СКАНДАЛНО ВИДЕО! САМО В ТОП ПРЕСА! : Овчарят Атанас Панчов разиграва цяло Добринище

АГНЕТАТА МУ ГО СПАСЯВАТ ОТ МВР И ЗАКОНА, ТВЪРДИ ПОТЪРПЕВШИЯТ ОТ ДЕЙСТВИЯТА МУ ИВАН КАЛАЙДЖИЕВ

ВИЖТЕ СКАНДАЛНАТА ИСТОРИЯ ОТ ГРАД ДОБРИНИЩЕ, В КОЯТО СА ЗАМЕСЕНИ И ПОЛИЦАИ, И ПРОКУРОРИ, И СЪДИИ ОТ РАЗЛОГ

Иван Калайджиев се казвам, на 75 години съм. Помагам в хотелиерството тук в Добринище на моите дъщери, които живеят в чужбина.
Смея да кажа, че имам авторитет в града. Обиколил съм три континента и над 25-6 държави, така че мога да претендирам за едно добро човешко отношение между хората. Дето се казва, не съм слязъл от планината, от дивото. Видял съм хубави неща, които искам да ги вкараме и тук, но не се получава. Ние сме си свикнали с нашите стари стереотипи – на мизерия, на мръсотия… Всичко най-лошо, което ни съпровожда, ние си го понасяме като ежедневие и е нормално, разбирате ли?!
Една малка група пенсионери от гр. Добринище подехме инициатива и създадохме Сдружение за опазване архитектурата и културното наследство на града. Ентусиазмът беше много голям, обаче не получихме никаква подкрепа от властите. Нито една власт – нито кметство, нито областна управа, нито полиция… Никой, никой не ни помогна!!! Но въпреки всичко, ние се борихме и си възстановихме 22 светилища! Това е единственото място населено в околията с толкова много светилища и всички са с паметници.
Имаме една местност, „Свети Никола“ се казва, на която има разкопки и се касае за населено място от 6 хил. години пр. Хр. Имало е живот на това място. Там е построен параклис с много хубави икони и аз съм един от хората, които ден през ден съм горе на параклиса! Зареждаме го със свещи, чистим боклуците, почистваме, ако е необходимо. Ако има нужда от нещо – дърводелски работи, счупени брави, прозорци…
– Вие и сдружението, което сте създали, правите всичко това?
– Да. Лично аз! Обаче, тук има едно лице, казва се Атанас Панчов. Това е един човек, който вилнее из полето, както си желае и когато си пожелае! Той първо раздава чобанската гега – първо удря, после разговаря! Противно на законите – по две кучета на стадо, той беше завъртял към 5-6 кучета, които пречат на туризма да се развива в тази посока.
– Този човек е овчар, така ли?
– Пасе овцете тук на едни помаци от якорудските села.
– В района на това светилище?
– По пътя за светилището, местността „Дренето“. На 30 юни, ден след Свети Петър и Павел, беше неделя, аз си взимам своите три кучета, те винаги идват с мен на разходка, кротки кучета са, стока не закачат. Отгоре, където се намира стопанската му постройка, излетяха 4 големи кучета. Той в съда после каза, че били малки кутрета. Четири огромни кучета нападнаха моите. Моите се изплашиха и избягаха напред. Притежавам законов газов пистолет. Дадох изстрели и кучетата се прибраха. Въпросът е приключен.
В този момент обаче стопанинът излиза от постройката, навежда се, взима камък и виждам, че лети към мен. Аз съм на пътя. Виждам, че съм уязвим в буса. Помолих го човешки. „Наско, недей заради едни кучета да си създаваме проблеми!“ Има ли кучета, има и проблеми. И преди се е случвало да гоним кучетата, той го е приемал за нормално. Този път изглежда, че беше пиян.
Обадих се в полицията в Банско. За жалост нищо не е записано, никой нищо не казва… – Той хвърли камък по вас?
– Камъкът вече лети, аз слизам от буса, виждам го на 20 см пред очите ми, главата ми. Тогава вече наддавам няколко изстрела във въздуха. Камъкът още лети към мен, наддадох още един изстрел нанякъде си, бях уплашен, слязох от колата, реших да се скрия зад буса и тогава камъкът ме удари в дясното рамо. Ръката ми омаля и паднах на земята. Те ме повалиха на земята и ме ритаха!
– С една дума, ако камъкът ви беше уцелил в главата?
– Бях си заминал… Това беше огромен камък. Имам белег, петно на реброто, но каквото било, било!
Обадих се в полицията в Банско. Дойде патрулка, инспектор Симидчиев от РПУ Банско. Той живее в Добринище. Видя, че съм пострадал и на място той раздаде, забележете, правосъдието. Веднага ми спретна дело по УБДХА. На стари години да станем за срам!
– Обвинението какво е? Че вие сте опитали да простреляте някого ли?
– Той взима на място решението.
– Без съд – присъда?!
– Те ми взеха пистолета. Казаха, че ме ударили по пръстите и ми взели пистолета! Как ще ме удариш през пръстите и аз ще ти дам пистолета?
– Полицаите ли?
– Не полицаите! Те ми взеха пистолета след като ме повалиха и ме ритаха, аз вече бях безпомощен. Ръката ми беше като откачена.
Полицаят ни привика в управлението в различни часове, за да не се срещаме. Те тогава занесли пистолета на него и веднага полицаят ми съобщава, че ще бъде заведено дело по УБДХА. Веднага се били обадили прокурори, тия, ония… Чакайте бе! Защо? И хоп, бай Иван на съд! Заради дребно хулиганство.
