Константин Пашкулев – преподавател по български език и литература в село Дебрен – в сензационно разкритие: Повечето преподаватели, присъствали на учителския събор, не бяха „доброволци“, а бяха принудени да присъстват!

И ОЩЕ ПОТРЕСАВАЩИ РАЗКРИТИЯ:

В системата на най-новото българско образование се със­тоя прецедент – МОН организи­ра в София Първия национален учителски „събор“. Пиша наи­менованието в кавички, защото много филолози се замислят кой „експерт“ се е спрял на това познато за народа като събитие име, чието лексикално значе­ние е познато като събиране на доброволци, дошли на масова софра с кебапчета, кюфтета, ра­кия и бира и гарнирано с много народна музика.

В буквалния смисъл на думата това избрано понятие за този фо­рум бе тотално изкривено. 12-хи­ляди учители от страната не бяха доброволци. Може и да е имало желаещи между тях, но повечето бяха задължени да присъстват. Регионалните инспекторати бяха спуснали квоти за училища и детски градини по колко човека трябва да присъстват. Директо­рите първо питат за желаещи, ако няма директно назначаваха „делегати“! Какво демократич­но и общо има това с народната дума събор?

Учителите от Пиринско тръгна­ха от 5 часа сутринта, като сбор­ния им пункт бе на магистралата след Дупница. В непоносима­та жега те прис­тигнаха съси­пани и половин час трябваше автобусите да паркират сред десетките от цялата страна. Колеги от Ва­рна Бургас и Русе обаче спо­делиха, че са тръгнали за фо­рума още в по­лунощ, както и им предстоеше да се приберат в полунощ.

За 14 часа умора и път на учителската гилдия от Пи­ринско (дено­нощия за тези от отдалече­ната част на страната) препода­вателите получиха по едно сан­двиче – 10 грама шунка в едно хлебче и минерална вода. Явно толкова са били финансовите възможности на министерство­то по изхранването на съборя­ните. За сметка на това не бяха спестени разходи по рекламни материали за форума – брошу­ри в хартиени чантички. Не бяха спестени и средства за забавна­та част на мероприятието – из­пълнения на стотина ученици в началото, както и за рок концерт на Данчо Караджов и Тео от Д-2 на сцена, озвучена и осветена като за концерт на западна гру­па.

Приветстве­ната част от президентът Росен Плевне­лиев и минис­тър Меглена Кунева бе по-го­ляма от същин­ската част и приличаше на партиен отче­тен конгрес на Фидел Кастро или Ким Чен Ун. Бяха посочени „приоритети“, с които бъдещо­то образование ще роди главо­ломни успехи. Словата на­истина проз­вучаха като идеологически фойерверки. Шумно и па­тетично бяха обявени увели­ченията на учителските заплати с цели 10%, нещо, за което вчера премиерът Бойко Борисов заяви, че няма средства. Бе отделено и малко време на учители от ре­гиони, които да споделят своя „различен опит“ в прилагане на образователните задачи.

Масово бе възмущението на учителите след края на т.н. съ­бор. „Защо е необходимо да се прави такова събитие“ след като вече законът е приет и е неотме­нен факт“ – гневеше се Галя То­шева от Ловеч. „Обявиха го като дискусия, а не бе обяснен нито един въпрос, свързан с пробле­мите около новия закон“, комен­тира Мехмед Бакалов от село Дъбница.

Възпитателката Мая Илиева в село Баничан, която е от Гоце Делчев, и е преподавала в Анго­ла и Испания, владееща френ­ски, испански, португалски и руски език, лично изчака минис­тър Меглена Кунева пред зала „Арена Армеец“, за да й постави въпроса с непрекъснато увели­чаващата се документална бу­мащина на учители и директори. „На нас, г-жо Кунева, все повече ни се налага да попълваме документи, отколкото да преподаваме и изпитва­ме!“ Според Мая Илиева просветният министър пов­дигнала раме­не и измънка­ла, че „ще се мисли по този въпрос“.

Много иро­нично и даже саркастично учители ко­ментираха характера на проведе­ния „събор“ в зала „Арена Армеец“ като цитираха и перифразира­ха Шекспир – „Много шум за нищо“ и „Обеден сън в летен ден“.