Една забравена история от Сатовча!

Предоставил:Кирил КАРАКОЛЕВ

Майсторите дюлгери от Сатовча, през лятото обикновено работели в селата около Пещера и Пазарджик. Около Петров ден те си пристигали за да започнат подготовка за предстоящата коситба. Тя обикновено започвала по Петров ден и завършвала до Богородица. Групата на дюлгерина Н. Караколев работела в с. Радилово. Къщата, която строили е била почти пред завършване. Затова майсторите решили да се върнат в Сатовча и като окосят селските ливади, да се върнат да довършат строителния обект за седмица-две и след това да се върнат отново за балканските ливади.
Преди да тръгнат отново за Радилово, Н. Караколев решил да види ливадите в м. „Карудере” и „Бросница”. Тръгнал сутринта и тъкмо стигнал до „Дзайнелевия борун” – какво да види?! Едно стадо овце пасе в ливадата му. Веднага разпознал, че това е стадото на Динко (Костадин Петков). Той познавал агресивния характер на овчаря и от далече се провикнал.
– Динко, бива ли така бя!
– Ела, ела по-близо Каракольо – и в този момент изкарал кърамъта (саморъчно направено огнестрелно оръжие) и стрелял.
– А, така ли Динкоо! Ти имаш кърамъ, ама я имам мавзер (маузер). Сегя ша видиш ти!
Н. Караколев се връща в село взима пушката и тръгва към „Карудере”. Когато пристигнал там, направо се изненадал. Очаквал стадото да го няма, а то какво да види? Стадото си пладняло спокойно под боровете в ливадата. Тази картина направо го изважда от равновесие и той започнал да стреля с пушката. Овчарят скрит зад един бор отговарял на стрелбата с къръмата. Това продължило докато овцете сами станали след пладненето и тръгнали да пасат.
На следващия ден рано сутринта групата тръгнала към с. Радилово. Вечерта, когато пристигнали в Пещера Н. Караколев им казал:
– Вие вървете към Радилово. Я ша ида до Розово, за да спазаря другата къща.
На другия ден Караколев се връща доста късно, тъй като чорбаджията за новата къща го спрял за почерпка.
На другия ден след заминаване на групата за Радилово, намират Динко-овчаря убит в м. „Карудере”.
Запознати с обстановката (водената престрелка) следствените власти стигат до извода, че убийството е дело на Н. Караколев. Неговото отсъствие за повече от едно денонощие от групата още повече засилва тяхното подозрение. За целта в гр. Пещера от Неврокоп са изпратени околийския пристав и следовател. Към обяд в Радилово пристига полицай от Пещера.
– Кой от вас е Никола Караколев?
– Я съм г-н полицай.
– Хайде да тръгваме към Пещера!
– За кво г-н полицай? Кво е станало?
– Айде майсторе, стига си питал! Тръгвай веднага!
След около час заподозреният в убийство е в полицейския участък.
– Вие ли сте Никола Караколев! – попитал с твърд глас пристава.
– Я съм г-н пристав.
– Ние сме от Неврокоп и ще ти зададем няколко въпроса.
– Убаво г-н пристав.
– Познавате ли лицето Костадин Петков?
– Знам до г-н пристав. То е овчер. Динко го завът.
– Какво ще кажете за него?
– Кво да кажа г-н пристав? Да ми прости господ, ама то е само за трепане.
Всички присъстващи на разпита станали прави и малко объркани.
– Повтори какво каза – наредил твърдо и учудено пристава.
– Нали го рекой вейки г-н пристав. То като овчер е голем зиянджия. И затова е само за трепане.
Настъпило пълно объркване. Заподозреният в убийство, предлага убитият да бъде убит.
– Караколев – намесил се следователя – Знаете ли, че лицето Костадин Петков е убит.
– Ай, ай, ай! Започнал да се вайка заподозрения. – Кой ша е направил тая щуротия. Ай, ай. Господ да го прости. То че беше за бъфтане, да го бъфтат. Ама оти да го трепят. Господ да го прости. – и започнал да се кръсти.
– Господа – обърнал се неврокопския пристав към домакините. – Разпита е приключен! Вие майсторе сте свободен.