Супер ексклузивно! Само в Топ ПРЕСА! Обявеният за неврокопски владика от алтернативния синод дядо Геврасий проговори пред регионалния таблоид!

оеиожаяя

ДядоГгеврасий ( в ляво)

ЗА ПЪРВИ ПЪТ УНИКАЛНИ РАЗКРИТИЯ ЗА: 

– НЕВРОКОПСКАТА МИТРОПОЛИЯ И ВЛАДИКАТА СЕРАФИМ 

– УБИТ ЛИ Е ДЯДО ПИМЕН

– УБИТ ЛИ Е ДЯДО НАТАНАИЛ

– ЗА СРЕЩИТЕ МУ С ТОДОР ЖИВКОВ 

– ЗА СКАНДАЛНИТЕ СНИМКИ И ПИСАНИЯ СРЕЩУ НЕГО 

– ЗА БЪДЕЩЕТО НА АЛТЕРНАТИВНИЯ СИНОД И СКРИТИТЕ УБИЙСТВА В ЦЪРКВАТА

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕД МЕДИЯ ДЯДО ГЕВРАСИЙ РАЗКАЗВА ЗА НАЙ-СКЙАНДАЛНИТЕ НЕЩА ОКОЛО ЖИТИЕТО МУ 

80-годишен юбилей отпразнува един от най-известните свеще­ници в Гоцеделчевско – посохоносен ставрофорен           свещеноиконом Георги Великов. За празника си той събра на тържествен обяд 30 роднини и приятели. Сред най-важните гос­ти бе както рожденика сам го представи – неврокопския владиката дядо Гервасий, той изненада юбиляря с подарък све­щеническа патерица „Пхосух“, украсена с полускъпоценни камъни, и икона „Христос благославящ“. Празничната трапеза бе отрупана с напитки, сала­ти, мезета и печено агне. Няколко часа градината на ресторанта се огласяше от звънливия тенор на рож­деника, който с рутина пя стари шлагери, канцонети и арии от опери. Репортер на вестник Топ Преса из­ползва момента и хвана след събитието владиката от алтернативният синод за да му вземе изключи­телно ексклузивно интер­вю по важни теми.

Ваше Високоп­реосве­щенство, от години насам из­лязоха поредица от статии, в които ви се приписваха не­достойни за висш духовник деяния. Но трески за дялане имат много български владици и затова ми е интерес­но защо точно вие бяхте на­рочен за „големия грешник“ в БПЦ?images

Авторите на тези писания не са свещеници нито от еди­ния нито от другия синод. Един свещеник, на когото няма да му кажа името, но се знае кой, дойде един път в квартирата, в която живе­ех, и каза, че нямал къде да живее, бил на улицата. Аз, като добър христия­нин, го приех. Той живя при мен няколко месе­ца. Както и сега, и тога­ва ходех на работа, бях охрана на един блок от тези т.нар. затворени комплекси. И когато съм ходел на работа, той е оставал вкъ­щи. И, разбира се, ровил се е в лич­ния ми багаж. Тези снимки, които излязоха в пресата, ги е взел, и срещу една обеща­на сума ги е дал на пресата, след това те излязоха и в Интернет. Върху мен се изля много кал и много помия. Но хората от моето обкръжение – свещеници, монаси, които ме познават от много годи­ни и знаят що за човек съм, останаха изненадани и каза­ха, че тези статии са пълна глупост. Има една приказка, която ще цитирам: „Правят ли ти добро, запомни го, пра­вят ли ти зло, забрави го“. Мисля, че това е минало и като добър християнин аз прощавам на този свещеник. Оттам-нататък него ще го съди само Бог и никой друг.

Живков, какво се говореше за семейството му по тези места?

– През 1993 г. ме назначи­ха за игумен в Правешкия манастир и стоях там 6 го­дини. Тодор Живков дойде в Правец през 1995 г. Той е роден през 1911 г. и е кръс­тен в този манастир, защото храмът в Правец е построен през 1927 г. Манастирът е бил единственото духовно средище и той е кръстен там. И когато през 1956 г. него го избират на Априлския пле­нум на мястото на Вълко Червенков, Държавна си­гурност идва в манастира и взима целия архив и всички кръщелни регистри. за да не го компрометират, един вид, че е бил кръстен. Логично до 1945 г. всички са били кръ­щавани в църква и кръщел­ното свидетелство е било най-важният документ за самоличност. Тодор Живков не съм го виждал по ред причини. Дали е направил добро за България, не мога да кажа, но едва ли. За ма­настира обаче не е направил абсолютно нищо. Този мана­стир започна своя възход, не че се хваля, с моето идване. И при моя следовник – отец Йоан, манастирът вече про­цъфтя. Но се явиха бизнес­мени в лицето на Валентин Златев, който даде една ог­ромна сума. Манастирът е в едно цветущо състояние, но когато аз отидох, беше заб­равен от Бога и хората. Това, което можах, направих. Не съжалявам, че тогава не ви­дях Тодор Живков, въпреки че имах покана. Тогава там имаше едно събиране с кме­тове, с негови близки и по­знати, защото знаем, че еднажавата, но аз не се възполз­вах от тази „мила“ покана. Още повече, че бяхме и про­тивници на това, което беше в църквата. И започналата декомунизация в църквата някои я нарекоха „разкол“.3217

Вие сте от Троянската мо­нашеска школа – най-влия­телната в българския цър­ковен живот. Били сте монах там и сигурно знаете неиз­вестни неща от биографи­ята на патри­арх Максим, който, освен че е родом от близкото село Орешака, от­давна е обя­вил Троянския манастир за свое любимо място и даже, стига да е вяр­но, е пожелал някой ден да почива в тази авторитетна обител…

Изкарах в Троянския ма­настир пълни 4 години и до- като бях първо послушник, а след това дякон, Максим ид­ваше много често там. При­дружавал съм го до покоите му и три или четири пъти за 10 минути сме разговаряли на четири очи. Разбира се, не съм го питал за неговата биография. Разговаряли сме за по-общи неща – например как се чувства, разказвал ми е истории за неговата мла­дост. Брат му Константин беше един чудесен човек. Веднъж той дойде в манасти­ра, обади се на дядо Гавриил, Бог да го прости, който то­гава беше игумен, и каза: „Може ли да ми дадеш този послушник?“, защото скоро щеше да има годишнина на баща му и майка му, та да отидем на гроба. Отидохме, почистихме, след това той ме покани у тях. Спомням си, че беше направил боб и пърже­ни яйца, пихме по една ракия и след няколко дни дойде дядо Максим с част от сино­да и направиха панихида на гроба на майка му и баща му. Константин беше изключите­лен човек. И много земен. По нищо не си личеше, че е брат на патриарх Абсолютно по нищо! Нито се е надувал, нито е ка­рал някакви коли… Просто беше човек като всички други.9

Говори се, че на патри­арха на алтернативния си­нод – дядо Пимен, му е било помогнато да се пресели скоропостижно в по-добрия свят. Когато му прилошало, повикали линейка с голямо, да не кажа – фатално, за­къснение. Каква е истината за кончината на Пимен?

Когато дядо Пимен почи­на, аз бях още в Правешкия манастир. Помня, че почина на Великден, 10 април – на рождения ми ден. Най-близ­ки до него тогава бяха някол­ко човека. Най-достоверно за това знаеше покойният вече отец Камен Бараков, защото беше най-близо до него, и още двама-трима чо­века. Пимен беше в болница, там почина, но за някакво за­бавяне на линейки не съм чу­вал. Докторите са съдейства­ли всячески, но 96-годишен беше! Така или иначе, мисля, че дядо Пимен си е починал от старост и това са спеку­лации – че е бил отровен, че лекарите не са помогнали… Най-доброто, което медици­ната можеше да даде в не­говия случай, го е дала. След време подобни приказки че чуха и за владиката Натана- ил но аз не вярвам нито на едни­те нито на други­те.

– И смър­тта на отец Бараков „обрасна” с какви ли не слухове. Вие вяр­вате ли на един от най-тях че ката­строфата, при която загива, е била умиш­лено предизвикана?

– С отец Камен Бара- ков бяхме изключи­телно близки. В деня, в който почина, на мен ми се обади един свещеник, аз бях в Банско тогава, но дойдох на секундата в София и отидох у тях. Там беше съпругата му, дъщеря му… Седнахме да говорим какво ще правим. Защото отец Бараков беше и личност светска, беше много близък със силните на деня – и тогава, и сега. Трупът му беше в моргата на Съдебна медицина. И понеже духов­ник, когато почине, трябва да го обличат духовници, аз и още двама свещеници отидохме да го обличаме. Нямаше абсолютно никакви видими белези от насилие, само една резка на челото, явно след като се е блъснал, но нищо повече. В тялото не са били открити нито грам алкохол, нито наркотици… Нямаше по него и следа от куршум или каквото и да било. Това е и заключението на лекарите. Вече по-късно се заговори, че бил бит, но по какъв начин и как, аз не мога да го кажа. Просто не знам. Но, докато го обличахме, ви­димо нямаше нищо.

На рождения ден на неврокопския свещеник Георги Великов

На рождения ден на неврокопския свещеник Георги Великов

Срещаме се с Вас в град Гоце Делчев, по повод хубав повод – рожденият ден на Ваш приятел и колега отец Великов. Той държа да ви представим като неврокоп- ския владика. Как очаквате да бъде прието това посла­ние от хората в Гоце Делчев и региона? На нас ни прилича на провокация…

Да, четох представяне­то ми във вестник „Струма“ преди това. Истината не може да бъде нито скандал­на, нито провокативна. Тя е реалността. В никакъв слу­чай няма да използвам това интервю за да правя каквитои да е скандални твърдения но благодаря и на вестник „Струма“ и на боят не прия­тел а духовен брат отец Ве­ликов за искреността и чест­ността.

И накрая ще ни споделите ли какво е отношението към така наречения „легален“ не- врокопски владика Серафим и към епархията като цяло?

Не искам да говоря, нито да имам нещо общо с хора и места обвързани силно с политика, нечисти интереси и много пари. Цял живот съм бягал от подобни места и съм отбягвал да се срещам с нечисти хора. Не искайте от мен да говоря за това.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене