Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)

Петковден е един от най-тачените празници в народната традиция. Св.Преподобна Параскева или Петка Българска се счита за покровителка на българския народ и на семейството. На 14 октомври православните християни палят свещи и се молят най-вече за здраве, защото светицата е лечителка и пазителка от „страшни” болести. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й – сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практиката болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек. Копирано от standartnews.com

Кратко животоописание

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват вТърново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

Поклонение пред св. мощи на преподобната Параскева – Петка в митрополитската катедрала в гр. Яш, Североизточна Румъния

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Брой 19 за 2003 година

Петковден в народните традиции

На Петковден е завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и „коч курбан”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много.

Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба – пускане на кочовете при овцете за оплождане. Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се „заплитат червата на агънцата”. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни.

С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари.

Във фолклорния календар времето между Петковден и Димитровден има сакрален смисъл. То е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата. По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех. Според народните вярвания този 12-дневен период е много опасен. Наричат го Вълче погано. Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре душата му, ще вампиряса или ще се превърне във върколак.

Света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й. Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък. В този ден от седмицата жените не похващат домашна работа – не предат вълна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт.

Светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в тракийския град Епиват на Мраморно море. От малка св. Петка проявявала състрадание към бедни и нещастни и искала да се посвети на Бога. Когато родителите й починали, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният й път, светицата се завърнала в родния си град и там починала.

На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.