Лечителката от село Крибул в откровено интервю за „Топ Преса“: Имах рак, оздравях след ритуал на „Скрибина“ и се зарекох да помагам на хората

Ралица ВАСИЛЕВА
На фона на целия негативизъм, който лъха от публичното пространство, ние Ви срещаме с един много позитивен човек. Това е баба Юлия Земеделска – жената, която извършва древен ритуал за здраве на древното светилище „Скрибина“ край село Крибул. Тя посреща всеки с усмивка и излъчва огромна доброта. Дори да има сериозен проблем, не пада духом. Продължава да се шегува и никога не се вайка. Баба Юлия е гост в новото издание на рубриката „Честно в очи“, за да ни разкаже за ритуала, който върши, за самото светилище и за хората, които са получили помощ от него.
Баба Юлия Земеделска е родена преди 71 години в село Крибул, община Сатовча. От пет години насам извършва древен ритуал за здраве на скалната арка „Скрибина“ и твърди, че помага на много хора. Споделя, че е получила цяр от мястото и се зарекла да помага с каквото може.
– Бабо Юлия, разкажи ни как започна да извършваш този ритуал?
– Всичко започна от това – аз се бях разболяла тежко. Имах рак. Правиха ми много операции, но нямаше голямо подобрение и бях безнадеждно изписана. Бях като клечка. Тогава ме откараха на Скрибина и след ритуала почувствах подобрение. По-късно оздравях. След това реших и аз да помагам на хората с каквото мога. И не вземам пари. Така продавам лека. Моята майка и моята сестра също караха на Камъка. От там съм получила „изин“ (сила, възможност) да извършвам този ритуал. Майка ми го предаде на сестра ми, а тя преди да почине ми заръча аз да продължа традицията.
– Какви хора ходят на Камъка (Скрибина)?
– Които са изстрадали, които са болни. Има такива, които не могат да забременяват, чувстват се недобре. Всякакви хора. От цяла България идват. Християни, мюсюлмани, цигани, всякакви. Идвали са също от Германия и Испания. И са оставали много доволни.

– Какво трябва да знаят хората преди да дойдат и трябва ли да се носи нещо?
– Трябва да знаят, че в Камъка има сила, има вяра. И да идват със силата, с вярата. Трябва да си носят нещата, които се оставят там. Вечерта преди да тръгнат за насам те трябва да сложат малко царевично брашно и малко сол в една кесийка и да я сложат под възглавницата. Трябва да си мерят ръста с червен конец и да го сложат и него под възглавницата и да спят заедно с тези неща и стара дреха. Тази стара дреха се оставя на „Скрибина“. И да вървят с вяра и със сила, за да им помогне.
– Какъв е ритуалът, който трябва да се извърши там?
– Най-напред човекът трябва да се „препали“ (за да се изчисти от лошата енергия, огънят е ритуално копие на
слънцето, бел. авт.).

Коне­цът се връзва на специ­ално дърво до скалната арка, след като е „опят“. Хората се промушват през двата отвора по три пъти. Поставят се и стотинки в края на риту­ала. Дрехата се връзва за дърво, на което няма други закачени неща от предишни посетители. Това се прави за здраве.

– А стотинките за как­во се оставят?

– Хвърля се нечетен брой стотинки – може 1, може 5, може 10, 20. Не като сума, а като брой не­четен. Може да се хвър­ли и левче, може 5, кой колкото иска. Но няма смисъл, там се оставя по една монета за здраве. Такъв е ритуалът.

– А дрехата по какъв начин трябва да се вър­же на дървото?

– Тя се връзва след като вече си поставил стотинките на Камъка. Символ е на бо­лестта. Облечен си с нея по време на ритуала, сваляш я и с дясната ръка я връзваш на дърво без други дрехи. Казват, че е за змията (сто­панина). Там никой не знае. За здраве пак.

– Какви хора са идвали при теб?

– Ако ти кажа, идвали са не стотици, а хиляди души. Ид­вали са болни, идвали са за забременяване, за заекване. Някои не могат да говорят. Всякакви хора са идвали, най-различни. И сме крайно благодарни, че много хора са доволни. Тук като стана нашият Байрам селото ви­дяха – 20 души от София ни посетиха от уважение, че са видели подобрение.

– Може ли да разкажеш някой конкретен случай на човек, на който „Скрибина“ е помогнала?

– Ами ето днес (вторник, бел. авт.) дойде братовчед­ката на една от тях – Пенка от Садово. Тя идваше тук, защото си нямаше деца 13 години. Аз тогава й казах „Пенке, вземи едни чорапки, защото си за бебе“. Тя взема два чифта – в магазина пла­ща един, на Камъка излизат два. Пенка ги извади и каза, че трябва да иде да си плати и втория чифт. А аз й казах „Пенке, ще родиш близначе­та“. И ето – има близначки Мария и Теодора.

Докараха един човек – дали са му три месеца жи­вот. Качихме го на магаре и тръгнахме. По пътя той ме попита колко пъти се ходи там. Аз му казах „По прин­цип три пъти, ама кой както иска“. След това синът му ми каза „Ако баща ми пита колко пъти се идва кажи един път, ние го караме без­надеждно“. Тогава му казах „Ами Ники, той ме попита и аз му казах три пъти“. А той отговори „Е, ще се идва. С татко не може да се спори“. Дойде втори, трети път. След това Ники ми се оба­ди и каза, че баща му е оздравял и е започ­нал рабо­та. Имаше едно болно от рак с разсейки, което за един ме­сец качи 4 килограма. След тре­тия път се подобри и за една го­дина стана много ви­сок и едър.

– Знае ли се от кога същест­вува това място?

– Не, никой не знае. Ако ти каже някой от кога е, да знаеш, лъже те. Това са из­мишльотини. Моята майка не знае, аз също не знам. Никой не знае от кога е. Майка ми почина на 80 годи­ни, баба ми – на 96 и двете не знаеха. Там е от векове. Нашите баби, дядовци, пра­баби, прадядовци и т.н. са се лекували там. И аз правя това, което са ми казали те. Не връщам никого. Ходи­ла съм по три пъти на ден до там.

– За хората, които идват от далече ти предоставяш и място за спане.

– Да, една ни къща е за гости. Идва­ли са мно­го хора и са спали там. Като дойдат вечерта и няма къде да спят, ги настаняваме там. Никой не сме върнали, даже да е ня­мало места в нея.

ЗА СВЕТИЛИЩЕТО:

Светилището „Скрибина“ се намира на около 4 ки­лометра северозападно от село Крибул, община Сатов­ча. Около него има дъбова гора, на която болните хора оставят стари дрехи. Смята се, че така болестта остава там и човек се връща здрав и прероден.

Според проф. Васил Мар­ков от Югозападния уни­верситет „Неофит Рилски“ скалната арка съществува от 4 век преди Христа и е от­крито от траките. Там идват хиляди души от различни краища на страната – Пло­вдив, Варна, Бургас, София, Благоевград, Мадан, Злато­град, Русе и т.н.

Славата на светилището с лечебните свойства се раз­нася и излиза от пределите на страната. Доказателство за това е, че през години­те то е посещавано от хора, дошли от Испания, Англия, Германия и други. Много от тях остават доволни и след това отново посещават мяс­тото. То е и привлекателна дестинация за много турис­ти. Не един път е имало ор­ганизирани групи любители на природните забележител­ности, които са посещавали „Скрибина“. Повечето от тях не пропускат да запечатат този спомен със снимка или видео.

Според местните, арката лекува всякакви болести – на опорно-двигателната система, на нервната систе­ма и т.н. Идвали са и хора с репродуктивни проблеми, хора, които не могат да го­ворят и такива с психически проблеми. И всички са усе­тили подобрение.

Според учените, това се дължи на изключително силната енергия в областта на главния отвор на свети­лището. Местните споделят, че не знаят кога е открито, нито от кого. Знаят само, че помага на много хора.

Пред светилището има дървена стълба, през коя­то болният се изкачва до главния отвор, промушва се през него и след това мина­ва през малкия. Цялата про­цедура се повтаря три пъти, а след това на специална площадка се хвърля моне­та за здраве. Болният сваля старата дреха от гърба си и с дясната ръка я връзва на дърво. На него не трябва да има други предмети, оставе­ни от предишни посетители.

Оставените монети и пред­мети не се пипат, защото се смята, че така се взема болестта на този, който ги е оставил.

Светилището „Скрибина“ има видима връзка с друг тра­кийски мегалит – „Градището“ край Долно Дряново.