Градът: Моите прадеди

Борис, жена му Стоила и най-големият им син Илия

Благодарение на уникалния преподавател и наш колега-журналист г-жа Юлия Баймакова, вестник „Градът“ има удоволствието да представи тези уникални ученически истории и с това си редакционно решение подканва всички наши съграждани, които милеят за родния си край и род, да опишат и да съживят спомените от миналото на нашите страници. Обещаваме публичност за всички.

Родови истории – 4

Герой и във военно, и в мирно време

Радостина БУТИЛОВА

Малко хора знаят за рода си, къде и кога се заражда той. Това наистина е трудна задача, но аз се постарах да науча за предците си.
Моят прапрадядо (дядо на моята баба Радка) се казва Илия Ангелов Баничански, роден през 1905 г. Работи като зидар и изкарва прехраната си трудно, но въпреки това създава семейство и има пет деца: Борис, Ангел, Димитър, Вангелия и Георги. Живеят в село Средна и се прехранват чрез земеделие дълго време. По-късно Илия става кмет на селото.
Моят прадядо е първородният син в семейството – Борис Илиев Баничански, роден през 1921 г. Той е много трудолюбив и борбен човек. Детството му е трудно, но борбеният му дух го кара да се справя сам. През 1941 г. отива в казармата, служи три години и веднага след това се включва във Втората световна война. Той бива ранен с два куршума – в едната ръка и в единия крак. Помня как дядо ми разказваше за фронта и за ранения си крак, в който още имаше сачма.
След войната Борис Баничански отива да работи в Гръцко, но много бързо бива прогонен и се прибира в България. През 1946 г. той се оженва за Стоила Димитрова Баничанска. След женитбата вече няма място в малката къща на баща му, затова той бива принуденда се оттегли. Заедно с жена си отива в днешния квартал Средна и започва да строи къща. В същото време и двамата работят – Стоила в „Никотея” (днешния Монопол), където калъпи тютюн, а Борис – в Промкомбината като дърводелец. Правят къщата си съвсем сами, от кирпич. Всичко това изисква много упорит труд. Поради липса на средства те не могат да направят керемиден покрив, затова покриват къщата със слама. В студената зима откомина изхвръква искра, при което къщата изгаря. На следващото лято те я издигат отново, но същата беда ги сполетява за втори път. Не се отчайват, а построяват къщата за трети път, вече с керемиден покрив.
Борис и Стоила създават четири деца. Двадесет години живеят щастливи заедно, но на четиридесет и втората година от живота си Стоила умира. Дядо сам отглежда децата си, прехранват се благодарение на земеделието.
От ранна възраст децата работят усърдно на нивата, от сутрин до вечер, докато всеки поеме по собствения си път. Пръв се жени най -големият син Илия за Мария Гаджалова. Раждат им се две момчета, но след седем години съвместен живот те се разделят. Илия се жени повторно за Райна Тимчева, от която има едно момче и едно момиче. На тридесет и четвъртата година от живота си обаче той умира.

Радка, мъжът й Димитър и децата Петко и Мария

Радка (моята баба) е дъщеря на прадядо Борис. Тя се омъжва за Димитър Франгов. Бракът им продължава вече 42 години, през които те имат момче и момиче, три внучки и един внук.

А каква е съдбата на останалите две деца на прадядо Борис? Георги Баничански
не се жени, той почива много млад. Най-малката – Бойка Баничанска, се омъжва, има момче и момиче, но съдбата е така жестока и към нея, и тя умира твърде млада, на 32 години. Трите деца и жената на дядо Борис умират от най-лошото – рак, само баба е жива и здрава, работи и се грижи за всички нас. Нашето задружно семейство се радва на нейната осезаема подкрепа.
Дядо Борис умира на 85 години – мъж, здрав като бик.
Преживял всичко, взел и дал много от и на живота. Аз помня много добре моя
прадядо и съм горда, че съм негова правнучка, защото са малко истинските герои, а той е герой и във военно, и в мирно време.