Защо ОМО-Илинден не трябва да съществува?! (Част 3)

Членовете й са лоялни граждани на България и са против всякаква форма на насилие и сепаратизъм, гласи чл. 7 от устава. Преди няколко месеца Окръжният съд в Благоевград отказа регистрация на екстремисткото крило на ОМО-Илинден с водач Йордан Костадинов. На 25 август 1999 г. Централната комисия за местни избори не регистрира ОМО „Илинден“ – ПИРИН за участие на местните избори през октомври. Говорителката на комисията Ралица Негенцова обясни, че ЦКМИ нито е отказала регистрацията, нито я е извършила, защото са гласували по-малко от 2/3 от присъстващите членове на комисията. На заседанието са били 20от 25-те души в комисията. От тях 13 са гласували „за“, а 7 „против“. За да се вземе положително или отрицателно решение е трябвало да гласува още1 член на комисията. На 30 август Върховният административен съд разгледа жалбата на ОМО“Илинден“ – ПИРИН за това, че партията не получи регистрация за участиев местните избори. Тричленен състав с председател Светла Петкова отмени отказа на ЦКМИ от 25 август т.г. да я регистрира. На дебюта си на местните избори през октомври 1999 г. ОМО „Илинден“- ПИРИН спечели две селски кметства в Гоцеделчевско. На 29 февруари 2000 г. Конституционният съд реши, че Партия за икономическо развитие и прогрес /ОМО „Илинден“ – ПИРИН/ е заплаха за териториалната цялост на България и няма право на съществуване и за първи път обяви партия извън закона. Заседанието бе открито. Девет от съдиите гласуваха „за“ това становище, трима – Маргарита Златарева, Стефанка Стоянова и Александър Арабаджиев, бяха на „особено мнение“. Според тях обвиненията срещу ОМО не са доказани. Решението на КС бе обявено от председателя на съда проф. Живко Сталев, а мотивите бяха обяснени от докладчика по делото Цанко Хаджистойчев. Предстои ОМО „Илинден“ да бъде заличена от регистъра на партиите от Софийски градски съд. Лидерът на ОМО „Илинден“ – ПИРИН обяви, че ще обжалва решението на КС, което според него е противоконституционно, пред международния съд в Брюксел март 2000 г.
Прокуратурата образува дело за листовки на ОМО „Илинден – ПИРИН“ Благоевград, 5 март 2001 г. – Следствено дело срещу неизвестен автор образува районната прокуратура в Благоевград във връзка с разпространението на листовки от ОМО „Илинден – ПИРИН“, съобщава в. „Труд“. В листовките се отправяли призиви към жителите на Пиринския регион да се определят като македонци. Делото е повдигнато по чл. 162 от Наказателния кодекс за проповядване и подбуждане към расова или национална вражда и омраза. Наказанието за подобно деяние е до 6 години лишаване от свобода.
На полицията е възложено да открие инициаторите на кампанията, лицата, разпространили листовките, и печатницата, в която са отпечатани. Иван Сингартийски, лидер на ОМО „Илинден – ПИРИН“, от своя страна заявява, че листовките не са анонимни и носят подписа на Централния съвет на партията, който е взел решението за тяхното отпечатване и разпространяване.
„Ако се стигне до съд, ще заведем ново дело в Страсбург. Ако продължават тези машинации, ние ще залеем света с декларации,“ заяви той. Материалите били разпространени в големите градове ден преди да започне преброяването на 1 март т.г. в 80-хиляден тираж.
От ВМРО-Благоевград се изказват опасения, че агитационните материали носят опасност от фалшифициране на резултатите на преброяването в Пиринския регион и застрашават националната сигурност на страната. Тези твърдения бяха отхвърлени от регионалния отговорник по преброяването Венцислав Кожухаров.
Според анкетните карти за преброяването, единствените данни, чието попълване е доброволно, се отнасят за вяра, етнос и майчин език. В графата за етническа група няма избор „македонска“, като изрично са изброени само българска, турска и ромска етническа група. Това принуждава хората, определящи се като македонци, да се вписват под графа „други“.
От ОМО „Илинден – ПИРИН“ твърдят, че листовките са разпространени именно с цел да информират населението на Пиринския край за правото им свободно да декларират своята етническа принадлежност и майчин език. „Целта ни е хората, които се чувстват македонци, спокойно да изразят волята си,“ заявава Сингартийски.
1. Организации на лица с македонско самосъзнание Искането на групата народни представители посочва „ОМО Илинден – ПИРИН“ като партия „първоприемник“ на Независимата македонска организация „Илинден“, създадена през ноември 1989 г. и на формираната по-късно през 1990 г. като гражданско сдружение Обединена македонска организация (ОМО) „Илинден“. Според авторите на искането, тези организации си поставят като крайна цел „образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България“.
На друго място в искането, когато се обосновава противоречието с текста от Конституцията, забраняващ организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, се твърди: „Дейността на ОМО „Илинден“ противоречи на това конституционно изискване“. Има се предвид очевидно дейността не на „ОМО Илинден“ – ПИРИН, а на досегашната организация (или организации) с подобно име. Презумпция за пряка приемственост е невярна и подвеждаща в много отношения, но най-вече по отношение на партията-обект на настоящото конституционно дело. Подобно гледище е широко разпространено в обществото, плод на неосведоменост и нежелание за по-задълбочено запознаване с проблема.
Това гледище (много често съзнателно) игнорира вътрешното разнообразие сред организациите, самоопределящи се като „македонски“ в Република България.
Ето защо е необходимо да се изяснят някои факти от и около тяхното зараждане и развитие.
Първото сдружение на граждани с македонско самосъзнание, което се формира в България след 10 ноември 1989 г. е Независимата македонска организация „Илинден“ (ВМРО-независима) с председател г-н Георги Солунски. Тя се създава на 14 ноември 1989 г. в София и взема участие в редица публични прояви, включително в двата първи митинга на зараждащата се тогава опозиция – от 18 ноември 1989 г. и от 10 декември 1989 г.
В края на 1989 и през първите месеци на 1990 г. организацията успява да създаде местни групи в бившия Благоевградски окръг където постепенно започва да се измества центъра на нейната дейност. През този период единственото, много общо формулирано искане, което организацията издига, е „за защита на македонското малцинство в България“.
На 11. 03. 1990 г. Независимата македонска организация „Илинден“ (ВМРО независима) проведе мирна манифестация, с която внесе петиция до Народното събрание „за правата на човека и свободното етническо самоопределение на гражданите на НРБ“.
(Продължава в следващия брой на вестник „Градът“!)