Днес почитаме Св. Олга

Света равноапостолна княгиня Олга (или Хелга; след кръщението си приема името Елена) е киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г.
Сведенията за княгиня Олга идват главно от „Начална руска летопис“, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Така например, при описанието на нейното посещение в Константинопол се твърди, че византийският император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че и предложил да се оженят. В същото време, според различни интерпретации на текста, по това време тя трябва да е била на между 58 и 78 години, а самият император е женен.
Произходът на Олга също е предмет на известни спорове, но преобладаващото мнение е, че тя е от град Псков и има варяжки произход. Оженена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Поради еднаквостта на имената им се изказват предположения за някаква връзка между двамата, но сведенията за това са недостатъчни. Според друга версия княгиня Олга е българка, може би дъщеря на цар Симеон I. Основание за това е „Нов владимирски летописец“, сборник от 15 век, включващ вариант на „Начална руска летопис“, който се различава от версията на „Ипатиевска летопис“ (1377).
След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.
По-късно, търсейки съюз с Византийската империя във войната с Хазарския хаганат, Олга приема християнството, като дори лично отива в Константинопол. Посещението става вероятно през 957 г., като според някои източници в придружаващата я делегация има и български свещеници. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни, като самата церемония е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.
След завръщането си Олга полага първия камък на катедралния храм „Света София“ в Киев през 960 г. Тя умира през на 11 юли 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светци и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия и дори нейният син Светослав е езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Олга — княз Владимир I Велики.
На този ден имен ден имат Олга и Олег.