Югозападен поглед: Приятели, елате да се видим!…

 Казвам се Илия Кирилов Гърчев. Роден съм и живея в Мелник, 44-и набор. За­върших основното си обра­зование тук. Учителите бяха любящи професията си хора начело с големия родолюбец Васил Божиков. Спомням си с умиление и за другите – Славка Тилкова, Сетка Чер­вилова, Славчо Калимански (от с. Златолист), Кръстана Иванова, Христо Самоков­ски. В Мелник имаше здрав­на служба (каквато в мо­мента няма) с всеотдайни лекари, които бяха от София, но живееха тук – д-р Бояджи­ев, д-р Леви, зъболекарката Софчето (също от София), акушерката Сашка (от с. Лешница).

Завърших професионално училище по авторемонт на Гара Искър. Класният Никола Костов ни водеше на театър, кино, опера, на екскурзии, учеше ни да управляваме мо­тоциклет. Спомням си още за моя приятел Стефан Ста­нев, за акордеониста Данчо (от Богров), за двамата Ев­гениевци, Комитакис, Иван Петков… Спомням си и мате­матика Вълов, Манов, Кожу­харов…

По-късно завърших дона­борна шофьорска школа в Дупница (тогава Станке Ди­митров). Беше люта зима, всички ученици бяха разпус­нати, нас ни спряха в каран­тина. В школата излезе за­брана да пием студена вода, научиха ни да пием чай, раз­дадоха ни ватенки, ушанки и така никой не се разболя.

През есента на 1963 г. влязох в казармата в Само­ков. Служих в артилерийско ракетно поделение. Стари­те войници ни тормозеха, спомням си един гонкаджия, младши сержант Ценов. Не мога да не спомена за ко­мандира на поделението. Той имаше осанката на голям Дядо Мраз.

Мой ротен командир беше капитан Диновски – един об­разцов офицер. Той ни учеше на издръжливост, на дисци­плина, на хигиена… Не мога да не спомена и за майор „Требето”, капитан „Петака” (който обичаше да раздава по 3 дни арест и по 5 дни непоряд), за подполковник (или полковник) Филчев, за старшина Москов (от Само­ковско)…

Безкрайно съм благодарен на капитан Стоянов, който ми установи заболяване на кост­та. По-късно бях изпратен на почивка във военния санато­риум в Кюстендил с помощта на един сержант или старши сержант (не помня името му). На него по-късно баща ми изпрати мелнишко вино в знак на благодарност.

След казармата се записах в училище за водачи на път­ностроителни машини. Там се запознах с Иван Дяков (от с. Черковна, Провадийско). С него сме семейни прияте­ли и до днес. Започнахме работа като шофьори на са­мосвали в мина „Кътина”. След закриване на мината работих като таксиметров шофьор. Имах щастието да се запозная с филмови звез­ди. Контактувал съм с опера­тора Венец Димитров, с ре­жисьора Людмил Стайков… Спомням си артистите Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Кока­нова, Стефка Берова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчад­жиев и много други.

След „преврата” отворих кръчма в нашата къща в Мел­ник и имах незабравими сре­щи с поета Евтим Евтимов, с Влади Карамфилов (Върга­ла), Димитър Ковачев (Фън­ки), Жорж Ганчев, Георги Ма­малев, Слави Трифонов… Бог ме е дарил да имам толкова срещи с добри приятели.

На 2 юни 2014 г. организи­раме среща на набори 1943, 1944 и 1945 г., служили в под. 44750 – Самоков – в 11 ч. пред портала на поделение­то. Умолявам всички, които имат телефони на свои по­знати – набори, да им съоб­щят.

Моят телефон е 0878 106 889.

Обадете се, приятели! И елате на срещата!

Винаги сте добре дошли и в семейната ни механа в Мел­ник.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене