Свържете се с нас

Uncategorized

„Сладко е да се умре за свободата на Отечеството” Последни слова от бесилото

Публикувано

на

георги измирлиев

Георги Димитров Измирлиев – Македончето е български революционер и общественик. По време на Априлското въстание (1876) е помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I (Търновски) революционен окръг.

Роден на 21 април 1851 година в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Икономова – Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от Малешевското село Берово.

Учи в Сяр между 1864 – 1867 година. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873 година. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на Българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност – участва в мероприятия на Българското благодетелно братство „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период с помощта на Найден Геров постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873 година, юнкер в 59-и Люблянския (или Любенски) пехотен полк.

В края на 1875 година заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България. Получава революционното прозвище Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.

Младият Георги Измирлиев преминава река Дунав на 13 януари 1876 година и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево); привлича много съидейници и ги обучава на военно дело; намира удобни стратегически места.

Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 година в Копривщица. Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си. При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд в Търново, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.

На 18 октомври 1891 г. е положен основния камък на паметника на Георги Измирлиев, който днес е разположен в центъра на гр. Горна Оряховица. Паметникът е дело на скулптора Марин Василев. През 1893 г. е построен пиедестал на паметника, а през 1909 г. –  бюста. Паметникът на Георги Измирлиев е тържествено осветен на 6 септември 1910 г.

Днес на негово име е назовано най-голямото средно училище в града – СОУ „Георги Измирлиев“, първото училище в Горна Оряховица, основано през 1859 г. като класно училище. Неговото име носи също и средното сержантско училище в града. През 2000 г. година Измирлиев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица. Площадът в Горна Оряховица, където се намира паметникът също носи името Георги Измерлиев. Закритото сержантско училище във Велико Търново също носеше неговото име. 121 СОУ „Георги Измирлиев” в София също носи името на бележития българин.

Къщата-музей „Георги Измирлиев“ е открита през 1976 г. в родния град на революционера – Благоевград.

Точната година на застрояване на родната къща на Измирлиев не е установена, вероятно е построена в периода 1830-1835 година. През 60-те години на 20 век е разрушена, а през 1976 година- сто години след смъртта му е възстановена по макет, изготвен от учителя Филип Стойчев. Къщата е изградена на базата на проучванията за жилищен интериор на средно заможна градска къща в Горна Джумая от края на 19 век. Маша, огниво,свещник,газена лампа, софра, глинени паници, долап за печене на кафе, бакъри, гюмове, кърпи за покриване на стомните и котлите – всичко това е абсолютно автентично и може да се види така както е било преди повече от сто години. Интересен е резбованият таван в гостната стая, в стоята за багаж пък могат да се видят хоризонтален тъкачен стан, елементи от мъжки и женски градски костюми. За съжаление съвсем малко са предметите, които са били притежание на семейството на Георги Измирлиев – това са един албум, няколко чашки, един нож.През лятото дворът на къщата се превръща в открита галерия, където свои картини показват художници от Пиринския край. Съчетанието на автентична възрожденска къща със съвременно изкуство е чудесно хрумване, което привлича интереса на туристите.

Площадът, на който се намира сградата на община Благоевград, се нарича „Георги Измирлиев – Македончето“.

МИСЛИ НА ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ

 „А че си бил гладен и по цели дни, сиреч не си виждал хляб, а с въздух си се хранил, че си бил без парапул, това го много добре знам, защото и аз съм го изпитвал и изпитвам, но това е за народността!”

„И тъй ако аз се решавам да остана то не ме мами офицерството и сабята, а просто туй; що ще имам случай по-много книги да прочета и да се приготвя.”

Из писмото на Георги Измирлиев до Георги Обретенов, април 1875

„Идейте ми знаеш. Доколкото ги съвестно изпълнявам, доколкото мисията ми има успех, можеш да научиш от приносящия писъмцето ми.

Няколко села обиколих, дружества образувах и прочие. Имам голям успех в работата си. О! На пролет ще има голяма беритба, жетва.”

„Мисъл имам такава: да помогна или по-добре да кажа, да принеса пред народния жертвеник длъжната си част.”

Из писмото на Георги Измирлиев до Георги Обретенов, април 1875

„Аз съм въстанал с цел да освободя Отечеството си, това е дълг на всеки българин, това е желанието на целия български народ. Свободата е свято нещо.”

„Паша, днес вие бесите, утре българският народ ще ви потърси сметка. Ние не сме обикновени хайдути, ние сме борци за народна свобода.”

Обръщение към съда след прочитане на смъртната присъда

„Другари, никакво униние. Ние сме се клели да бъдем верни до гроб на Отечеството. Всеки намек за предание е най-тежко престъпление. Напред, след мен другари.”

Призив след обкръжаване на револ. комитет от турците на 26.04.1876 г. в град Горна Оряховица

коментара

Uncategorized

БУНТ В ХАДЖИДИМОВО! ЦЕЛИЯТ ПЕРСОНАЛ НА УЧИЛИЩЕ СКАЧА СРЕЩУ ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕН КОНКУРС!

Публикувано

на

Подписка от 43 човека, служители на СОУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово депозираха днес подписка в РУО – Благоевград, срещу предварително решен по думите им конкурс, за директор на училището. Както е известно дългогодишният директор на школото госпожа Марияна Боянина, излиза в заслужена пенсия и мястото и е свободно.

Оказва се че за мястото и вече има „решение“ при това на „вътрешно партийни“ люде, които са спуснали „директива“ на шефа на РУО – Благоевград, Ивлайло Златанов, че за директор на училището трябва да бъде, назначена директорката на училището в село Борово – госпожа Марта Донкова. Това твърдят абсолютно всички работещи в училището на Хаджидимово. В декларацията си подписана от абсолютно целия състав се казва, че за мястото има две кандидатски от самия град Хаджидимово, жена от Сандански и Донкова, която била гласена за директор. Обръщаме внимание че това твърдение е повече от скандално! Искането на служителите на училището, а и на жителите в града, е за директор на училището да бъде избран човек от Хаджидимово. Човек който познава училището, работата, човек който обича професията си… Напълно незаконно и скандално било, да се прави лъжлив конкурс с предрешен резултат. Ако въпреки апела, подписката исканията на хората не бъдат удовлетворени те плашат с масови протести. Родители заявяват че няма да пуснат децата си да учат в това училище, персонала плаши със ефективна стачка… Напомняме – всичко това е документирано и декларирано с подписи пред РУО – Благоевград. 

Ще допусне ли Ивайло Златанов, напрежение и бунтове, стачки пред едно българско училище, питаме ние от местната медия. Топ Преса припомня че и в други училища имаше подобни напрежения с подобни конкурси и те не завършиха успешно за тези които ги нагласяват. В това напрегнато време протести и стачки в хаджидимово не са ни нужни, за това ние от местната медия предлагаме да се мине на вариант – открид диалог с педагогическия състав на училището, с администрацията, с другите негови служители и гражданството на Хаджидимово. Не упражнявайте власт, там където я нямате, пишат местните в писмо до Топ Преса, с цел да изпратим този апел в РУО – Благоевград и министерството на образованието. Ние го правим!

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ! 

коментара

Продължете с четенето

Uncategorized

Топ Преса представя една Неврокопска футболна звезда: Васил Панайотов: Още ме боли за „Левски“

Публикувано

на

 

Кой е той?

Панайотов е роден на 16 юли 1990 година в Гоце Делчев. Израства в школата на „Левски“, след което носи екипите на „Шумен“, „Пирин“ (ГД), „Банско“, „Берое“. Навън е играл в Кипър и Полша, преди да се завърне на „Герена“. През миналия сезон записа 26 мача и 4 гола за „сините“, но не му бе предложен нов договор. Тази есен Васко защитава цветовете на „Черно море“. Той вкара една от дузпите, с които „моряците“ елиминираха отбора на сърцето му. Панайотов говори единствено пред „България Днес“.

– Васко, честита победа! Очакваше ли я?

– Беше ни трудно. „Левски“ показа много силни игри при новия треньор Славиша Стоянович през сезона до момента. Смятам, че в момента „сините“ са най-силният отбор у нас. Заслугата за успеха е на всички в отбора. Борихме се до последно и не загубихме вяра в нито един момент. Затова и късметът ни кацна на рамото и продължихме. Дузпите са една лотария, която се оказа печеливша за нас. Отстранихме един от претендентите за трофея и не трябва се притесняваме от никого.

– Уверен ли беше, преди да изпълниш твоята дузпа?

– Определено да. Чувствах се много добре и сам пожелах да изпълня дузпа. Имаш ли увереност и късмет, се получава.

– Докъде може да стигне „Черно море“ в турнира за Купата на страната?

– Разчитаме предимно на колектива. В „Черно море“ има добри футболисти. С двете неща заедно се надявам да постигнем нещо повече за Купата. Жоро Илиев е нашият лидер и той го показва във всеки един мач. Сякаш не остарява, а се подмладява постоянно.

– Помогна ли това, че бяхте домакини в сблъсъка с „Левски“?

– Да, като домакини имахме крачка предимство. Ако мачът бе на „Герена“, там със сигурност щеше да ни очаква пълен стадион. На „Тича“ също се получи празник за феновете във Варна.

– За теб специално по-различен ли беше този мач?

– За първи път след напускането ми на „Герена“ се изправих срещу „Левски“. При всички случаи имаше сантименти у мен. Но все пак аз съм професионалист и трябва да се боря за цветовете на новия си клуб.

– Беше ли двойно по-мотивиран да се докажеш, че си бил неправилно освободен през лятото?

– Всяка една среща съм мотивиран достатъчно, за да показвам най-доброто. Аз бях на „Герена“ и там дадох всичко от себе си. По моя преценка заслужавах да остана там. Все пак има други хора, които преценяват това. Опитах се да покажа, че съм имал място там.

– Играл ли си и друг път срещу родния „Левски“?

– Имам мачове срещу „Левски“ с екипа на „Пирин“ (Гоце Делчев). Това не е нещо непознато за мен. Сега беше малко по-различно, защото играх само няколко месеца, след като напуснах „сините“.

– Вече си почти три месеца в „Черно море“, как ти се струва обстановката в отбора?

– Вече се аклиматизирах, познавам се с всеки един от съотборниците си. Обстановката в самия клуб ми харесва и се чувствам добре тук. Приеха ме страхотно и сега остава да заслужа мястото си в отбора.

– Още ли те наричат Българския Гатузо?

– Да, има такива моменти. Прякорът няма значение, аз искам да се развивам.

– Има ли разлика в методите на работа между предишния ти треньор Делио Роси и настоящия Илиан Илиев?

– Да, определено. Разликата е огромна. При Делио Роси тренировките бяха много монотонни. Сега при Илиан Илиев има настроение и това се вижда и на терена.

– Какви са целите, които сте си поставили в Черно море?

– Най-важното е да влезем в първата шестица. Там ще се изправяме срещу отбори, с които можем да вдигнем и нашето ниво. Това е целта, която сме си поставили. Трябва да я изпълним не с приказки, а с дела. Купата също е турнир, който дава възможност за излаз в Европа. Всичко зависи от нас самите.

– Ти беше любимец на феновете на „Левски“. Как се почувства, когато клубът не ти предложи нов договор?

– Заболя ме. Имаше нотка на огромно разочарование у мен. Тогава обаче се сблъсках с огромната любов на феновете. Усетих тяхната истинска и силна подкрепа. Ръководството беше на друго мнение и аз нямах друг избор, освен да погледна напред и да продължа.

– Чие беше решението да не останеш на „Герена“?

– Нямам представа. Не искам да се връщам назад. Все пак ръководителите на тима решават. Явно така е трябвало да стане.

– Би ли се завърнал на „Герена“?

– Разбира се! „Левски“ ме е създал. Няма съмнение в това нещо. Всеки един футболист от нашето първенство иска да играе в такъв голям клуб.

– Кой ще стане шампион на България този сезон?

– Доста е оспорван този сезон. Силно се надявам „Левски“ да продължи с добрите игри, които показва до този момент в първенството. „Сините“ имат огромен шанс да прекъснат доминацията на „Лудогорец“ и да станат шампиони.

– Гледаш ли мачовете на националния отбор?

– Да. Имаме всички предпоставки да спечелим групата си. Самият отбор показа голямо израстване в този турнир Лига на нациите. Имаме доста добри футболисти, така че защо да не ни зарадват с нещо голямо…

Панайотов е щастлив в „Черно море“

Катя е до него от 7 години

Васил Панайотов има сериозна приятелка до себе си, която го мотивира за всеки един мач. С красавицата Катерина са заедно повече от седем години. И двамата са родени и израснали в град Гоце Делчев, откъдето се познават. Катерина е завършила право в УНСС. Признават, че вече мислят за сватба и деца, но за момента не издават повече.

„Всичко е крачка по крачка. От седем години сме заедно, много се обичаме и сме щастливи. В свободното си време обичам да се разхождам с приятелката ми. Като всеки човек ходя на кино“, казва Васко.

Добромир Добрев

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