Д-р Дали Дербаши: Любовта ме доведе в Благоевград

Георги АРГИРОВ

Д-Р ДАЛИ ДЕРБА­ШИ, 26 Г., МАГИСТЪР ЛЕКАР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА, 1 ГОДИНА СТАЖ В ДЕНТАЛНИ ПРАКТИКИ В ГР. СО­ФИЯ, ОТ 1 ГОДИНА НА­САМ – СИТИ ДЕНТАЛ СТУДИО БЛАГОЕВГРАД

– Защо избрахте дентална­та медицина?

– От малка харесвах ме­дицинските специалности. Когато дойде време да ми­сля за бъдещата си про­фесия, аз исках тя да е такава, че да я практи­кувам, рабо­тейки с ръ­цете си. Като добавя ес­тетическото си виждане, възпитано от изучаването на изобра­зително из­куство през училищните години, ми­сля, че на­пълно основателно избрах денталната медицина, като съвкупност от всичките ми интереси.

– Какво ви доведе в Благо­евград?

– В Благоевград ме дове­де моят партньор на първо място. Родом съм от София, отраснах в Бургас и сметнах, че е време за нова промяна. А и градът е жив и красив, има голям потенциал за раз­витие, стига хората му да по­работят за него.

– Без да навлизате в из­лишни подробности, скъпо ли бе вашето образование и обучение?

– Образованието ни е едно от най-скъпите в България, имайки в предвид държавно­то му естество. Още по-скъпи са следди­пломните квалифи­кации, от които като специалисти имаме нужда и потребност, за да бъдем макси­мално актуални и полезни в услугите които предлагаме.

– Какво е мнението ви за намеренията на образо­вателното министерство да спре евростипендии на студенти от едни специал­ности, за сметка на други? На­пример се предвиж­да за вете­ринари да има такива стипендии, но пък за „човешки“ лекари – не. А за студен­тите по ден­тална ме­дицина как стои въпро­сът?

– За студентите по ден­тална медицина също бяха спрени евростипендиите. Но те за мен не са от такава важност. Евростипендиите са един вид поощрение за студентите, но не и опреде­ление за приоритет на спе­циалността. Така или иначе, всяка година завършват все по-голям брой лекари по дентална медицина. Но има ли възможност за послед­ващото им следдипломно развитие? Има ли достатъч­но работа за тях в България? Считам, че това са много по-важни въпроси, които за­сягат всички нас от гилдия­та.

Колкото до колегите меди­ци, със сигурност еврости­пендията няма как да ги стимулира да останат да ра­ботят в страната при такива условия.

– Мнението ви за така афи­шираната здравна рефор­ма, която се прави от всеки здравен министър в послед­ните 26 години?

– Мисля, че има някакви опити са подобряване рабо­тата на системата. Но спо­ред мен най-добре би било да се копира изцяло вече съществуваща и работеща такава. Големите промени изискват дълго време.

– Как гледате на това, че ваши колеги, завършвайки, предпочитат да работят в чужбина, а не в България? Мнозина казват, че държа­вата подготвя високо обра­зовани кадри в областта на медицината и други сектори на образованието, които са строго специфични, за Ев­ропа и света? Тук се учат, а работят навън.

– Висшите учебни заведе­ния подготвят прекрасни специалисти в най-различни сфери. За жалост обаче дър­жавата не осигурява задо­волителни условия за труд и раз­витие на тези кадри. И на­пълно осно­вател­но те се въз­полз­ват от други пред­ложе­ния от чужди стра­ни. За млади­те хора в Бъл­гария идват повече „невъз­можности”, отколкото въз­можности още в началото на самостоятелното им раз­витие. Е, какъв стимул за ра­бота е това?

– Вие бихте ли отишли да работите в чужбина? И ако, да, за колко време? Дали само за известен период от няколко години или сте склонни да „забравите“ Бъл­гария?

– Да, бих работила в чужби­на и то за време, за което се чувствам добре там. Разби­ра се, първото ми желание е да успея да се реализи­рам тук, в България, но ако няма подходящи условия за това…

– В тази връзка следите ли случващото се в българ­ския политически живот? Как гледате на последните промени в Изборния кодекс, които правят задължително гласуването и може би огра­ничава изборните права на сънародниците ни зад гра­ница?

– За мен сънародниците ни зад грани­ца имат право на глас, точно колкото и ние тук имаме, дори би трябвало наистина да сме задължени да го уп­ражняваме. И аз съм свиде­тел на завръщащи се бъл­гари от чужбина с надежда за подобряване на живота в България, което се дължи главно на промените във въ­трешната политика на стра­ната.

– Как гледате на прекале­ното „патриотизиране“ на българите?

– Българският народ има нужда от обединение и въз­становяване на национал­ното самосъзнание, мотива­ция и хъс за развитие! Защо да не и чрез патриотизъм? Но в никакъв случай това да не се свързва с възникващи­те престъпни действия, при­крити чрез неопатриотизъм и национално геройство. Идеологията няма нищо общо.

