Един мохамеданин се спомня за Сандал паша

Кирил КАРАКОЛЕВ

Докато търсех какво значи думата „муртат”, попаднах на един много интересен текст от Сатовча.

Прочетете какво си спомня Юсеин Сакалиев за времето на Сандал паша. Преживяванията на един мохамеданин, предадени с прости думи.

НАШЕНСКИ

През първата половина на шестдесетте години на миналия век, който отиваше в село Кочан, през топлите дни на годината, винаги ще бъде посрещнат от нашенецът Юсеин Сакалиев. Той беше в доста напреднала възраст. Трудно ходеше. Затова неговите близки го извеждаха, постилаха му една овча кожа под ореха пред къщата с дантелените челни дъски, където се помещаваха общинския съвет, пощата и здравната служба. Той сядаше върху кожата и така цял ден поздравяваше с добре дошъл всички посетители на селото. Отивайки по работа в село Кочан, минавайки моста над реката забелязах един старец да ми маха с ръка. Аз се приближих и го попитах.

– Кажи какво има, бубо? Защо ми махаш с ръката?

– Щом ми рече бубо, начи ти си от Сатовица. Оти тук в Кочан на нас ни рукат беба. Чекай сегя да ти разправям. Я съм много стар, вървя къде сто години.

– Че изглеждаш на голяма възраст, това е така. Но чак пък да отиваш към сто години,
това не може да е вярно.

– Ка да не е верно. Я на времето съм са бафтал със Сандал паша. То беше най-големия
арсъзин* и ни даваше най-много зор, оти имаше голема чета от арсъзи. Я служих в
неврокопския табор и нашия бинбашия /командир на полк/ много пъти на изкарваше
сички да гоним Сандал паша по баира. И сигя да ти разправям. Един път бинбашията
на дигна да гоним Сандал паша, оти каза че е влел с арсъзите в Ючдерук /днешното
Делчево/ взехме тюфеците, дадаани още джапаня /патрони/ и потеглифме. Вървефме,
въвефме по баира и влезафме в една падина. Таман седнафме да починим Сандал паша
се изправи на един каминь и от високо са нарука. „Всички на колена, който са изправи ша му пукна в челото, я нали ти разправям то беше най-долния арсъзин. Он час „10 часа” на държеше на колена докато са стевни, след тва един по един зехме да становаме, ама кой да гониш, те арсъзите са избегали по баирите. От мен да го знаеш. Най-страшното нещо са муртатите*. Оти нас муртати на изедая.

– За кви муртати става дума, бубо?

– Ка, за кви муртати? Тия дето са големци. Те са най-долните муртати. След десетина деня нашия бинбаши и горгорбашията на града посретия Сандал паша с всичките му арсъзи и зея да са пригръщат. Ние аскера гледафме и са чудефме кво е тва. Сандал паша са покачи на едно место и зе да приказва нещо, че сме станали идно, и до сегя тва не го разбраф кво е тва. Оти каурето, демек де, гато приказваше Сандал паша, фърлея капите нагоре, а па нашите горгорбашии са смея и чукая с ръките, кажи ми сегя тва не е ли муртатлък. С най-страшния каурин, горгорбашията и нашия бинбашия ортатлък да правят. Ама кво беше низнам. Още главата не ми го побира.

– Слушай бубо. Това където ми го разправяш е станало през времето на „Хориета” /този
термин е известен в нашия край, като „Ориетя”/. През 1907 година турските офицери създават едно движение „Обединение и напредък”. През месец юли 1908 година извършват държавен преврат с цел да запазят вмешателството на великите сили в работата на империята. Възстановяват конституцията от 1876 година и в Османската империя всички независимо от своя етнос и религия имат равни права. Това е известно в историята, като младотурска революция. ВМРО посреща с голяма въодушевление този факт и четите на Яне Сандански и Тодор Паница влизат в Неврокоп.
Тук те са тържествено посрещнати от каймаканина, на града и бинбашията, офицерството и населението. Яне Сандански /Сандал паша/ произнася кратко слово на импровизирания митинг.

„Народе! Събрани днес на обед изказвам благодарността си, за дето ние всички без
разлика на вяра и на народност си подадохме ръка и се прегърнахме, за да разсеем тъмнината, която е обхванала нашите очи, а днес тържествено я гледаме с презрение, нещо което до днес не е било. Днес всеки искрен патриот тържествува, тъй като досегашната нетърпима тирания я провалихме и от сега нататък щастливо ще живеем. Да живее народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!”*

Опитах се да му кажа на бубото с по-простички думи тези събития. Едва ли това слово на Сандански, нашенецът бубо Сакалията от Кочан тогава го е разбрал, но все пак е разбрал, че нещо е станало.

– Така ша да е, оти след тва и каурите зе да одят на аскер. С Динко от ващо село бефме
на идно гато почна морабето /Балканската война/. Чувафме границата при Бабек горе на баирите. Динко оти знае, че ша дойдат каурите си е написал на матарата името и дума на мене. „Нимо са плаши, нашите не са лоши”. Я му рекаф, ти като са ни плашиш от вашите, оти си си написал името на матарата. Като спукая пушките, я зеф тюфека и са найдаф в Рата. Там го изкараф четри години, като качак /нелегален/, нашите ми насая ядене, я па рабутеф по нивите, ама ни са прибираф в селото, оти ма беше стра. Ама сигя да оставим тоя моабеть. – дигна ръката високо, понечи да стане, не можа, отново седна на колене усмихна се и каза. – Обърни са дя. – отново махаше с ръката високо и повтаряше. Гледай, гледай нашите големци коф направиха!

– Какво са направили толкова бе бубо, и махаш с ръка и ме караш да гледам?

– Ка така да не видьваш, да не си океравело. Погледни само каф колема каща стория, я скоро направия и другата голема каща. – сега разбрах, че кочанския дядо с възторг показваше на всички гости на селото построеното читалище и търговската сграда. Незнам защо това ми напомни за Вазовия дядо Йоцо, който поздравяваше нова България.

– Па и да ти кажа, всичко са заборева. Сегя емного убаво. Гаможех да одя имамдъщеря в Плетена и щом ми скимне одиф при нея да се наяда урда. А па сегя, утре па ша дават пари в пощата /пенсията/, сина ша ги земе и ша ми купи азикмек /бял хляб/, с тия пари ми куповат всичко. И алва и шукер и квото душа ми иска. Ама я ногите не ма държат, та сека вутирна ма докарват под орая, та да правя моабеть с мусафирите, които додат в нащо село та да видят кво са сторили нашите големци. Айди сегя оти гледам тъпаш, върви си по работата и носи много салям на ваще.

*арсъзин – хайдути, разбойник.;

*муртатин – шпионин, предател

*град Гоце Делчев. Из миналото на града и района. С. 1988 г. из Наука и изкуство.