това е много полезно.
Днес със своята добрина, с безразсъдната си добрина родителите са причина децата им да оглупеят. Свикват да им поднасят всичко на тепсия, дори чаша вода не стават да си вземат, а им я носят, за да си учат уроците и да не губят време, и по този начин ги осакатяват – и момчетата и момичетата. По-късно децата и когато не учат уроците си, искат всичко на тепсия.
И лошото обикновено тръгва от майките. „Ти, чедо, си чети, аз ще ти донеса чорапите и ще ти измия краката. Вземи си сладка, вземи си кафе!” А децата не разбират колко е уморена отпреди това майка им, когато им поднася всичко това, понеже те самите не се трудят. После започват – чинии за еднократна употреба, дрехи за еднократна употреба, започват да ядат пици – дори не могат сами да си ги увият в салфетка!… И така стават съвършено негодни хора. После ги мързи и да живеят. Връзката на обувката да им се отвърже: „Майко, вържи ми връзката” – викат! А междувременно я настъпват! Такива деца какъв успех и какъв напредък имат? Нито стават за семейство, нито за монашески живот.
Затова казвам на майките: „Не оставяйте децата да четат по цял ден. От много четене им се завива свят. Нека си почиват по петнайсет минути, по половин час, за да свършат и някоя работа вкъщи, че да се поразведрят малко”.
Този лош навик на днешните млади се пренася и в монашеството. И можете да видите в един манастир да има седмина секретари – и всичките млади и образовани, а освен тях си стои и старият секретар. Едно време имаше един секретар, и той дори не беше завършил докрай гимназия, но свършваше цялата секретарска работа. А сега по седмица и се задушават от работа, и дори не могат да си извършват монашеските задължения, а отгоре на това и старият секретар им помага!
Колко ми беше полезно това, че като малко дете ходех на църква! В основното училище имахме добър учител, който също ни помагаше. Учеше ни на национални песни и църковни химни. Неделните дни в църквата пеехме славословието, „Молитвами Богородици…”, „Светий Боже”, херувимската песен.
– Момичетата също ли пееха?
– Да, всички деца заедно.
Едно време църквата беше до училището и играехме около нея, в църковния двор. Когато имаше църковен празник, учителите ни водеха в храма, независимо че можеше да изпуснем някой урок. Даскалът предпочиташе да изгуби един час, но децата да се черкуват. По този начин децата се учеха, освещаваха се, ставаха агънца. Имахме и един учител евреин, но той не ни преподаваше вероучение; идваше една учителка да ни го преподава. Въпреки че беше евреин, водеше ни до църквата. А в храма всички деца стояхме прави, в мълчание.
И гледам днес, когато отдалечават децата от църквата, колко са се ожесточили! А в църквата детето ще се успокои, ще стане добро, защото приема Божието благословение, освещава се. Не ги оставят да ходят на църква, за да не попаднат под някое духовно влияние! От други безсмислици не само не ги отдалечават, но дори им ги преподават! А не разбират, че децата, ако се повлияят от Църквата, от вярата, най-малкото няма да вършат безредия, ще са послушни, ще са прилежни в уроците си, няма да са объркани като сега. Докато пораснат, ще си изградят правилна позиция и по националните въпроси, няма да се забъркват с лоши компании, с наркотици, тъй че да станат негодни. Всичко това няма ли да е една предпоставка да станат добри хора? Това поне не могат ли да го разберат? Не могат ли да го оценят?
Но целта им сега е да отдалечат децата от Църквата. Тровят и мътят умовете им с различни теории, разколебават вярата им. Пречат им в доброто, за да ги направят негодни за нищо. Още от малки ги погубват. И децата, разбира се, от агънца, стават козлета. По-късно започват настървено да критикуват родителите си, учителите си и управниците. Обръщат всичко с главата надолу: митинги, окупации, отсъствие от занятия. И накрая, когато стигнат дотам, че да изкормят и тия, които ги управляват, тогава и на тях ще им дойде умът.
Из книгата: „С болка и любов за съвременния човек” – Слова, том 1
Свети Паисий Светогорец (на гръцки: Ἅγιος Παΐσιος ὁ Ἁγιορείτης) или Старецът Паисий (Γέροντας Παΐσιος), със светско име Арсений Езнепидис (Αρσένιος Εζνεπίδης), е известен гръцки прорицател, схимонах от Вселенската патриаршия. На 13 януари 2015 г. е канонизиран за светец от Светия синод на Вселенската патриаршия, а църквата чества празника му на 29 юни (по нов стил) и 12 юли (по стар стил).
Роден е на 25 юли 1924 г. в гръцкото селище Фараса в Кападокия, Турция. На 7 август 1924 г. е кръстен от енорийския си свещеник (който по-късно също става светец) Арсений Кападокийски. Заминава за Гърция при размяната на населението по силата на международен договор – гърци от Мала Азия се прехвърлят в Гърция, а турци, живеещи в Гърция, се заселват в Турция. Отраства в град Коница, Епир. Там завършва основното си образование с успех. От малък той проявява интерес към Църквата и аскетския монашески живот. Служи три години и половина като радист по време на гражданската война (между правителствените войски и комунистически партизански отряди).
След приключване на военната си служба, през 1949 г. той заминава в Света гора. За една година напуска Света гора, за да помага на своите сестри, след което се завръща. През 1956 г. той е подстриган в монашество с името Паисий. Подвизава се като монах в Света Гора, манастира „Стомион“ в Коница и Синайската планина.
Умира на 12 юли 1994 г. Погребан е в Суротския манастир „Свети Йоан Богослов“ край село Суроти, дем Седес, Гърция.
Приживе Паисий прави прорицания за света и страните в региона, като предрича, че Турция ще престане да съществува, а територията ѝ ще се раздели на части. Една трета от населението на Турция ще загине, една трета ще повярват в Христа, а една трета ще отидат в Кокина Малья – по думите на професора Д. Кицикис от Отавския университет става въпрос за държавата Кюрдистан, която ще бъде създадена. Въпросните предсказания се разпространяват от митрополит Атанасий Ламисолски , който твърди, че ги е чувал често от стареца.
В книгата „Слова: Том 1 – С болка и любов към съвременния човек“, Глава 1: Грехът стана мода, старецът отрича, че е казвал, че ще има война и твърди, че „хората говорят, каквото си искат“.
Be the first to leave a review.