Оправдаха ме! Оневинен съм!
За да си защитя честта и достойнството, решавам да го съдя.
– Да съдите Панчов?
– Да. Не може той да си развява байрака по полето. Хората, които срещате наоколо – ако един каже хубава дума за него, то той е негов роднина. Друг няма да каже добра дума за него.
– Сега, ако ние решим да тръгнем в посока параклиса, има опасност да ни нападнат кучета?
– Абсолютно! На 100%. И не само неговите. От тук нагоре все е кучета. Ние сме сигнализирали, но устно. Трябвало писмено да го направим. Тук ни е грешката на нас. Казваме: „Г-н кмете, вижте тия кучета!“ Отиват там пъдарите горе, полските пазачи: „Това да е за последно! – Добре!“ Пият си там ракийката и си заминат. А този, който ми раздаде тук УБДХА-то, полицаят, си взимал мляко от него, овче мляко…
– Това звучи скандално. Дребнаво, но скандално.
– Той сам си каза: „Ние взимаме мляко от него и даже аз вече му отказвам.“ Това са думи на полицая. Аз няма да злословя и голословя.
Публична тайна е, че пъдарите идват горе и се напиват. „Това да е за последно!“ И всеки ден е за последно.
Ако ви заведа сега при една жена, съседка, тя ще ви разкаже как са я гонили кучетата. Вече хората не обработват земите си там. Страх ги е от тия кучета.
Няма оправия!
Прокуратурата е възложила на кмета да се спазват бройките на кучетата, съгласно изискванията на ЕС и какво се получи?!
– Както разбираме, един овчар разиграва цялата община и региона?
– Абсолютно! В съда в Разлог, съдия Момчилова, по моя по-задълбочена преценка, тази жена е за лечение и е нервачка, тя не е добре, тя е като невротичка в съда. Влизат на последното заседание чобанинът и внукът му – те двамата ме ритаха – едни наперени: „Идваме да ни оправдаете и да си вървим!“ Викам си: „Иване, делото го загубихме!“ Край! И така стана!
Освен това, всички ми казваха: „Къде си тръгнал, бе, този половината агнета ги е закарал в съда в Разлог?!“ Печени агнета!
– Това звучи парадоксално!
– На мен ми го казват хората, аз не съм видял! Хората казват: „Тоя се скъса да носи агнета в Разлог!“ Това съм го чул. Но тези неща не се виждат току така.
Другото, което е – той пасе към 200-250 чужди овце. Забележете! Кой е председател на Окръжния съд в Благоевград?
– Катя Бельова.
– Тя е от този край. Един човек от Благоевград каза, че имало и някаква друга съдийка, с турско име, пак от този край. Аз му изплаках мъките си, пък той ми каза: „Какво искаш от този съд, като те са тия, тия и тия?!“ Значи те са тоя край, съдиите са от тоя край и т.н.
Решавам аз да обжалвам в Благоевград. Там потвърждават неговото. Влиза той в съда и неговата наглост няма граници: „Вие какво ще кажете, господине? – Аз съм чист пред съвестта си!“ Да пребиеш един човек и да си чист пред съвестта си?! Това не го приемам!
Аз си направих едно свое разследване. Без право на обжалване съм, но имах план да сезирам пресата – както правя в момента чрез вас, да сезирам прокуратурата… Вчера чух, че тя се е самосезирала по едно такова прекратено дело… Значи може!
Затова се обърнах и към вас!
Платих им 500 лева – разноските по делото. Сега трябва да платя на съда 170 лв. и още едни пари ще дойдат – 500 лв. И всичко това със 196 лева пенсия!
За това, че той едва не ме уби, аз му плащам!!!
– Това е безумно! Ние като медия ще приканим всички институции, които имат отношение към вашия казус, да се самосезират, защото това е безумие! Според вашите думи, човек е осъден заради това, че е бил нападнат!
– Адвокат ми каза, че при самоотбрана, нападнатият има 5 начина да се оправдае. Нападателят има 20!
– Полицията констатира ли, че кучета са ви нападнали? Че всичко е тръгнало от там?
– Да.
– И въпреки това, вие сте виновен. За това, че са ви нападнали неговите кучета?
– Да, при това аз съм на пътя. На мен ми се нарушава конституционното право да се движа по пътя! Проблемът е, че не съм имал свидетели! Човек като тръгне с мотиката да полива полето, колко свидетеля трябва да си закара със себе си?! Цяла потеря?!
– Какво ще се случи, ако утре, не дай си Боже, тези кучета разкъсат човек?!
– Ние имаме ухапани от кучетата! Много пострадали има! От тук нагоре като тръгнете – кучета, кучета, кучета…
Да ви кажа, откакто съм се върнал от Америка, вече 8 месеца, не си мръдвам пръста за обществени цели.
– Разочарован сте?
– Безсмислено е и без помощници сме! Идва ми да емигрирам, разберете! Едната ми дъщеря е в Америка и ме кани там да живея, другата е в Лондон, но от това тук по-хубаво място има ли?!
– Местната власт как реагира на вашия случай?
– Кметът обещава, че ще вземе мерки и нищо повече! Никакви мерки! Ако бях на мястото на кмета, у шише ще пикаят тия, спазвайки законовите разпоредби! Тук не става въпрос за Ценко Чоков! Има си закони – две кучета и край! Той е навъртял 6 и не ги храни, не ги храни и те са гладни! Нападат хората, разберете го!