ГРАДЪТ: Как жени от Гоце Делчев получиха подарък от кмета на общината

От няколко месеца насам жени от гр. Гоце Делчев са поели инициатива да украсят пространството около домовете си. На това място в момента има и една красива беседка.

– Как се стигна до построяването на тази беседка?
– Беседката е построена от Община Гоце Делчев. Така се случи веднъж, че кметът, минавайки от тук, му направи впечатление нашата улица. Тук се работеше усилено, сееха се цветя. Така той откликна на нашата молба да ни направят беседка. С малко подобрения от страна на жените тук, както и на мъжете, на лице е нашата красота!
– Разказахте ни, че много обичате да се събирате и чествате всякакви празници тук. На какви теми си говорите, когато се събирате? Коя е любимата ви тема?
– Обикновено се говорим за децата, за внуците, малко политика… Размерът на пенсиите не се обсъжда често! По-рядко се случва това… На кой какво му
се е случило – добро или лошо, всичко споделяме! Така по-лесно се преживява тъгата, когато е споделена, както и радостта!
– Имате име на това място! Защо сте го кръстили „бар” и как избрахте името „Момина сълза”?
– Мислихме, дискутирахме. Имахме идея да го кръстим бар „Райски кът”, но децата изявиха желание да се казва „Момина сълза”! На всички, които минават от тук, им прави впечатление – и на учителки, и на граждани – четат, спират се при нас, възхищават ни се на групата, на компанията, на това как си прекарваме тук. Много добре! И това всичко го дължим на кмета, на г-н Москов! Изказваме му голяма благодарност!
– Правите ли планове в бъдеще да разширите това пространство?
– През зимата мислим да го остъклим по някакъв начин. Въпреки малките пенсии, всички са в готовност, когато стане дума за събиране на пари! За тук намират пари всички!
– Тук ли празнувате рождените си дни?
– Тук празнуваме, да. Моите деца са далече. Семейството ми е от 20 човека, но тук сме само двама и дъщерята със сина – 4 човека от 20. Добре сме си тук с компанията!
– Чувствате ли се изпълнена с радост и живот от тези срещи?
– Разбира се. Аз се изправих на крака. Бях си заминала вече, но като се събрахме тук си казах: „Вече не ми се умира!”
– Имате много хубава градинка. Кой се грижи за нея?
– Повечето. Аз, Денка, Софчето, Въльо. Всички, които имат време и желание, грижим се да ни е красиво, приятно.
– Какви видове цветя има в нея?
– Всякакви – карабашки, фунди, момини сълзи…
– А ти приготвяш разсада?
– Да, всяка пролет, щом сея зеленчука, слагам и цветя! Разсадът е от мен!