Югозападен поглед: Благоевградската футболна звезда Иван Иванов и по-дългия му път към мечтите!

 Първият трансфер на Иван Иванов в чужбина идва едва ли не по принуда. В началото на 2010 г. тогава 21-годиш­ният футболист има спорен имидж, лоши отношения с ръководството на отбора си ЦСКА, но и големи футболни качества.

Предложението да заиграе в руския „Алания“ (Влади­вазказ) някак не го устрой­ва, той мечтае да играе в За­падна Европа. Иванов обаче разбира многозначителното послание на шефовете си: „Момче, ако останеш тук, ще имаш проблеми”, и се реша­ва на трансфера на стойност 1.2 млн. евро. 15% от сумата по договор трябва да бъде за него.

Футболистът (днес на 26) дълго време не получава нищо. „Седем месеца след трансфера ЦСКА получи парите. Ако шефовете бяха коректни, още тогава щяха да ми платят сумата, казва Иван Иванов. Наложи се да заведа дело, което обаче се проточи много.“ В края на 2013 г. той опрощава поло­вината от сумата – в името на ЦСКА, но и може би за­щото не му се занимава с правно разрешаване на каз­уса – и дори вече е получил половината.

Това дори не е единстве­ният случай, в който Иванов се сблъсква с безскрупул­ния начин, по който се упра­влява българският футбол днес. Надали в страната има професионален играч, който да не може да се оплаче от неспазени договори, заба­вени плащания, заплахи или целенасочени медийни кам­пании. В същото време „го­лемите европейски отбори се стремят да създадат на играчите си условия, в кои­то ти да се фокусираш само върху доброто си представя­не на терена“, казва Иванов.

Той нарича това „рай за футболиста“, но веднъж стиг­нал до него – след трансфе­ра си в швейцарския отбор „Базел“ през лятото на 2013 г., – Иванов изпада в лек културен шок. „Известно време се дразнех, че всичко е толкова уредено – няма за­бавяния на заплатата, адми­нистративните детайли се решават от клуба, програма­та ти е ясна месеци напред. А аз съм свикнал постоянно да се боря с нещо.“

Борбата на централния защитник сега е да се въз­станови от тежка контузия – скъсани кръст­ни връзки на дясното коляно. Лош късмет за Иванов – месец преди травмата той беше избран за Футболист номер 1 в Бъл­гария за 2013 г., а през есента на миналата годи­на той се нало­жи в „Базел“ и игра във всички шест мача на отбора в Шам­пионската лига, които включва­ха две победи над „Челси“.

Контузията обаче надали ще спре Ива­нов – все пак да стигне до успеха по зао­биколния начин е историята на неговия успех във футбола.

Като дете в Златица той се вдъхновява от успеха на националния отбор на све­товното пър­венство в САЩ през 1994 г. и се влюбва във футбола. Меч­тата на хлапето е да играе за „Левски“ или ЦСКА. В мал­кия град обаче се носи слухът, че няма как да попаднеш в детските академии на гран­довете, ако нямаш връзки.

Затова на 12 години Иван Иванов отива сам, с фут­болния си талант и една пе­ралня втора употреба, в Бла­гоевград – на 3 часа път от дома. „Баща ми кара цистер­ни с гориво. Един ден спрял да зарежда на една бензи­ностанция в Благоевград, разлистил местния вестник и видял обява, че отборът на „Пирин“ набира деца от моя набор за академията си“, казва Иванов. Семейство­то се натоварва на колата, а младият талант е един от тримата избрани (сред над 200 деца), които още в деня на тестовете получават предложение с място в ака­демията.

Така за учебната година 2000/2001 г. Иван Иванов се озовава в общежитието на отбора. „Родителите ми пристигнаха с мен и наме­рихме една безобразна стая – тясна, с четири легла, с плъхове и мишки. Баща ми я стегна малко, остави ми пе­ралнята и останах сам. По­някога не се прибирах вкъ­щи по 7-8 месеца.“

След като на 16 години му е предложено да тренира и играе за отбора на „Пирин 1922“ в „Б“ група, той пър­во се отказва от резервния план за живота си, концен­трира се върху футбола и започва да ходи на училище задочно. Второ – привли­ча окото и на „Левски“, и на ЦСКА – и двата отбора по­следователно му предлагат договор.

Това е обико­лен път номер едно: през чети­ри години в Бла­гоевград Иван Иванов сбъдва първата си дет­ска мечта да иг­рае за някой от двата гранда и през 2005 г. пре­минава в ЦСКА. Това са преход­ни времена за отбора – след като години на­ред бизнесме­нът Васил Бож­ков е издържал отбора, той про­дава акциите си. Следващите собственици – индиецът Пра­мот Митал и сметоизвозва­щата компания „Титан“ водят ЦСКА „към едни от най-тежки­те времена в историята“, по думите на Иван Иванов. „За ни­кого не е тайна, че ЦСКА има финансови про­блеми и в по­следните годи­ни оцеляваше на магия и зара­ди славното си име и фенове.“

В началото на кариерата си в ЦСКА Иванов не среща голе­ми трудности, но с годините проблемите започват. През 2007 г. той прекарва един се­зон под наем в пловдивския „Локомотив“ и след серия добри игри там през лятото на 2008 г. ЦСКА предлага на футболиста нов договор. Тогава той вече има и ме­ниджъра Емил Данчев зад гърба си. Именно Данчев подсказва на играча клауза­та с 15-те процента от негов трансфер.

„Договорът ми беше сред най-добрите за млади играчи в България“, казва Иванов. Което щеше да е добре за него, ако играчите на ЦСКА тогава получават заплатите си редовно. „Отборът беше млад и имаше може би два­ма-трима играчи, които бяха изкарали нещо от футбола и забавянето не им се отразя­ваше“. В отбора се натрупва напрежение, по думите на Иванов собствениците на отбора седмица след седми­ца обещават да изчистят за­дълженията си „следващия петък“, но месеци наред не го правят. „На една среща като най-малък в отбора излязох и казах, че искаме мъжка дума – независимо дали ще платят след ден или три месеца, просто да ни го кажат.“

В КРАЯ НА 2009 Г. НЕЩАТА В ОТБОРА ЕСКАЛИРАТ,

случайно или не Иванов е в центъра на скандалите. В един случай футболистите на ЦСКА нарушават вечер­ния час, но излъгват тре­ньора си Любослав Пенев, когато той ги конфронтира с фактите. Осем души са от­странени от отбора, сред тях и Иванов. Когато те се раз­бират с Пенев за среща, на която да поискат извинение, са нападнати от неизвестни лица.

Финалният удар по ими­джа на Иван Иванов идва в една нощ преди Коледа, когато той и съотборникът му в ЦСКА Иван Караджов са прободени леко с нож от охранител, който иска от тях пари за паркинг. „Може би това бяха грешките на младостта, може би лошо стечение на обстоятелства­та – казва Иванов. – Но сам бързо осъзнах, че това бяха грешки, и оттогава това не се е повтаряло.“

Месеци по-късно следва трансферът в Русия и така кариерата на Иван Иванов поема по заобиколен път но­мер две: той мечтае да играе на Запад, но вместо това се озовава в една от най-източ­ните точки на Европа – Вла­дикавказ. Ако в това има нещо положително, то това е заплатата на футболиста – в Русия той получава де­вет пъти повече, отколкото в България.

Това е времето, в което Иванов става важна фигу­ра в националния отбор на България, като през 2011 г. играе без смяна във всички мачове. Клубният му отбор обаче изпада във втората руска лига и той започва да форсира свой трансфер, отказвайки да продължи да играе.

В крайна сметка през лято­то на 2011 г. той е продаден на сръбския традиционен отбор „Партизан“ (Белград) срещу 600 хил. евро. „Имах и други оферти, но щом чух, че мога да играя там, отка­зах всички“, казва Иванов. „Партизан“ е известен с буй­ните си привърженици, кои­то обаче безрезервно под­крепят отбора си, и заради това има култов статус сред футболните фенове в цяла Европа.

Желанието на Иван Ива­нов да играе в Белград оба­че не му помага в прегово­рите – логично, шефовете на отбора могат да използват това като лост в тяхна пол­за. „Обсъждахме заплатата и това, което ми беше пред­ложено, беше много по-мал­ко от това, което получавах в Русия. Отказах офертата и си тръгнах.“ Иванов пое­ма обратно към София, но по пътя му се обажда „един българин с добри връзки в сръбския футбол [Иванов от­казва да назове име], който ме попита каква е ситуаци­ята и след като му обясних, каза, че ще ми звънне след малко. 10 минути по-късно ми каза да обръщам колата и да подписвам“.

