Бертрам Ролман: Остатъци от соца като клас „прослужено време“ правят неефективно изчислението на заплатите

• Предсрочни избори са поне половин загубена година
•  Дуалното обучение ще работи, ако се практикува на национално ниво

Силвия СТОЯНОВА

Управителният съ­вет на КРИБ излезе с декларация срещу ис­кането от опозицията на оставка на прави­телството в този мо­мент и обяви, че това граничи с национална безотговорност. Ще на­вредят ли евентуални предсрочни избори на икономиката, как трябва да се опреде­лят минималните за­плати и как да се реши проблемът с кадрите, попитахме Бертрам Ролман, член на УС на КРИБ и собственик на предприятието за про­изводство на облекла „Пирин Текс“ в Гоце Делчев.

– Господин Ролман, в края на мина­лата сед­мица КРИБ излезе с деклара­ция, че бизнесът е особено обезпокоен от нараства­щото вътрешнополитиче­ско напрежение в предиз­борната надпревара и че сега не е време за искане на оставки. Защо смятате така?

– Ако става въпрос за това кой е загубил и кой е спечелил в надпрева­рата за генерален секре­тар на ООН, не смятам, че това е тема, която ще допринесе за на­предъка на Бълга­рия. Бизнесът иска да гледа напред, да си свърши работа­та, икономиката да функционира добре и по-динамично. Зато­ва е нуж­на стабилност и пред­сказуемост. Ако отново ни вкарат в ситуация на ос­тавка, служебен кабинет и предсрочни избори, това означава поне половин година, загубена за всич­ки, за цялото общество. Някои политици и медии се опитват да вкарат Бъл­гария във фокуса на света, но трябва да признаем, че тя не може да играе голя­ма роля.

– Какво е вашето мнение по друг актуален въпрос – спора между работодателски­те организации и синди­катите за минималните осигурителни доходи? Доколко осигурителните прагове вредят във ва­шия сектор – текстилната индустрия?

– Аз съм против същест­вуването на тези осигури­телни прагове. Смятам, че трябва да има минимал­ни заплати по сектори и квалификация, кои­то да бъдат диску­тирани между работодатели и синдикати, а не да се задават от правител­ството. По темата е необхо­димо да има ав­тономия, която да се регули­ра един­ствено от правилата на иконо­миката и конкурен­тоспособ­ността на отдел­ните сектори. Защото, ако имаме един от­ли­чен продукт, за който клиентите на междуна­родните пазари са готови да плащат добри пари, то и фирмите ще може да плащат добри заплати и ще има фирмени печал­би. Ако обаче се предлага ниско или средно качест­во, или производителнос­тта е ниска, не може да се очакват високи заплати.

Минималните осигури­телни доходи по принцип са вратичка за сивата ико­номика. Освен това има­ме много тромав, сложен механизъм за изчислява­не на работните заплати в България. Системите за изчисляване на заплати­те в промишления сектор трябва да бъдат реформи­рани, защото са неефек­тивни. Те не трябва да са толкова комплексни, а по-ясни, за да разбират хората какво получават срещу труда си и произ­водителността си. Имаме проблеми с трудовия стаж и по-точно с т.нар. класо­ве прослужено време, за­щото младите работници, въпреки че произвеждат повече, получават по-ни­ски заплати от възраст­ните работници. За да се подобри системата за из­числяване на заплатите в България, трябва много сериозна работа между работодатели и синдика­ти за премахване на всич­ки пречещи елементи от Кодекса на труда. Те са ос­татъци от социалистиче­ско време, сред които е и добавката за прослужено време. Необходими са ал­тернативи, които да дават по-голяма мотивация на хората да работят по-ин­тензивно. Защо не се раз­реши правото на извънре­ден труд, който в момента е забранен? В много дър­жави хората работят на две-три раз­лични места при различ­ни работо­датели, за­що­то искат да правят пари. За­това там и икономиката върви. Системите за из­числяване на заплатите не трябва да се правят от държавата, защото тя не може да знае специфики­те на отделните сектори. Държавата може да отго­варя за работните запла­

 ти на държавните служи­тели, но не и в частния сектор. За частния сек­тор е важно заплатата да зависи от това, което се произвежда. Как да аргу­ментирам в преговорите с клиентите ми по-висо­ки цени заради това, че на по-възрастните работ­ници заплатите са с 20% по-високи от конкурента, който разполага с млади работници?

– Продължава ли про­блемът с фалшивите болнични, от който се оп­лаквате отдавна?

– Продължава. Много ра­ботещи в Гоце Делчев из­лизат в болнични, за да отидат да работят за из­вестно време в селското стопанство в Гърция. Това е проблем за цяла Южна и Западна България. Голям проблем е и затварянето на ясли и детски градини през ваканциите, които също принуждават май­ките да търсят начин да отсъстват от работа, за да гледат децата си. Тряб­ва да се намери решение и най-вече да се затегне контролът върху лека­рите. И да има сериозни санкции за нарушители­те. Ако трябва – да им се отнема правото да прак­тикуват. Защото това под­копава икономиката на страната.

– От много време вашата фирма работи с местната професионална гимназия по подготовката на тех­нически кадри. Новият закон за дуалното обуче­ние ще реши ли ефектив­но проблема с липсата на подготвени за индустри­ята кадри?

– Дуалното обучение ще бъде ефективно, ако се практикува на национал­но ниво. Пилотни модели като този, който аз разви­вам в Гоце Делчев, е само за една фирма – моята. Този модел трябва да е ефективен за цялото об­щество, но това общество също трябва да подкрепи тази форма на обучение, която дава нова култура, трудови навици, професия и възможности за кариера на младите хора, които не отиват в университетите.

– Наскоро КРИБ подписа с УНСС споразумение за съвместна дейност при обучението на студенти­те. Във вашето предпри­ятия какви висшисти търсите и от кои универ­ситети?

– Вратите на „Пирин текс“ са винаги отворени за сту­денти, които искат да ра­ботят или да практикуват при нас. Но и при млади­те хора, които учат висше, липсва тази култура да разбират колко е важно обучението в практиката. Аз имам повече студенти на стаж от други страни, отколкото от България. От Сърбия например идват при нас студенти за 3-4 месеца стаж, защото тук може да научат нещо. На­шите български студенти нямат търпение да оста­нат повече от две седми­ци, за съжаление. Разби­рате колко е недостатъчно това. Необходими са поне 6 месеца стаж, за да раз­береш истинската специ­алност, която следваш в университета.

– Защо не са мотивирани българските студенти да стажуват в предприяти­ята?

– Може би защото пред­почитат да стажуват ня­къде на морето. Или да ходят на студентски бри­гади в САЩ или Англия, да правят допълнителни пари. Според моята оцен­ка, младите хора са нетър­пеливи да правят пари. Това е от липсващото въз­питание или инициатива от страна на родителите, които не са показали пътя за развитие на децата си. Вина има и образовател­ната система. Още в ос­новното училище трябва да има часове по профе­сионално ориентиране за учениците. Медиите също трябва да показват пове­че какви успехи може да постигне един квалифи­циран работник. Да по­казват добрите примери и възможности в други страни в Западна Европа. Там младите хора навли­зат сравнително меко, безпроблемно в живота.