Неудобни отговори на много въпроси за поета Вапцаров

Книгата „Дело 585/ 1942 – Никола Йонков Вапцаров“ ще бъде представена в сряда, 24 октомври, от Никола Николов Вапцаров.

С помощта на баща си Никола Борисов Вапцаров (племенник на поета) младият юрист е проучил цялото дело в детайли.

Книгата дава отговори на много въпроси.

Между тях:

Кои са били хората, които са увлекли поета в конспиративна дейност през последната година от живота му?

Бил ли е Вапцаров член на комунистическата партия и защо е приет посмъртно в нея 10 години след разстрела му?

Дали идеологическото експлоатиране на името му десетилетия наред е било индулгенцията на фигури от миналото, които са имали какво да крият?

Защо през годините досега делото е било „прочиствано“?

Това са само част от въпросите, на които се опитват да отговорят чрез документи наследниците на поета. Те публикуват книгата по случай 70 години от разстрела на Вапцаров.

Изданието в обем над 600 страници представлява факсимилета на оригиналните документи по делото. Книгата е с кратък коментар, който да послужи по-скоро за исторически ориентир, отколкото да дава заключение или позиция.

„Нашата цел е всеки да може да направи сам изводите си, след като прочете оригиналните документи. Желанието ни е да спомогнем за разпространението сред по-широк кръг хора на истината около смъртните присъди на поета и останалите му съмишленици, следствените процеси и показанията на подсъдимите и свидетелите“, казва племенникът на поета Никола Борисов Вапцаров.

„За нас беше изключително интересно защо това дело толкова време е засекретено, какви са тайните, които то крие. И действително останахме страшно изненадани, защото много, много тайни и на много въпроси си отговорихме едва сега“, уточнява той.

Според Никола Николов Вапцаров особено важен е

въпросът за националната принадлежност на поета Вапцаров.

В интервю за агенция „Фокус“ той казва:

„Защото с името Вапцаров, с произхода му и с неговата поезия се спекулира от нашите комшии – братята македонци.

От това дело ние публикуваме автентичен документ, в който Вапцаров саморъчно е написал: „Аз, Никола Йонков Вапцаров, съм българин. Баща ми Йонко Вапцаров е българин, майки ми Елена Вапцарова е българка, сестра ми е българка и брат ми Борис Вапцаров е българин“.

„Документалността на книгата е най-точния отговор на всички въпроси. Няма въпрос, на който да не се отговори с документ. Там всичко е казано и става ясно, кой е предателят, кои са предателите, дали Вапцаров е бил предател, абсолютно точно става ясно дали можем да го числим изобщо към хората, които могат да се нарекат предатели. Тях не може да ги кажем, че са предатели, след като са платили с живота си, но това е основното, което изяснява делото“, казва Никола Николов Вапцаров.

Според него има много лъжи, които до момента са битували за Никола Йонков Вапцаров. „Като започнем от учителите на Вапцаров, които след 9 септември се опитаха да се натрапят на общественото мнение. Като Георги Караславов, като Христо Радевски – всичките пишеха, че са учители на Вапцаров, което се оказва, че не е вярно.

… Даваме светлина по въпроса за арестуването. Средствата, които те са получили чрез Павел Шатев, те не са на партията. Това са средства от помощите, хвърлени от англичаните през 1941 г. за подпомагане на съпротивата, за създаване на партизански отряди в България, Гърция и Сърбия…“

Роднините, работили над книгата, са убедени, че

през годините цялото дело е било много сериозно прочиствано.

„Тези, които са давали показания пред следствените органи, са давали по два вида показания – едни дълги и едни къси. Прави впечатление, че на основни, видни членове на БРП показанията им са четвърт страничка, а на другите, на Вапцаров са 27 страници. Значи другите показания са изчезнали.

Никола Николов Вапцаров, внук, е убеден, че „това дело е било неудобно толкова дълго време, защото в него са „имената на почти всички, които след 9 септември са ни ръководили“.

„Сега, лошо или добре са ни ръководили, те са били част от това нещо. Една може би малко сталинска постановка ще изрека, но действително всеки, който се е допрял до Гешев (в периода 1941-1944 г. началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия – бел. ред), той е получил отмяна на смъртната си присъда. Това значи, че е сключил сделка. Тези имена фигурират в списъка на помилваните от Гешев…“

Авторите са убедени също, че с излизането на книгата ще се промени отношението към Никола Йонков Вапцаров, историята ще има нов прочит:

„Книгата ще даде нов момент, нова постановка, ще извиси още повече неговия авторитет и в международен характер. Просто там се вижда и се прояснява истинският характер на Вапцаров“, казват авторите.