Според него този случай е показателен как работи футболният бизнес „в на­шия край на Европа – Русия, България, бившите сръбски републики. Винаги трябва някой да се обади, да помог­не, да натисне. Някой, който е близък с някого, трябва да се намеси, за да станат не­щата“.

Все пак дори и намесата на тази мистериозна фи­гура не помага на Иванов във финансово отношение. В крайна сметка той трябва да се откаже от половината заплата, която получава в Русия, за да играе в „Парти­зан“. „Това може да е иконо­мически странно решение, но за мен е най-важното да имам емоционална връзка с отбора“, казва футболистът.

След два много силни се­зона в отбора, през лятото на 2013 г. Иванов получа­ва оферти за трансфери в Италия и Швейцария и за­почва да натиска шефовете на „Партизан“ да премине в „Базел“. „Един италиански отбор предлагаше на отбора и на мен повече пари, казва той. Но аз непременно исках да играя в Шампионската лига с „Базел“, които обаче даваха по-ниска оферта.“

Това услож­нява процеса на транс­фера, но накрая Иванов постига своето. Малко по-ра­но през 2013 г. той се е разде­лил с ме­ниджъра си Емил Данчев. „Благо­дарих му за съвмест­ната работа, но и му казах, че не е имал съществена роля за никой от трансферите ми. Затова реших да се разде­лим.“ Затова за преговорите с „Базел“ той упълномощава германски мениджър. Спо­ред Иван Иванов процесът е гладък и класически за фут­болния бизнес – „те пред­ложиха едни условия, ние поискахме малко по-високи, оказа се, че са преценили, че нашите условия отговарят на качествата ми, и ми ги предложиха“.

Иванов не коментира за­платата си в швейцарския отбор, само се усмихва с ду­мите „нямам от какво да се оплаквам“. Звучи в тон с из­казването му, че да играе в Западна Европа е рай. Това може би е и краят на мъки­те на футболиста – защото историята на Иванов всъщ­ност е показателна за бъл­гарския футбол – и по-точно защо, за да пробиеш в него, се иска не само талант и ра­бота, но и безкраен инат и умения да оцелееш в джунг­ла?

Той обаче не мисли да спи­ра дотук. Първата му цел сега е да се възстанови от контузията и да се завърне на терена „още по-силен“. След това да продължи със силните си мачове за „Ба­зел“ – един отбор, чиято политика е да купува игра­чи с потенциал, да им дава трибуната на Шампионската лига и да увеличава цена­та им, преди да ги продаде. Например Александър Дра­ганович – централният за­щитник, който бе заменен от Иван Иванов в състава, е закупен за 1 млн. евро през 2011 г. и продаден за 9 млн. през 2013 г. Дали и бълга­ринът си представя такова развитие? „Не изключвам нищо, отишъл съм в „Базел“, за да се затвърдя в големия футбол и да се покажа на Европа. А и сега влизам в най-добрата възраст за един играч.“

Заедно с това Иванов иска да играе с националния от­бор на България на „голям форум“, с други думи – ев­ропейско или световно пър­венство. „Това е следващата ми голяма мечта във футбо­ла – казва той. – А досега всички останали са се сбъд­нали.“

Но има и още нещо. Днес, явно успокоен, Иванов за­почва да мисли и за своя „план Б“ – той ще се запише в НСА с цел към края на ка­риерата си да има лиценз за треньор. Очите на футбо­листа някак блясват, когато започва да говори за това, докато говорим в София, където преминава рехаби­литацията му („В Швейцария щеше да е по-трудно, защото там нямам много прияте­ли“).

„Голяма част от футболи­стите имат проблеми, дока­то играят –

ДЕПРЕСИЯ, АЛКОХОЛ, ХАЗАРТ –

казва Иванов. – Други влизат в подобни състояния, след като приключат карие­рата си.“ Затова за него е ва­жно отсега да се подготви за бъдещето си. „Моят живот е във футбола, нормално е да искам да продължа по този път.“

Иванов явно е вдъхновен от треньора си в национал­ния отбор Любослав Пенев. „Той е постигнал много като играч и вдъхва респект. За­познат е с модерната игра и е много добър психолог – знае кога трябва да те похва­ли, но и кога да ти се скара“, казва защитникът. Сякаш той е намерил своя модел за подражание по пътя към но­вата мечта.

http://forbesbulgaria.bg/