– Скоро бе празникът на Славянската писменост и българска култура 24 май. Какво смятате за празника?

– Необходимо е да има подобни празници, именно защото те повдигат народ­ния дух. Поставят въпроси и вдъхновяват хората за размисъл. Положителните емоции са мощен двигател

за действия.

– Денят на Народния буди­тел е далеч, но смятате ли, че в днешна България има съвременни будители?

– Разбира се, че има съвре­менни будители. Все пове­че разбирам за европейски програми, чрез които млади и успели българи обикалят страната, за да мотивират и покажат на хората, че реали­зацията е възможна и тук, и сега. Самите ние по пътя си срещнахме качествени хора, учители и лекари, за които професията е призвание. Благодарение на тях бяхме възпитани в същото – на човешко отношение, профе­сионализъм и отговорност в практиката, желание за непрекъснато самоусъвър­шенстване в услуга и помощ на хората. Именно със своя­та работа те бяха пример за това.

Д-Р НИНО ГРИГОРОВ, 26 ГОДИ­НИ, МАГИСТЪР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА, РАБОТИ КАТО ДЕН­ТАЛЕН ЛЕКАР, СТАЖ – 2 ГОДИНИ

– Защо избрахте дентална­та медицина?

– Избрах денталната меди­цина, защото ми ха­ресва като професия и дава възможност да се помага на хора­та, което носи голя­мо удовлетворение.

– Какво ви доведе в Благоевград?

– Аз съм от Благо­евград, така че това беше естествен из­бор като място за ра­бота и живеене, като се има предвид, че градът е подреден и пълен с млади хора.

– Без да навлизате в излишни подроб­ности, скъпо ли бе вашето образование и обу­чение?

– Като цяло образование­то по дентална медицина е скъпо на фона на останали­те специалности.

– Какво е мнението ви за намеренията на образова­телното министерство да спре евростипендии на сту­денти от едни специалности, за сметка на други? Напри­мер се предвижда за вете­ринари да има такива сти­пендии, но пък за „човешки“ лекари – не. А за студентите по дентална медицина как стои въпросът?

– Доколкото знам за сту­дентите по дентална меди­цина също не се предвиждат евростипендии. Принципно не е редно да се противопос­тавят едни специалности на други, но медицина, дентал­на медицина и фармация ви­наги трябва да са приоритет­ни в една държава.

– Мнението ви за така афи­шираната здравна рефор­ма, която се прави от всеки здравен министър в послед­ните 26 години?

– Относно здравната ре­форма мисля, че в момента се правят опити системата да заработи по-ефективно и в полза на пациентите и се надявам нещата да се подобряват.

– Как гледате на това, че ваши ко­леги, завършвай­ки, предпочитат да работят в чуж­бина, а не в Бълга­рия? Мнозина каз­ват, че държавата подготвя високо образовани кадри в областта на ме­дицината и други сектори на обра­зованието, които са строго специ­фични, за Европа и света? Тук се учат, а работят навън.

– По отношение на колегите дентални медици много малко от тях отиват да работят в чужбина, голя­ма част остават в България, но според мен кадрите, кои­то излизат от факултетите по дентална медицина са твър­де много за страната и тряб­ва да се ограничи броя на приеманите студенти, защо­то се наблюдава пренасища­не с дентални лекари. Много колеги, които са завършили медицина отиват не само да работят, но и да специализи­рат в чужбина, което за тях е много важно, а в България все още специализацията не протича по най-желания начин за тях. Така че от тази гледна точка ги разбирам, че търсят по-добри условия за развитие. След като държа­вата инвестира в стдентите медици, трябва и след това да се осигурят оптимални условия за специализация и работа.

– Вие бихте ли отишли да работите в чужбина? И ако, да, за колко време? Дали само за известен период от няколко години или сте склонни да „забравите“ Бъл­гария?

– Аз бих отишъл в чужбина за специализация и обуче­ние, но за постоянно по-ско­ро не на този етап.

– В тази връзка следите ли случващото се в българ­ския политически живот? Как гледате на последните промени в Изборния кодекс, които правят задължително гласуването и може би огра­ничава изборните права на сънародниците ни зад гра­ница?

– Следя до някаква степен политическия живот и под­крепям задължителното гла­суване. Относно другия про­блем, мисля, че трябва да се даде възможност на хората в чужбина да гласуват по ле­сен и достъпен начин.

– Как гледате на прекале­ното „патриотизиране“ на българите?

– Всяко прекалено нещо е вредно, така е и с патриоти­зирането.

– Скоро бе празникът на Славянската писменост и българска култура 24 май. Какво смятате за празника?

– 24 май е много хубав бъл­гарски празник, който да ни напомня, че писмеността и културата са много важни за прогреса и успеха на едно общество.

– Денят на Народния буди­тел е далеч, но смятате ли, че в днешна България има съвременни будители?

– Съвременни будители има, но трябва повече хора да са отдадени на тази кау­за. Най-напред се сещам за учителите, които съм имал в гимназията и те наистина са много достойни хора.