Планинска разходка в дъжда срещу Еньовден

       Попови ливади – местност в Южен Пирин, на 15 километра от град Гоце Делчев. Гората тук все още радва окото, макар и на места доста пооредяла. Красиво е, особено към Туповишка река, край която се вие пътят за планинската част, известна  с името  Млаки.

       Този път групата ни е съвсем рехава – само седем души сме, най-големите любители на природата, тия, които и се радват по всяко време. Какво като ще вали – и дъждобрани си имаме, и чадъри. Пък и писателят отдавна е казал – няма нищо по-хубаво от лошото време… Колкото и парадоксално да звучи, убедихме се в това, и то не къде да е, а точно в планината!

       Започна да ръми още в центъра на курорта. За малко поспря, че като усили, все едно никога няма да спре.  А ние крачил ли, крачим…  Не роптаем, не се ядосваме, не съжаляваме за неразумността си. Само когато излезем на открито и вятърът праща студените пръски право в лицата ни, усилваме ход, да влезем пак между дърветата. Дъждът не ни тормози толкова, колкото калта. На места, даже и много да внимаваш, няма как да не минеш право през нея… Хубаво е, че не вървим само по  разкаляния път, а и през поляни и горски пътечки.

      Не липсват и приятни изненади – катеричка  претичва пред нас, замитайки пътя с рунтавата си опашка; цяла полянка пламти с огнения цвят на омайничето; от двете  страни, като в шпалир, весело ни приветства заешка метла…

       Вече сме на Тешовския пункт, по-точно – на Овчарника. Пред нас е  заслонът на гоцеделчевското ловно-рибарско  дружество „Сокол“. Добре, че го има и че в него може да влезе всеки, за  да се постопли. Точно от това имаме нужда. Двамата мъже, водачите на групата ни, бързо стъкват огън в камината. Е, друго е да си на топличко и през прозорците да гледаш как дъждът къпе буковата гора отсреща!

       След около два часа облаците се оттеглят, слънцето просветва и ни дава знак – време е за тръгване. Въздухът е толкова свеж, ароматът на билките – толкова силен! Та нали само след два дена е Еньовден! Цъфнал е и равнецът, и жълтият кантарион, и котешката стъпка, та дори и мащерката… Да не говорим за цветята – очарователни в своето разнообразие, нежност  и изящество! Набираме си  по малко  билки за  чай, а някои от нас – и по едно пъстро букетче от горски цветя.

       По преки пътеки се спускаме към града. На яркото слънце той се вижда като на длан. Хубав си ни е градът – с  бели сгради и много, много зеленина. Ходим къде ходим, все при него бързаме да се върнем!

                                                                                                           Юлия Баймакова