Анна Мангалова от град Гоце Делчев: Момичето, което откри думите в шепота на Пирин

Анна Мангалова за себе си:

Анна. Но всъщност Ани. Родена през 1994г. в прекрасния град Гоце Делчев. Някои може да ме познават като част от танцова формация „Неврокопчанки“, с други бяхме съученици в ПМГ „Яне Сандански“, за трети сигурно съм непозната.

Понастоящем живея в София. Уча психология и колкото повече разбирам за хората, толкова по-интересни ми стават, толкова повече виждам красотата на различията и сложността ни. Толкова повече обичам. И вярвам. Занимавам се с немалко неща в и извън университета, но не смятам за необходимо да ви занимавам с тях. Със стиховете ми можете да се запознаете с част от самата мен. Момичето, което откри думите в шепота на Пирин, и което винаги уговаря срещите със себе си в родния град.

Не ме оставяй

на път без посока,

без дом,

в кръстовища тесни,

полета широки,

под облаци тъмни и бесни,

с взор в нищото

и хиляди питания

за отминал живот.

Не оставяй ръката ми

да изстине над листа,

без да усети твоята.

Моля те.

Аз търся и бягам.

Не искам.

Не питам.

Копнея без надежда

когато в себе си поглеждам

и виждам кръстопът.

Винаги в средата

с ясна цел, но без посока

търся несъществуващото,

в което вярвам.

Прошепва в болка сърцето

и всичко замръзва за миг,

посинели пръсти,

готови да паднат от дланите

дописват последното

непрочетено писмо

на странен език,

който дори те не разбират,

но този път не тракат по клавишите,

а най-тънкото парче хартия

сковава тишината

и в тягостния вик на неизказаното

експлодират последните искри

на неосъщественото,

за да започне отначало

животът.

ПЪРВОИЗТОЧНИК