Срам! Георги Златинов, вдовец от 20 години, оставен на улицата месец преди пенсионирането си от транспортна фирма „Транс юг“

Валентин ГЕРЧЕВ
Месец преди да се пенсионира, Георги Златинов е изхвърлен от ръководството на транспортната фирма „Транс юг“ на улицата. Той е вдовец от близо 20 години. Съпругата му, за която и до днес говори с умиление, е починала от коварната болест – рак на гърдата. Лекарите, които са я лекували, й дали някаква надежда за подобрение, но след положени нужни интервенции и временно подобрение на състоянието й, умира 11 месеца след първата операция. Златинов още не може да я прежали. Затова, когато е освободен от работа, първото нещо било да запали свещ в нейна памет в петрички храм, и да й съобщи, че остава на улицата. Той е толкова вглъбен в проблема си, че на този етап от живота си не намира никакъв изход от споходилото го нещастие, казва той с огорчение, което се долавя в думите му. Признава, че за 63 години, откакто живее в Петрич, това е второто нещастие, което го спохожда, след смъртта на съпругата му. По професия Златинов е майстор – строител. В транспортната фирма обаче е работил като поддръжка. Отделно го викали и на почасова работа като пазач. За това получавал средства, но определени от ръководството на минимална заплата. С тях той покривал нуждите си на вдовец, били малко, но му стигали, признава той. „И таман дойде вече ред да се пенсионирам – ме съкратиха“, не крие възмущението си Златинов. „Викат ми: „Хваща те съкращението!“ „Защо? – им казвам – точно мен да ме хване съкращението?“ – отправил въпрос към управителя на фирмата Огнян Георгиев. Златинов му казал, че има пенсионери, които работят във фирмата и не е редно точно него да съкратят. Той му се помолил все пак да го оставят на работа на позиция – пазач.Управителят обаче бил категоричен и го изхвърлил на улицата месец преди да навърши възрастта за пенсиониране. Оттогава вдовецът се лута немил-недраг по петричките улици, с надеждата да намери храна, за да преживее от ден до пладне. Той не може да си намери място от огорчение и казва в своя защита: „Направих му кабинети и всичко що има във фирмата. Останах без зъби. Оттам ми паднаха зъбите – от многото работа и стрес. Никаква благодарност!“, признава възрастният мъж пред Топ Преса. „Свърших му всичката работа и накрая ми вика: „Няма място за теб във фирмата!“, това били и последните думи на управителя му, с които той бил принуден да напусне. Златинов казва все пак, че има две омъжени дъщери с големи внуци, които понякога му давали храна. Но и те си имали грижи като всички останали и не смята да ги натоварва със своите проблеми. Той е бил на трудовата борса, за да търси работа. От трудовата борса го изпратили с писмо до петричка фирма, като охрана. Бъдещият му работодател обаче му казал, че ще го наеме срещу 40 лв. на седмица. Тези пари били не само за пазач на вечер, но и през ден да му върши и строителната работа. Затова върнал обратно писмото на бюрото и обяснил унизителното положение, на което бил подложен. „Прав си да откажеш!“, окуражила го служителката. „Щом така стоят нещата – няма да отиваш там!“, посъветвала го още тя и му препоръчала да чака, докато се появи друга, по-подходяща оферта за работа. „И сега чакам на друго място да ме пратят!“, откровен е вдовецът и добавя, че само данъците на месец са му 140 лв. „Живея така – вземем от някой пари на заем и след като се хвана почасово на работа, му ги връщам. Ден за ден! Но няма друг начин!“, обобщава житейската си съдба на безработен и вдовец възрастният мъж.